ОГЛЕЖДАНЕ 313 ОГЛОЖДЕН
рата вода, пак дружно се върнаха. Гр. Уга-ров, ПСЗ, 346. // В съчет. с очи, зеници, поглед и под. Виждам своя образ, отражение в очите, зениците, погледа на някого, който ме гледа, обикн. с внимание, обич, и под. Аз едва не извиках с висок глас, изговаряйки нейното име.., както тогава, когато за пръв и последен път се огледах в нейните очи. Д. Калфов, ПЮН, 35. Нейде на юг, в друга една страна, се е родило вече едно момче.. С него ще се срещнете един ден и още при първата среща ще се огледате един друг в очи, ще се познавате. Д. Калфов, Избр. разк., 325.
5. Отразявам се в някаква гладка повърхност, стъкло и под. или в бистра водна повърхност. И не откъсваха [казанджиите] погледи от лъскавия меден лист, разгънал се на тезгяха, та се оглеждаха в него рафтовете на отсрещната стена. Д. Талев, ПК, 322. Повлеклите по стената телефон-чета се оглеждаха в тъмните стъкла [на пристройката]. Ем. Станев, ИК I и II, 173. Конете навлязоха в студената вода, в която се оглеждаше небето. Елин Пелин, Съч. 1,49.
6. Прен. За чувство, мисъл, преживяване — ставам явен, лича, проявявам се в очите, погледа на някого; отразявам се. И не питай за тъгата/що в очи му се оглежда —/днеска му умре в душата/ и последната надежда. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 39. Казват, че в очите ясни/ се оглеждало сърцето,/ както нощем във вълните/ цяло трепне, грей небето. К. Христов, ПВ, 12.
7. Прен. Виждам, откривам свои черти, чувства и под. в някакво обикн. художествено изображение. Милиони хора се оглеждат в преживяванията на поета и той не може да ги подведе, да ги излъже. КЖ, 1985, 89. И мисля, че мнозина ще се огледат в неговите бележки или ще открият свои търсения в тях. А. Гуляшки, ЗР, 8. • Обр. Едно явление, колкото и да бъде ярко, не се ли огледа в традицията, то не може да бъде очертано с най-силните му черти. КЖ, 1985, 27. //За герои, факти, явления — ставам обект на литературно или др. художествено произведение; отразявам се. Чехов, който обай-ваше няколко поколения творци на българската литература, е и сега учител на нашите писатели.. В неговите малки по раз-цери творби се оглежда целият живот. В. Йосифов, РСI, 139.
О Докато се огледам. Разг. Много бързо, неусетно. Прибра се бай Колю в селото си, настани се в една изоставена къща в край-нините и докато да се огледа, парите му се свършиха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 245. Хората се прибраха край огнищата си, грееха се, сърбаха бобена чорба и — докато се огледат — денят минаваше. К. Калчев, ЖП, 265. Доде се огледа, стигна у Влашко. Нар. пес., СбНУ XXIX, 8. Нямам време да се огледам. Разг. Много съм зает, претрупан съм с работа и ангажименти. Захарий нямаше време да се огледа. Цялото време прекарваше в училището. Само неделя след църква момчетата можеха да излизат да се спускат от високото с шейни. Вл. Свин-тила, СЗЗ, 38. Оглеждам се като <изтър-ван> заек. Разг. Плахо, боязливо, страхливо, уплашено гледам.
— Друга (дйал.) форма: о г л с в а м, ю г л й в а м.
ОГЛЕЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от оглеждам и от оглеждам се. Оглеждането на външния вид се извършва с помощта на лупа. Осн. соц. пр IX кл, 1981, 35. Те скоро минаха на срещния бряг и сега вече без всякакви оглеждания и бавене тръгнаха напред по пътя. Ц. Церковски, Съч. П1, 151.
ОГЛЕЯВАНЕ ср. Геол. Биохимичен процес на образуване на глей, глина, желязо и под. в почвата под влияние на микроорганизми, вследствие на което тя придобива си-возелен до синкав цвят. Блатният процес на почвообразуването обхваща натрупване на торф и оглеяване на минералната част на почвата. П. Боянов, П, 445. Оглеяване-то се проявява на дълбочина от 50 до 150 см. П. Боянов, П, 436-437.
ОГЛОБЛИ мн. Остар. Прътове на каруца, кола, между които се впряга един кон; впряг, стъркй, процепи. Оглобли — в конски коли две дълги дръвета, между които ся запряга кон и които ся държат изотзад за преднята ос. С. Радулов, ГМП (превод),
259.
— Рус. оглобли, оглобля (сд.)
ОГЛОБЯ. Вж. оглобявам.
ОГЛОБЯВАМ, -аш, несв.; оглобя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Глобявам. Този талианец [италианец] оглобил уж един турчин с до дванайсет гроша. Св. Ми-ларов, СЦТ, 158. Девет ни коня щукнаа,/..,/ че оглобиме селото. Нар. пес., СбНУ XLII,
214. оглобявам се, оглобя се страд.
ОГЛОБЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оглобявам и от оглобявам се; глобяване.
ОГЛОЖДВАМ, -аш, несв.\ оглождя, -еш и -иш, мин. св. оглозгах и оглождих, св., прех. Оглозгвам. • Обр. Вратите, мокрени от дъжд,/ изгнили от вода и зима,/ гризат ги червеи безброй/ и ги оглождват ветровете. Ат. Далчев, С, 21. оглождвам се, оглождя се страд.
ОГЛОЖДВАНЕ ср. Отгл. същ. от оглождвам и от оглождвам се; оглозгване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛОЖДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оглождя като прил. Оглозган. Българският народ умее да цени своите деятели, следователно тоя народ рано или късно ще да му направи паметник от ог-лождени кости. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 221.
