ОГЛЕДАЛО 307 ОГЛЕДАЛО
но и едно великолепно огледало на цялата обстановка, при която е протичала работата на френския художник от онова време. Хр. Ковачевски, СК, 56.
6. Геол. Равна, гладка повърхност на скали, скални маси, надземни и подземни води и под. Грунтови води са само ония подземни води, които намираме над първия водонепропусклив пласт. Свободната горна повърхност на такива води се нарича огледало на грунтовата вода. Ст. Бошев и др., ГГ,
64. По разседналата повърхнина на крилата вследствие на триенето става изглаждане, полиране на скалите. Такива повърхнини,.., се наричат огледало или харниш. Гр. Николаев и др., ОГ, 122. При движението си по разседната повърхност двата блока се трият, оглаждат се и се получава огледало. Р. Христов и др., Г, 85.
7. Техн. В парния двигател — направляваща работна повърхност, по която буталото извършва възвратно-постъпателно движение; шибърно огледало. Този [цилиндричният] шибър има предимството, че огледалото не е натоварено от натиска на парата, както това е случаят при плоския шибър. Е. Славомиров, Т, 421. Плоският шибър се движи по огледалото на шибърната кутия под действието на ексцентрика. Ст. Пи-перков и др., ЕМ, 309. Плоският шибър [на парната машина] не се употребява вече поради следните недостатъци: парата го натиска така силно върху огледалото, че той мъчно се движи и бързо се износва. Маш. IX кл, 141.
8. Остар. Образ за подражание; образец, пример. Задачата на тая чета ще да бъде една от най-трудните — продължи той. — Тя ще да служи като образец и огледало на сичките въстаници. 3. Стоянов, ЗБВ II, 64. Техният [на падналите за свобода] живот ще послужи за огледало на онези безсрамни шарлатани, които мислят, че фразите са дело. СПл, 1876, бр. 22, 85.
9. Като прил. неизм. Нар. поет. Който е лъскав, блестящ и отразява лъчите, светлината като огледало; огледален. Йован бели град градеше, /.. / Врати тура огледало, / от близо да се лелейе, / от далек да се беле-йе. Нар. пес., СбАИ, 311. Стопило йе триста ока желязо, /.., / съгради си сабля йогле-дало, / на ню са се йогледали. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 47. Стояне, море, Стояне, / ../ / На .. сандък седеше, / четири коня тера-ше, / сите четири дории, /.., / со колани огледало. Нар. пес., СбНУ X, 36.
О Вдлъбнато (събирателно) огледало. Физ. Вид огледало с извита навътре сферична повърхност, което събира светлинните лъчи и отразява предметите в увеличени или умалени образи, в зависимост от вдлъбване-то и от разстоянието на отразявания предвзет и има приложение в оптиката, оптическата техника, медицината и др. Противоп. Изпъкнало огледало. В оптичните системи на кинопрожекционните машини намират широко приложение вдлъбнатите огледала. И. Венов и др., К, 100. Вдлъбнатите огледала събират лъчите, затова се наричат събирателни огледала. Физ. XI кл., 1958, 83. Водно огледало1. 1. Геол. Най-горният повърхностен слой на вода (от водоем, езеро, море и под.), който отделя водата от въздуха. Нивото на водата във водоносния слой образува непрекъсната водна повърхност (водно огледало). Р. Христов и др., Геол., 1965, 131. 2. Спец. Изкуствен водоем, обикн. малко езеро, шадраван и под., като съоръжение в парк, градина и под. Встрани от алеята са разположени орнаментирани цветни лехи.., а в следващата част от парка,.., се очертават големи водни огледала. М. Бичев, АНВ, 214. Водно огледало2; изпарително огледало. Техн. Повърхността на кипящата вода, разграничаваща водното пространство от парата в парните котли и двигатели. Водно огледало или изпарително огледало се нарича водната повърхнина, която разделя водата от парата. Ст. Михайлов и др., ГМ, 110. Повърхнината на кипящата вода, разграничаваща водното и парното пространство, се нарича изпарително огледало. К. Славомиров, Т, 340. Вълшебно огледало. Атрибут от приказките — огледало, в което героите виждат нещо далечно, несъществуващо, предстоящо, минало или желано. От тебе исках аз да бъдеш огледало/ на моята мечта сред ясна самота:/ вълшебно огледало, живот и образ дало/ на моя хладен блян от светъл бронз излян. П.К. Яворов, Съч. I, 108. Земно огледало. Геол. Горната гладка повърхност на скала или къс от скала; огледална броня. В най-външните части на земната кора,.., скалите се раздробяват на късове с различна големина. Освен това повърхнините на късовете се заглаждат от триенето и хлъзгането помежду им. Това са така наречените огледални брони (земно огледало). Г. Георгиев, П, 290. Изпъкнало (раз-сейвателно) огледало. Физ. Огледало с изпъкнала навън повърхност, което разсейва светлинните лъчи и отразява предметите в умалени размери и има приложение в оптическата техника и др. Противоп. Вдлъбнато огледало. Вдлъбнатите огледала събират лъчите, затова се наричат събирателни огледала, а изпъкналите — разсейват лъчите — разсейвателни огледала. Физ. XI кл., 83. Криво огледало. 1. Огледало, което деформира истинските, реалните размери и форми на предметите, поради което дава изкривен, неверен образ. 2. Само мн. Разг. Зала, павилион и под., с такива огледала, предназначени за развлечение, забава, обикн. в парк, градина. След това видяха разкривените си образи, отразени в кривите огледала, и минаха през огромната въртяща се бъчва без дъно. Ал. Бабек, МЕ, 213. В много причудливи и смешни форми ще виждат
