ОГЛЕДАЛО 306 ОГЛЕДАЛО
го позна сега, сватя. Та стегнат мари, сестра, та опнат като тояга, и ботушите му лъснати като огледало. Г. Караславов, Избр. съч. П, 454. Рано още сутринта,.., Бенковски са разхождаше из широкия двор на бай Ивана,.. Времето си беше така също тихо, небето ясно като огледало. 3. Стоянов, ЗБВ I, 454-455. Черно море е гладко като огледало. Ив. Вазов, Оьч. XVI, 119. //Такова стъкло поставено в рамка, окачено на стената, като част от мебел или пригодено за хващане с ръка, като специален битов предмет за оглеждане. Никакви шишенца и кутийка нямаше пред тоаялетното огледало, нищо освен един мъжки гребен и една стара четка за коса със сребърна дръжка. П. Вежинов, НБК, 132. Тя [Нона] отвори чантата си, погледна eg в ргледа-лото и поправи шапката си. И. Йовков, ЧКГ, 189. — В ъгъла срещу канапето се издигаше почти до тавана огледало в черна рамка със златни резбарски украшения. М. Кремен, СС, 126. Ванко се подпря на масата по риза, загледан е малкото огледало на масата. Кр. Велков, СБ, 69. Непознатият влезе в една широка стая великолепно постлана,.. и украсена със скъпи огледала. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 104. Венецианско огледало. Джобно огледало. Стенно огледало. // Такова стъкло или пластинка като част, елемент на оптически, осветителен, медицински и др. под. уред или апарат. По-ляризационният микроскоп се състои от следните части: статив с дръжка, огледало, осветителен апарат. Г. Георгиев, МП,
164. Тубусът може да се приближава или отдалечава от предметната масичка, за да се нагласи във фокус поставеният на нея наблюдаван предмет. Последният се осветява през отвора на масичката с помощта на огледало, което отразява било дневна, било изкуствена светлина. Н. Пенчев и др., КАХ, 52.
2. В народния бит — парче от такова стъкло, пластинка, като украса на предмет, калпак, женски накит за глава и под. Послуша го либе Катерина, / пременила мънинко Ог-нянче, / премени го само суо злато, / турила му морави калпаци, / на калпако ясни огледала, / обнизани с безцано кайменйе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 139. На глаа носит [Никола] самурли калпак, / а на калпакот педе-сет перя, / педесет перя, пет огледала, / на огледала бесценет камен. Нар. пес., СбБрМ, 505. Най-напред .. въреши / ено ми черно арапче /армаган носи за царя /тънка ми сабя френгия / със огледала на върха. Нар. пес., СбНУ XXVI, 44. Мина Павел с врана коня, / с врана коня, с ясно огледало, / с ясно огледало, с меден кавал. Нар. пес., СбВСтТ, 107.
3. Физ. Гладка повърхнина, която отразява изцяло или отчасти падналата върху нея светлина, без да я разсейва значително. Телата, повърхността на които почти изцяло отразява падналите върху нея светлинни лъчи, се наричат огледала. Физ. VII кл, 87. Идеалното огледало трябва да отразява напълно цялата паднала върху него лъчиста енергия, но такива огледала няма. К. Дойчев, МП (превод), 423. Медта и златото имат твърде високи коефициенти на отражение,.. Затова огледалата за отражение на инфрачервените лъчи се правят най-често от среоро или мед, понякога от злато, а не много рядко и от алуминий. В. Врански, MBЛ, 34.
4. Прен. Поет. Гладка, блестяща, прозрачна повърхност, обикн. на спокойна вода, водна повърхност на река, езеро, море и под. Полето и брегът потъмняваха, но небето беше високо и светло и лек пурпур играеше по белите облаци и надолу в огледалото на морето. Й. Йовков, Разк. II, 25. В дъното на яза, над лъскавото огледало на водата, мрачно се мержелееше силуетът на една воденица. Ем. Станев, ЯГ, 17. Срещу него,.., отвъд заспалото зелено езеро, в чието огледало назъртат намусени скали, възвишава се други връх. Ив. Вазов, Съч. XIII, 14.
5. Прен. Някой или нещо (предмет, явление, проява и под.), които отразяват и показват с точност или със значително сходство същността на нещо или някого. Всяко дете е огледало на родителите си. Мътна ли е тях-ната душа, мътна е и неговата. Ст. Чилин-гиров, ХНН, 186. И обичта, и омразата се крият в душата на човека, а очите са огледало на душата. Цв. Чалъков, ЗИК, 36. А може би беше логично да умре точно сега и тъкмо по този начин. Казват, че смъртта е огледало на живота. Ем. Станев, БГ, 109. На нас ни помага много и витрината. Тя е огледало на магазина. Всеки ден я подреждаме по два пъти с цялото изобилие, което има в магазина. ВН, 1958, бр. 2282, 2. Един от първите държавни мъже в сегаш-нйото време е казал: „основните училища са огледало на един народ и на една държава“. Знан., 1875, бр. 24, 376. Мила ми си, дружке злата, / с тие морните очи, / пълни с тайни и лучи — /огледало на душата. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 197. // В сказ. опред. За худ. произведение, литература и под. — точно и ясно отражение и изображение, на събития, случки, лица и човешки характери от действителността. — Литературата е огледало на живота, но тя е и училище за тия, които искат да направят този живот по-човечен и красив. А. Гуляшки, Л, 101. Българската литература винаги е била вярно и точно дгледало на българо-руската дружба. В. Йосифов, Избр. тв I, 74. От нея [историята] са изисква да бъде огледало, в което да са отрази, без никакви преувеличения, прошедшето на тоя или на оня народ. Знан., 1875, бр. 7, 111. Не по-малко интересни са обаче и неговите карикатури върху тогавашния художествен живот — израз не само на творческите му позиции,
