ОГЛЕДАЛО2 309 ОГЛЕДВАМ
Виждам (гледам) в криво огледало нещо, някого. Създавам изкривена невярна представа за нещо, някого, обикн. като резултат на субективно заблуждение. Гледайки света в кривото огледало на френските колониа-листи и монополисти, за него Алжир не е колония. ВН, 1961, бр. 2909, 3. В химери някакви си се улисал/ и в криво огледало си видял/ живота, щастието, любовта. Ел. Багряна, СЧ, 45 Виждам гледам като в огледало. Книж. Виждам много ясно, много добре си представям нещо, което предстои да стане. Бъдещето цяло/ го виждам ясно, като в огледало,/ скоро ще да рухне зверската ви власт. Ив. Вазов, Съч. I, 200. Ко-га<то> си видя врата (гърба, ушите) <без огледало>. Разг. Никога. — Комисията мина.. даже си прави устата да й дадем другарска вечеря. Ама ще видят другарска вечеря, когато си видят ушите без огледало. Ст. Поптонев, НСС, 158-159. Отразявам се като в огледало. Много ясно, много добре се отразявам, се виждам. Всичко, което тя чувствуваше,.., веднага като в огледало се отразяваше и в погледа и на лицето й. И. Йовков, Ж 1920, 136.
ОГЛЕДАЛО2, мн. -а, ср. Диал. Пари, които младата булка дава в понеделник след сватбата на деверите и зълвите си.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик. 1899.
ОГЛЕДАЛО3, мн. -а, ср. Зоол. Характерно обикн. по-светло или по-тъмно петно по тялото на животно или птица. Елен лопатар.. Около опашката бяло петно — огледало. Ц. Пешев и др., ФБ, 503. Много характерно за сърната е, че на седалището си тя има светло петно, наречено огледало, което през зимата е бяло, а през лятото
— жълтеникаво. П. Петков, СП, 44. Цветът на космената покривка на холандското черношарено говедо е черношарен.. Лоеното огледало и срамните устни са най-често тъмно оцветени. Кр. Генджев и др., Ж, 10. С белите пръстени на шиите си, с моравите огледала на крилата,.., те [дивите патици] приличат на сватбари, на годеници, тръгнали на някакво пиршество. Ем. Станев, ЯГ, 66.
ОГЛЕДАЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Огледален.
О Огледалов шаран. Остар. Огледален шаран.
ОГЛЕДАЛЦЕ*, мн. -а, ср. Умал. от огледало (в 1 и 2 знач.). — Ох, тъй съм уморена! — тихичко простенва Марго, като изважда тоалетното си огледалце. Т. Генов, Избр. пр., 69. Старецът си обръсна мустаците, купи си червена вратовръзка и някакво кръгло джобно огледалце с Клаудия Кардинале на гърба. Й. Попов, ИЖП, 14. Тя имала едно чудно огледало. Когато се оглеждала в него, казвала: Огледалце, огледалце от стената, коя е най-хубава на земята? А. Разцветников, СН (превод), 6. Тук има всичко .. и магазини в които се продават скъпоценностисурова коприна и пъстри везани носии, в които святкат вшити огледалца. Т. Кюранов, АП, 15. Светлинните лъчи се отразяват от подвиж-ното огледалце .., преминават през поставения върху предметното стъкълце наблюдаван обект. Д. Лазаров, ОЛЕП, 21.
О Огледалце за обратно виждане. Техн. Огледало със специална форма, което се поставя в автомобил или в друго превозно средство пред водача, за да може той да вижда зад гърба си и да обезпечава безопасността при своето Движение. Акранов хвърли един поглед, пълен с омраза към огледалцето за обратно виждане и продълцеи да следи мрачно очертанията на пътя. Й. Попов, ИЖП, 32. |
ОГЛЕДАЛЦЕ2, мн. -а, ср. Умал. от огледало3. Восъчно огледалце. Зоол. Хити-нови порести плочки на долната страна на коремчето на пчелата-работничка, чрез които тя изработва восъчните килийки на питата. От направените проучвания се установило, че част от тези пчели имали белези, свойствени само на пчелите-работнич-ки: восъчни огледалца на долната страна на коремчето. Б. Бижев, ВСП, 6. Клетките на восъчните жлези [на пчелите] имат вретеновидна форма и са прикрепени отвесно към вътрешната повърхност на восъчните огледалца (хитинови порести плочки). Б. Бижев, ВСП, 21.
ОГЛЕДАМ Вж. оглеждам.
ОГЛЕДВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); огледам, -аш, св., прех. и непрех. Оглеждам; огледувам. Огледват [лекарите] ви, ослушват ви тайнствено, чукат ви ту тука, ту там., и решават — нервите! Г. гайчев, Избр. съч. II, 18. Езди той [старият турчин] край Грозя и тъжно огледва всичко, като стар стопанин. А. Страшимиров, ЕД, 99. Ходеше на хорото не да огледва момите, или за друго нещо, ами ей тъй, защото хо-дат и другите. Т. Влайков, ПСп, кн. 28-30, 461. Огледва ведър лик небето/ в море от бисерна роса. П.П. Славейков, Събр. съч. II,
5. огледвам се, огледам се. I Страд. от ог-ледвам. На хорото момите се огледват не само от ергените, но и от техните родители и близки. II Възвр. и взаим. от огледвам. Ние останахме с баба ти Минчовица след него да се огледваме една друга очуде-но и плахо. Т. Влайков, Съч. II, 26.
ОГЛЕДВАМ СЕ, несв. (остар. и диал.); огледам се св., непрех. Оглеждам се; огледувам се. Отваря, затваря гардероба, тегли чекмеджетата на тоалетката и преди да се реши да се съблече, няколко пъти се огледва на голямото огледало. Д. Калфов, Избр. разк., 344. Марийка се оглед ваше — диреше Кънчева. А. Страшимиров, Съч. I,
137. На скоро тоя вир от сушата и дневните пекове намалява и се превръща на мът-
