ОГЛОЖДЯ. Вж. оглождвам.
ОГЛОЗГАМ. Вж. оглозгвам.
ОГЛОЗГАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оглождя и от оглозгам като прил. 1. Обикн. за кост — по който не е останало месо след глозгане. Гъстата трева се покриваше с пъстрите черупки на великденските яйца и оглозганите кости на гергьовските агнета. Ив. Петров, НЛ, 42. Цялата местност .. беше се смълчала, изтъп-кана .., като че бита от градушка.. Навред — черни ями от гранати. Разхвърляни дрипи, гилзи от цатрони, оглозгани скелети на добитъка. И. Йовков, Разк. III, 37. От тоя пуяк останаха само две крила и една мъничка, оглозгана част от гръбнака. Д. Калфов, Избр. разк., 262. // За труп, тяло на мъртво животно, мъртъв човек — който е изяден, изгризан от животно в по-голямата си част. Влязохме в пропастта откъм дола и намерихме рогача оглозган. Д. Цончев, ЛВ, 40. Оглозган труп. Оглозган заяк.
2. За растение, част на растение — който има обелена кора, повърхност. Геренът бе-ще пусто място. Никакво дърво. По някой оглозган храст, а из трапищата магарешки тръни. Г. Велев, 52. Дори дцвите джанки пред селцето и край дворищата стърчаха самотни и печални, с оглозгани клонки от козите, които пъплеха по насрещния рид. А. Христофоров, А, 13. На мястото на тамянката [круша] останаха само трески, оглозган дънер като труп на мъртвец и много листа, попилени по земята. Ст. Марков, ДБ, 375. // За плод на растение — от който е останала вътрешността след изяждане на хранителната част. До главата му [на Код-жа Иван] имаше чиния с оглозгани кочани. Чудомир, Избр. пр, 139. Оглозгана ябълка.
3. Прен. Който има олющена, обелена или нащърбена повърхност, кожа и под. Николай отегчено се изтегна на чина. Омръзнало му бе да слуша хвалбите им и зачопли с нокът оглозгания ръб на чина. П. Проданов, С, 98. Изведнъж край пътя, до някое самотно дърво, пред което стърчаха оглозганите скелети на изоставените немски танкове и бойни коли, се появяваше войник. Ив. Мартинов, ДТ, 38. • Обр. Мълчат зидарите. С ръце оглозгани,/ с ръце, копаещи основи,/ поемат маската и питат:
Кой е тоз?" Д. Дамянов, ПОС, 34.
ОГЛОЗГВАМ, -аш, несв.\ оглозгам -аш, св., прех. 1. Изяждам, глождя докрай месото от кост, тяло или част на тяло на мъртво животно или мъртъв човек; огризвам, изг-ризвам. Отново потъва в кошмарния унес. Огромни зверове,.., настървено оглозгват главата му, а той удря с юмруци по озъбените челюсти и крещи, крещи... П. Бобев, К, 12-13. — Ти, Цанко, си насипи чорба, колкото искаш. Оставила съм едно крилце, а и двата крака на пилето хубаво ще оглозгаш. О. Василев, ЖБ, 103. Но навик, без да мисля, пристъпих напред и почнах да казвам думите му на български: — Кучета!.. И кучета ще оглозгат кокалите ви. А. Дончев, ВР, 172. През тая година на всички по-знатий Стойо Опинчарят стана жертва на вълците... и как го бяха оглозгали проклетите — само абата му намериха хей татък, къде корията. Хр. Максимов, ЗР, 17. • Обр. Неканените пришелци,.., вторачиха алчни очи към чифлиците и сигурно щяха да оглозгат най-тлъстото от тях. А. Гу-ляшки, ЗР, 40.
2. Изяждам, глождя докрай хранителната част от плод или кората на растение; огризвам, изгризвам. Оглозгвам кочан от царевица. А Козите оглозгаха храсталаците, оглозгвам се, оглозгам се страд.
ОГЛОЗГВАНЕ ср. Отгл. същ. от оглозгвам и от оглозгвам се; огризване, изг-ризване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛГУБЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Дълбоко място, вдлъбнатина. Тогава той го взел за ръката и го въвел в една градина, покрита с дървета, дето имало едно оглуб-ление, така че гласът не можел да се чуе през дърветата. Н. Драгова, КО, 22.
ОГЛУПЕЯ. Вж. оглупявам.
ОГЛУПЯВАМ, -аш, несв.; оглупея, -ееш, мин. св. оглупях, прич. мин. св. деят. оглупял, -а, -о, мн. оглупели, св., непрех.
1. Ставам глупав, загубвам нормалните си умствени възможности; изглупявам. — Няма какво да се лъжем — всичките остаряваме и оглупяваме. Д. Кисьов, Щ, 349. — По-хубаво е да лежиш!., ако някой те потърси, ще му кажа, че си отишъл в Казъла-гач. — Ами, като не съм в Казълагач? — Митре, като дете си станал вече, оглупял си! К. Петканов, П, 117. Той се натъкна пак на онова странно нещо, което наблюдаваше у Мария от една година насам. Тя ставаше все по-меланхолична, по-саможива и като че оглупяваше. Д. Димов, Т, 145.
2. Започвам да постъпвам, да се държа като глупав, обикн. под влияние на силно чувство или други особени обстоятелства; изглупявам. Само от ревност оглупяваше, даже ос-котяваше. От ревност Геровски можеше да се напие, да бие, да убие, да предаде, да умре. Т. Монов, СЧ, 95. Как оглупя тогава в страха си, та не помисли, че не само крадци могат да се вмъкнат в гробищата. Ст. Даскалов, ЕС, 163. В съзнанието й изплуваха отново спомени от детинството... Ето майка й преди двадесет години, красива, нежна и млечнобяла, преди да оглупее, преди да почне да подарява сребърни купи за конните състезания и да търси любовници между офицерите от гвардията. Д. Димов, Т, 49. Благоев шеговито отговаря, че "за щастие човечеството няма да оглупее до такава степен, че да работи съвършено
