ОГЛУШИТЕЛНО 317 ОГНЕБОЙКА
под.; заглушителен. Дъждът с оглушителен плясък шибаше паважа. М. Грубешлие-ва, ПП, 38. Но тая пламенна изповед тъй малко отговаря на истината, че по всичци цаси наоколо гръмва оглушителен смях. И. Йовков, ПК, 54. — Да ми помните приказката: още утре самите Съединени щати ще обяват, че се дезинтересират от случката. Унчо изви оглушителен фалцет. А. Страшимиров, Съч. V, 135. Всяка дума възторжените слушатели приемаха с оглушителни ръкопляскания, с гръмки викове и шум. Г. Караславов, Избр. съч. I, 157. Оглушително „ура“. Оглушителна врява.
2. Прен. Който е много натрапчив, претенциозен, шумен. Появили се бяха много проповедници, които произнасяха оглушителни речи по площадите. А. Каралийчев, С, 270. Левите сектанти.. под шума на една оглушителна, ултрареволюционна фразеология, подготвяха превръщането й [ на БКП] в троцкистка.. секта. ОФ, 1950, бр. 1862,4.
ОГЛУШЙТЕЛНО нареч. 1. Много, извънредно силно; заглушително. Съвсем близо, като че над самото селоь оглушително изтрещя гръмотевицата. Й. Йовков, Ж 1942, 172. Врабчетата се събираха на ята и цвърчаха оглушително. Д. Талев, И, 424. Духовите инструменти дерат ушите и оглушително бухат тъпаните. А. Страшимиров, Съч. V, 187. Грозно и оглушително дрънчаха букаите на краката ми, дордето са възкача по стълбите. 3. Стоянов, ЗБВ III, 7. Пищя оглушително. Смея се оглушително. Хъркам оглушително.
2. С наречия, които определят сила, височина на звук, шум. В най-висока степен; много, изключително. В главата ми стана съвсем разбъркано. Там бе оглушително шумно и бяха струпани в безреден куп най-различни работи. Б. Райнов, ДВ, 38. Викам оглушително силно.
ОГЛУШЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от оглушителен. Оглушител-ност на трясъка.
ОГЛУШКИ мн., ед. (диал.) оглушка ж. Само в съчет.: Правя си (направям си/ направя си) оглушки. Разг.; Направям/ направя (сторвам си/ сторя си, струвам си, турям си/ туря си, чиня си) оглушки (оглушка). Диал. 1. Преструвам се, че не чувам и не разбирам, когато ми се казва нещо или се очаква да извърша или да схвана, видя нещо. Училищният звънец отдавна беше ударил, но учителите не го чуха. Или, по-пра-во, чуха го, но си направиха оглушки. Ст. Чилингиров, РК, 68. Три пъти пращах рапорт до командира на дивизията да ме премести от морзовите апарати, но той си правеше оглушки и не обръщаше внимание на оплакванията ми. ВН, 1958, бр. 2243, 4. Начо бръснарят., закачливо му подхвърли: — Господин капитан, елате отгоре на чист въздух. Гуджев си направи оглушка. В. Нешков, Н, 345-346. 2. Преструвам се, че не забелязвам, не схващам, не знам нещо, което ме засяга, и не реагирам. Той не можеше да прости на близките си, че пропущат беззаконията, правят си оглушки за нечистите сделки на дребни и големи властници. Л. Стоянов, П, 433. — Нови министри дошли... — Нали като турят нови, трябва и по селата да турят нови, — писари, да речем, па и кметове? И Иван се поозърна. Дядо Гюро направи оглушки, па се почерпиха. А. Страшимиров, А, 578-579. Смее ли учителят да остане извън своето време и да си струва оглушки към потребите що е времето извикало?. У, 1871, 339. Някои незнайни интереси са заставяли турците да си чинят оглушка, както по-преди такива же интереси са ги карали сами да поддържат тая врява. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 74.
— Друга (диал.) форма: о г л у ш ц и.
ОГЛЪХВАМ, -аш, несв.; оглъхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Заглъхвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛЪХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оглъхвам; заглъхване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛЪХНА. Вж. оглъхвам.
ОГЛЪХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от оглъхна като прил. Диал. Заглъхнал. Аз вървя., самси/ в живота обезми-слен, лес оглъхнал/ без вятър и без лист. Оглъхнали уши. П.К. Яворов, Съч. I, 96.
ОГЛЪХНАЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Ин-див. Отвл. същ. от оглъхнал; заглъхна-лост. — Остави се. Още не мога да се опомня от шемета на изборите. Сякаш трябва да ми се приказва много, много високо, за да проумявам. Някаква оглъхналост на съзнанието. П.К. Яворов, Съч. III, 61.
ОГЛЯВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Оглеждам, разглеждам. — „Тодоре, лелин То-доре,/ гледайте и оглявайте/ и двата до две невести“. СбВСт, 120. — „Ха бре юначе ги-дийо,/ не мога да го отделя,/ момиче ли е лефтеро/ или е млада невяста./ С черни ма очи поглява,/ с бяло ма лице оглява“. СбВСт, 230. оглявам се страд., възвр. и вза-им.
ОГЛЯВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Оглеждам се.
ОГЛЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оглявам и от оглявам се; оглеждане.
ОГНЕ-. Първа съставна част на сложни думи със знач.: 1. Огън, който се отнася до огън, напр, огнегадател, огнедействащ, огнемер и др.
2. Боеприпаси, напр, огнебоен, огнестрелен.
ОГНЕБОЙКА ж. Обикн. в съчет.: Пушка огнебойка. Поет. Бойна пушка. На
