ОГЛУШАВАНЕ1 316 ОГЛУШИТЕЛЕН
ните,/ Господи, какво да сторя аз,/ който бродя, оглушал от стонове,/ и не чувам нийде твоя глас? Ас. Разцветников, С 1942,
38.
2. Загубвам слух временно, заглъхват ми ушите под действие на силен звук или на внезапно силно чувство, стряскане и под. Градове и села горят, хората гинат и големи железни параходи потъват. Оглушаха ми ушите от грохота на оръдията. А. Ка-ралийчев, ПС III, 59-60. — Стой! Горе... Слав Грашев изведнъж оглуша от тези две думи, изречени високо и отсечено, по воен-ному. Д. Фучеджиев, Р, 207. Неочаквано Ванко оглуша за всички свирки и звънци на трамваите, които допреди миг го дразнеха: една жена в бяло и една мъжка ръка около талията й! Кой беше този човек? Какъв й беше? М. Грубешлиева, ПИУ, 240. //За уши — временно заглъхвам. Върху главите ни започнаха да падат различни предмети, полетяха бурета. Ушите ми оглушаха. ОФ, 1950, бр. 1858, 2. Отначало той чуваше гласа си и някои думи повтаряше по няколко пъти, за да може за по-дълго да ги задържи в паметта си. Но изведнъж ушите му оглушаха, уплаши се от силния пристъп на болестта и извика. — Мамо, умирам! К. Петканов, ДЧ, 223.
3. Прен. С предл. за, към и същ. Ставам безразличен, безчувствен за нещо (назовано от съществителното). Той няма душа, изпечена в грехове, няма сърце, оглушело за гласът на чувствата. Хр. Ботев, К (превод), 183. Хазаите му бяха двама старци, прегърбен един дядо с бабичката си, и Клинче беше много доволен, че бабичката беше .., оглушала и към целия свят около нея. Д. Та-лев, ЖС, 365. Чудни хорица сме си ние: кога дойде нещо за на, всякой е готов; а дойде ли за дай, тогаз оглушеем, и то за кого? Пак против нашето си добро. Лет., 1871, 246.
4. Прен. Изпълвам се с много силен, оглушителен звук, гръм. Защо не се завърне? Де е тръгнал?/ От гърмол оглуша околността./ А той на изстрели и риск обръг-нал,/ за хляб търчи в най-бедните къщя. Бл. Димитрова, Л, 252. Небото оглуша от рев и от гърмеж. П.П. Славейков, КП III, 284.
5. Прен. За място, местност и под. — ставам тих, безлюден, пуст, глух (в 5 знач.); онемявам, замлъквам, заглъхвам. Сенка излезе по-твърда от баща си... Преправи го момичето. Вярвайте, по-друг човек стана. Смири се, оглуша нашата падина, загуби се някъде гласът му. Кр. Григоров, Н, 100. Къщата оглуша без децата. Ст. Мокрев, ЗИ,
55. Батальонните командири разпределиха района помежду си, дадоха указания относно почивката и маскировката за през деня и сами отидоха да почиват.. Само няколко минути след разпускането всичко наоколо оглуша. Сл. Трънски, Н, 613-614.
6. Прен. Ставам тих, безмълвен, не издавам звук; млъквам, замлъквам, заглъхвам. — Отче — рекъл Маджурина — не заставай пред народа! Инак камбаната ти ще оглушее. Д. Вълев, Ж, 68.
О Откак<то> съм оглушал, много ми е добре. Разг.\ Откак съм оглушал, много ми е
харно. Диал. Употребява се от някого като отговор на настоятелно изявено желание, което той не иска да изпълни.
ОГЛУШАВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от оглушавам1 и от оглушавам се.
ОГЛУШАВАНЕ2, мн. -ия, ср, Отгл. същ. от оглушавам2. — Вие имахте ли замайване, оглу шаване... — Зависи — отговарям. — Болестта се проявява различно. Л. Стоянов, X, 66.
ОГЛУШАЛ, -а, -о, мн. оглушели. Прич. мин. св. деят. от оглушея като прил. 1. Който не чува, който е загубил трайно или временно слуха си; глух. Иован майци отговаря:/ „Мълчи, мале, онемяла,/ онемяла, оглушала!“ Т. Влайков, ДСУ, 42. Оглушал ста-рец.
2. Прен. Който е безразличен, безчувствен към някого, нещо. Пламъци зловещи, лава, кал,/писъци минутни — и отново/ шепот и молитва, стон и слово: словото на Бога оглушал. П. Яворов, Съч. I, 90. Ругаят ни, че с чужди/ на наший дух и нужди/ народи сме събрани;/ но тези, що любихме,/ или боготворихме,/ що правеха в скръбта ни? Стояха оглушали,/ безчувствени. Ив. Вазов, Съч. I, 166.
3. Прен. Който е изпълнен с много силни, оглушителни звукове, гръм и под. Момчетата опитаха да се измъкнат дваж-триж, но дето и да тръгнеха, насреща им изтре-щяваха залпове и грозни викове деряха оглушалия кър. Ст. Сивриев, ПВ, 115.
4. Прен. Който е тих, безлюден, пуст, глух (в 5 знач.); онемял, заглъхнал. Една нощ водата.. дръпна се в земята и се изгуби!.. Печално и безмълвно стърчи сега чугунна тръба в оглушалия дол. Ив. Вазов, Съч. IX, 192-193. Пладнешката жега беше силна. Градът съвсем оглушал. Ив. Вазов, Съч. XVI, 179.
ОГЛУШИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е много силен, гръмък и причинява неприятно слухово усещане, временно заглъхване на ушите и рядко — трайно оглушаване; заглушителен. В този миг оглушителен гръм раздруса цялата сграда. Г. Райчев, Избр. съч. II, 226. Пушките загърмяват. Всичко отведнъж се слива в един оглущипгелен трясък, не се чува повече нищо. Й. Йовков, Разк. II, 139. Вятърът и бурята бяха дотолкова оглушителни, щото с пушка да гърмиш някому на ухото, не можеше да се чуе. 3. Стоянов, ЗБВ П, 193-194. Оглушителен изстрел. Оглушителен взрив. Оглушителна плесница. // Разш. Който е извънредно шумен, рязък, креслив и
