ОГНЕБОРЕН 318 ОГНЕВЙТ
ли щеше стройници да праща, да се женят, а какво излезе — другарка ще му бъде пушката огнебойка. Д. Спространов, ОП, 187. Бавно изкачиха стъпалата към горния кат и застанаха на чардака да погледат как вардияните на манастирските имоти се стягат за път, втъкнали в поясите си остри топори и нарамили тежки огнебойки. Д. Рачев, СС, 282. Леле моя,/ пушка огнебойка! Море тънка/ солунска девойка. П.К. Яворов, Съч. I, 62.
ОГНЕБОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Пожарникарски, пожарен. Ба-ялдисал от жегата, се спря пред управлението на огнеборната служба на улица „Екзарх Йосиф“. ВН, 1960, бр. 2681, 4.
ОГНЕБОРЕЦ, мн. -рци, м. Пожарникар. Предстои седмица на противопожар-ната охрана.. Началникът на отдела., запозна журналистите с постиженията на огнеборците в борбата за опазване на на-родното имущество от огнената стихия. РД, 1961, бр. 320, 4. Огнеборците от столицата отиваха на своето състезание за градско първенство по пожароприложен спорт и физкултура. ВН, 1961, бр. 3138, 1. Вечер на огнебореца. И Разш. Човек, който се бори, обикн. инцидентно с избухнал огън, с пламнал пожар. На няколко пъти инженерът огнеборец се хвърляше, но земната стихия изригваше с такъв бяс, че можеше ръцете му да отреже. Ст. Даскалов, ЗС,
344. Бедният котак,/ на катедрата от страх/ се преметна чак./ Скочи през прозореца,/ стори куп бели./ Борко огнебореца/ в праха повали. М. Лъкатник, ВП, 33.
ОГНЕБОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от огнеборец; пожарникарски. Доказваше, че е син на потомствени пожарникари, че е готов да гаси десететажни сгради, да скача надолу с главата от пожарникарската кула и да прави всичко възможно и невъзможно, свързано с изпълнението на огнеборс-кия му дълг. ВН, 1960, бр. 2681, 4.
ОГНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с огън, предназначен за работа с огън. Зимат [на 1 май] една кация (желязна огнева лопата), пълна с жар.., та шетат низ къщата. СбНУКШ ч. 1-П,кн. VII, 171.
ОГНЕВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от огневя като прил. Диал. Разгневен. Хубав, хубав, старий дядо,/ като куче опърлено,/ като коте огневено. Нар. пес.,
Н. Геров, РБЯIII, 331.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГНЕВИ, -а, -о, мн. -й, прил. 1. Спец. За място — където има огън, където протича горене. В долната част на [доменната] пещта, където се вдухва въздухът (огневата зона), температурата достига 1700 — 1800° и постепенно нагоре намалява до 200-250 . Хим. IX кл, 1965, 85. Скарата е платното, върху което се поставя горивото, а огневото пространство е свободният обем над скарата, който се изпълва от пламъците на горящото върху скарата гориво. Ст. Михайлов и др., ГМ, 121. Огнева тръба. Огнева камера.
2. Спец. При който се използва огън, горене, топлина. Най-старият начин за защита на металите се състои в потапяне на предмета в разтопения метал. Поради голямата си простота огневото (горещо) поме-таляване се използува и до днес. Св. Райче-ва, К, 58-59. Огнево взривяване (с открит пламък и огнепроводен шнур..) се разрешава само в рудници, които не са опасни по газ и въглищен прах, както и в откритите рудници. Хр. Марков и др., ТБМП, 114. Тютюнът се суши по два начина — на слънце и в огневи сушилни. Осн. сел. стоп. VIII кл, 80. Земледелието на Европа,.., е имало да премине,.. — през така нареченото огнево стопанство, което е изисквало., изгарянието на лесове и преобърщанието им в ниви. Бълг., 1902, бр. 531, 2. Огнево рафиниране на медта.
3. Воен. Който се отнася до стрелба, бой, сражение; боен. Имаше заповед да не се стреля без разрешение на командира, за да не се открият нашите огневи точки. Ив. Мартинов, ПМ, 166. След като зае позиция, турската артилерия също откри огън. Започна напрегнат огневи двубой. Д. Динков, ЗБ, 131. На долния етаж в три зали са подредени огневите кабинети за различните видове стрелково оръжие и за родовете войски. НА, 1963, бр. 4675, 1. Огнева позиция. Огневи полигон. Огнева подготовка. Огневи средства. Огневи взвод. II Който се отнася до бойните възможности на военна част, определяни от въоръжението; боен. Въпреки жертвите дружините на полка излизаха от боя със засилена огнева мощ. П. Вежи-нов, ЗЧР, 230. Огромното немско огнево и числено превъзходство почна да си казва думата — българските части бавно се огъваха и отстъпваха назад. П. Вежинов, ЗЧР, 146-147. Огнева сила.
4. Остар. Книж. Огнен, горящ. Земята е била пламтяща огнева стихия. Ас. Злата-ров, Избр. съч. III, 95.
5. Прен. Остар. Книж. Който съдържа страст, жар; огнен. Какви характери, каква воля, какво правдиво огнево слово притежаваха [тези скромни хора]. Т, 1954, кн. 10,
39.
О Огнева линия. Воен.; Огневи рубеж. Воен. Нежел. Място на фронт, където се развиват най-активни бойни действия. Тяхната рота,.., се разположи в някакво унгарско село недалеч от огневата линия, между две хълмисти възвишения. Ив. Мартинов, СК, 33. Мишените бяха поставени и граничарите се изправиха до огневия рубеж. Б. Несто-ров, СНР, 100-101.
ОГНЕВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Огнен. Имали са хала трооглава,/ ед-
