ОГЛЕДАЛО 308 ОГЛЕДАЛО
лицата си посетителите на парка в пави-лъона и в лабиринта с кривите огледала. ВН, 1955, бр. 200, 2. • Обр. Фейлетоните на А. Константинов са един вид криво огледало, в което се виждат чудатите образи на героите. Б. Ангелов, ЛС, 235. Нагънато (релефно) огледало; огледало на нагъ-натостта (релефа). Геол. Въображаема повърхност, съединяваща ключовите точки на пречупване на земните слоеве по един и същ стратиграфически хоризонт (хоризонтален, вертикален или наклонен). Огледало за обратно виждане (движение). Техн. Огледало със специална форма, което се поставя в автомобил или друго превозно средство пред водача, за да може той да вижда предметите и превозните средства зад себе си. И тримата шофьори продължиха да летят над пропасти и серпентини, без да гледат нито спуканата гума, нито огледалото за обратно движение. ВН, 1961, бр. 3010, 4. Имах чувството, че човекът зад гърба ми се усмихва. Опитах се да го погледна в огледалото за обратно виждане, но той не беше в полето ми. П. Вежинов, СП,
9. Оптическо огледало. Физ. Гладка, стъклена или метална повърхност, обикн. от сребро или алуминий, използвана в оптиката за избягване на хроматичната аберация при измервателни медицински, осветителни уреди и др. Знаете ли, че оптическите огледала, прожекторите и автомобилните фарове са покрити със сребро, радий и хром? Св. Райчева, К, 67. Параболоидно (параболично) огледало. Физ. Вид вдлъбнато огледало, чиято повърхност е част от па-раболоид, при което се получава образ на далечни предмети без сферична аберация. Известно е от оптиката, че ако източникът на колебания се постави във фокус на параболоидно огледало, излъчването ще се насочи главно по оста. Хр. Шинев, А, 199. Плоско огледало. Физ. Вид огледало, чиято повърхност е част от равнина и отразява предметите в естествените им размери, форма и големина. Плоското огледало намира приложение освен във всекидневния живот и като съставна част в много оптични уреди. Физ. XI кл, 1958, 82. Още в древността е бил открит законът за отражение на светлината от плоско огледало. Матем., 1966, кн. 5, 17. Сребърно огледало. Хим. 1. Слой от сребро, злато, алуминий, платина, олово, никел или друг метал, който се освобождава, редуцира при химически реакции. Мравченият алдехит се окислява до мравчена киселина, а среброто се редуцира и полепва по стените на епруветката като сребърно огледало. Хим. X кл, 1965, 57-
58. С амонячен разтвор на сребърен окис глюкозата образува характерното за алдехидите сребърно огледало. Хим. X кл, 1965, 87. 2. Такъв слой, използван като светоот-разяващо покритие върху повърхността на стъкло, кристал и под. при производството на огледала. Странично огледало. Техн. Огледало, поставено на външната страна на вратата на автомобил или друго превозно средство, пред водача, за да може той да вижда добре предметите и превозните средства встрани и зад себе си и да обезпечава безопасно движение. Сферично огледало. Физ. Вид огледало, чиято отразяваща повърхност е част от изпъкнала или вдлъбната сфера, което се използва в оптиката, медицината, осветителната техника и др. Между свойствата на сферичните огледала и тези на лещите съществува дълбок пара-лелизъм. Физ. X кл, 1951, 138. При сферичните огледала също, както при лещите, се получава сферична аберация, която намалява концентрацията на светлинния поток. И. Венов и др., К, 108. Челно огледало. Мед. Уред, представляващ кръгло огледало с дупка в средата, който се прикрепва на челото на лекаря и се използва за преглеждане на уши, нос и гърло. Когато трябва да се насочи светлина към място, където не попада пряко светлина — вътрешността на носа, уши, гърло и др. — се използува челното огледало. Тези огледала имат в средата кръгъл отвор, през който се наблюдава обектът. Физ. VII кл, 1965, 94-95. Шибърно огледало (съкр. огледало). Техн. В парния двигател — направляваща гладка работна повърхност, по която буталото извършва възвратно-постъпателно движение. Формата на плоския шибър [при парната машина] е коритообразна. Той се движи в шибърна кутия върху гладка плоскост, наречена шибърно огледало. Маш. IX кл, 1965, 140. Когато отворът за пускане на парата се открие от външния ръб на шибъра, спомагателният канал излиза извън шибърното огледало. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 312-313. Ъглово огледало. Спец. Част от оптико-механични измервателни уреди в геодезията, геологията, астрономията и др., която представлява приспособление за пречупване на светлинен лъч под определен ъгъл. В оптическите инструменти като ъгловото огледало влизащият в огледалото лъч се подчинява на следните оптически закони. Вл. Станоев и др., Г, 112. > Бистър (чист) като огледало. Обикн. за вода, водна повърхност, небе и под. Идеално чист, бистър, гладък, тих. Слънцето припича телата ни,.., и реката, бистра като огледало, отразява четинестите ни лица. Л. Стоянов, X, 118. Небето е чисто като огледало. Т. Влайков, Съч. I, 50. Блестя (светвам, светя) като огледало. Блестя, светя (светвам) с лъчиста прозрачна светлина. Това са ята врани, които вият гнезда в дупките на пещерите, крещят, издигат се и се спущат и черните им криле блестят като огледала на слънцето. Г. Райчев, Избр. съч. II, 37. Там в малките планински езера са събрала дъждевата вода и свети като огледало. Л. Каравелов, Съч. II, 152.
