ОГЛУПЯВАНЕ 315 ОГЛУШАВАМ2
против законите на социалната икономия". Г. Бакалов, Избр. пр, 21.
ОГЛУПЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от оглупявам; изглупяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛУПЯЛ, -а, -о, мн. ornynènn. Прич. мин. св. деят. от оглупея като прил. 1. Който е загубил нормалните си умствени възможности, който е станал глупав. Чичо Сава и семейството му, включително и оглупялата баба Тота, го [кучето] бяха наобиколили. К. Калчев, ПИЖ, 80.
2. Който се държи, постъпва неразумно, ненормално, обикн. под влияние на силни чувства или ограничено мислене, скрупули и под. Сега работниците се интересуват само от хляб. Всичко друго трябва да остане на заден план. — Ти си оглупял комунист!... — произнесе Шишко, внезапно разгневен. Д. Димов, Т, 233. — Как могат хората да оставят питомното, да гонят дивото? Оглупял свят. Л. Стоянов, X, 138.
3. Който изразява глупост. Твойто лице оглупяло/ не посреща поглед драг. Ив. Вазов, БМ, 59. Осъдените ги поеха с оглупели от смайване лица. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 134. Оглупяло изражение.
ОГЛУХЦИ мн. Само в съчет.: Правя си (направям си/ направя си, струвам си, сторвам си/ сторя си) оглухци. Диал. 1. Преструвам се, че не чувам и не разбирам, когато ми се казва нещо или се очаква да извърша или да схвана, видя нещо; правя си оглушки.
— Аз ти казах да прибързаш, а ти си правеше оглухци. Л. Каравелов, Съч. VII, 61. В провинциите турските фанатици изкопават из гробовете и мъртвите и правят над тях сякакви варварства; а русчушките власти си правят оглухци. С, 1872, бр. 39, 305. 2. Преструвам се, че не забелязвам, не схващам, не знам нещо, което ме засяга, и не реагирам.
— Друга форма: о г л у ш ц и.
ОГЛУША. Вж. оглушавам1.
ОГЛУШАВАМ1, -аш, несв.\ оглуша, -йш, мин. св. -йх, ce., прех. 1. Правя някого да изгуби слуха си, да стане глух. Пред нажежения облак се движела вълна от сгъстен въздух. Преди всичко друго тя оглушила и убила много хора. Хр. Тилев, В, 33. Десет бабаити и десет газени тенекета са в състояние не да заглушат, ами да оглушат противниците. А. Константинов, Съч. I,
116.
2. За силен звук, шум — прозвучавам остро, оглушително и правя някого или нещо (обикн. уши) временно невъзприемчив за звукове, като глух; заглушавам1, проглушавам. Грамадна земна маса се струпва отгоре ми и после ме оглушава страшен гръм. Л. Стоянов, X, 17. Костенурката се търколи по стръмнината като камък и глухо изчезна надолу, където бучеше водопадът.. Изведнъж усети, че падна в някаква пропаст.
Страшен шум я оглуши за миг. Ем. Станев, ПГ, 57-58. Отдалечава се от апарата,.., и сяда пред сложената вече бака. Но тъкмо да накуси чорбата, един пукот оглушава дясното му ухо и той [телефонистът] рип-ва пак. Д. Калфов, ПЮН, 116. — Стига си ревала, мари! Оглуши ми ушите! Не виждаш ли, че ще събудиш баща си? Ст. Чилин-гиров, ПЖ, 60. Над мен димяха небеса навъсени,/ събаряха се ветровете/ и оглушаваха ме мълнии. Худ. С I, 1975, 327. // Стесн. За силен звук, шум — въздействам остро, про-низително върху слуха на някого; пронизвам. Цеца носи Николина на ръце — без крака! Той се спуща, грабва я от ръцете на Цеца, притиска я до гърдите си и мълви задавен: " — Николино... Николинке, защо така..." — но, оглушава го вик; викът на Бонка. Г. Райчев, ЗлК, 59. Под огнения дъжд към нази тук/ подаде се тълпа неизброима,/ отвред ме оглуши плачевен звук. К. Величков, Ад (превод), 143.
3. Прен. За силен звук, шум — изпълвам някакво пространство, зазвучавам някъде; огласявам, огласям. И вихрена буря от диви звукове, рев и остра глъчка оглуши ширно-то бранно поле. Н. Райнов, ВДБ, 63. Стара река оглушаваше пущинака с напева си. Ив. Вазов, Съч. XVII, 68. Публиката въздъхна облекчено и луди ръкоплескания оглушиха салона. Г. Караславов, СИ, 54. Денонощни веселби оглушаваха градските стъгди. А. Страшимиров, А, 578.
4. Прен. Рядко. Отегчавам някого, омръз-вам на някого, нещо с много думи, с постоя-нно говорене за нещо; проглушавам. Нямаше смисъл да рискува кокалите си в побои-ща срещу комунистите. Това правеха само глупци, които срещу обещание за служба в София или безплатна разходка в Германия оглушаваха света с патриотизма си. Д. Димов, Т, 93. оглушавам се, оглуша се страд. Небето над Пловдив се оглушаваше от безброй изстрели. Стреляше се навсякъде: по улиците, на площадите, от прозорците. К. Ламбрев, СП, 434. Целият наш бряг се оглуши от „ура“. Общият вик се движеше като вълна нагоре, към арсенала. А. Страшимиров, А, 326.
ОГЛУШАВАМ2, -аш, несв.\ оглушея, -ееш, мин. св. оглушах, прич. мин. св. деят. оглушал, -а, -о, мн. оглушели, св., непрех.
1. Изгубвам слуха си, ставам глух. Може би жена му ще шета по двора, но няма да чуе стъпките му — оглуша две години след като се ожениха. Сл. Македонски, ЕЗС, 158. „Досега,., аз оплаквах загубата на очите си, а сега желал бих и да оглушея, — за да не слушам недостойните предлагания на вашето малодушие.“ Н. Михайловски, ОИ (превод), 296. Дойде село сипаница,/ та посипа сите моми,/../ Си лежаа, прекараа,/ и Неда е прекарала! С едно уше оглушела,/ с едно око ослепела. Нар. пес., СбНУ XLV, 363. • Обр. Що да сторя, сам посред бето
