ОГЛАСЯВАМ2 300 ОГЛАСЯ СЕ
ОГЛАСЯВАМ2, -аш, несв.\ оглася, -иш, мин. св. -йх, св., прех. За гласове, викове, звукове и под. — изпълвам, запълвам някакво помещение, пространство; огласям2. Меденият глас на звънчето отново огласи училищния двор и ние,.., с радост влязохме в притихналата училищна стая. К. Калчев, УЧС, 23. Цялата гора се покри със свежа зеленина. Огласиха я радостните викове на птиците. Елин Пелин, ЯБ, 135. „Обявявам XV международен конгрес на филолозите за открит!“ Буря от ръкопляскания огласява залата. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 31. На заранта рано тъмничния свод / огласиха думи: милост и живот! Ив. Вазов, Съч.
1. 194. огласявам се, оглася се страд. На гара Владая във влака се втурнаха разярени хора,.. Гарата се огласи от крясъци и олелия. X. Русев, ПЗ, 19-20. Полицейските участъци денонощно се огласяваха от сърцераздирателни писъци. Г. Караславов, Избр. съч. II, 394. И отново полянката се огласи от весел смях и глъчка. М. Гръбче-ва, ВИН, 217. Специални излети до Кикиш рядко се предприемат, но неговите шубраци често пъти се огласяват от ехото на слизащите от Камендел туристи. П. Дели-радев, В, 76.
ОГЛАСЯВАМ3, -аш, несв.\ оглася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. 1. Църк. Подготвям някого за приемане на христовата вяра, за покръстване; посвещавам. Като са надваряха кой по-напред да го огласи, на-ченваха от да го хранят, да го обличат, да му дават живелище в палатите си. Н. Ми-хайловски, ПА (превод), 48.
2. Разш. Книж. Подготвям някого да осъзнае, да възприеме нещо, да подкрепи нещо (идея, становище, кауза и под.); посвещавам, огласям3. Като ученик и последовател на Отецпаисиевата школа, Ил. Михайловский успял вътре в самата столица на Гърция да огласи в народно съзнание .. тези свои съотечественици и съученици, които в качеството на гърци били дошли да свършат гръцкото учение. Лет., 1876, 36.
3. Книж. Официално давам, признавам някакво звание, титла и под. на някого; огласям3. Султанът почти нареждаше на папството да огласи за епископ на Арл Николо Цибо. В. Мутафчиева, СД, 396. Моят крал нареди да го коронясат и за крал на Неапол, но Александър VI не го огласи. В. Мутафчиева, СД, 404. огласявам се, оглася се страд.
ОГЛАСЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ оглася се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Викам, казвам на някого, че го чувам, че го слушам; обаждам се, отзовавам се, отговарям. Кога сеДинка събуди, / та па се гласом провикна: /— Горице, растави ми се, / водице, достави ми се! / Димо, огласи ми се! Нар. пес., СбНУ V, 19.
ОГЛАСЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от огласявам1 и от огласявам се; оповестяване, разгласяване, известяване, огласяне1.
ОГЛАСЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от огласявам2 и от огласявам се; огласяне2.
ОГЛАСЯВАНЕ3, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от огласявам3 и от огласявам се; огласяне3, оглашане3.
ОГЛАСЯМ1, -яш, несв.\ оглася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Огласявам1. В тоя ли ден, когато небето светеше като седеф и птиците огласяха славата на Аллаха, трябваше да умре Мехмед бей? Ст. Сиври-ев, ПВ, 16. огласявам се, оглася се страд.
ОГЛАСЯМ2, -яш, несв.\ оглася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Огласявам2. Ясният и звънлив глас на петела огласяше околността и обаждаше на старите войници, колко е часът. Елин Пелин, Съч. II, 156. Минават дни, седмици — моторите на черните камионетки не престават да огласят пустинните улици на София. Н. Христозов, ПД, 80. Това беше плач, плач на жена -.. Той ту се губеше в бурята, ту отново огласяше нощта. Г. Райчев, Избр. съч. II, 54. Добринка се замисля малко и унило почва да дърпа струните. Бавно се зареждат тъжните звуци и тихо огласят стаята. Ив. Кирилов, Ж, 85. Карловци са доволни, че техният дякон ще оглася и занапред храма с чудния си глас. Ив. Унджиев, ВЛ, 60. Звънци огласяха близките склонове. М. Марчевски, П, 54. Из сънните улици тракат много коли и вред огласят песни на гроздоберките — провлечени и тъжни. Г. Райчев, Избр. съч. I, 3. огласям се, оглася се страд. Гората се оглася от птичи песни и от медния звън на безбройните стада. Ст. Михайлов, БС, 150. Старата къща се оглася денем от енергичния глас на дядо Бешко. Ал. Гетман и др., СБ, 285. Още на разсъмване,.., работливите занаятчии бързали да отворят работилниците. Градът се огласял от ударите на техните чукове. Ист. VI кл, 69. Докато слизаше по стълбите, веселото му [на Бебо] свирукане огласяше всички етажи. П. Вежинов, СО, 106.
ОГЛАСЯМ3, -аш, несв.\ оглася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Огласявам3; оглашавам3, оглашам3. огласявам се, оглася се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛАСЯНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от огласям2 и от огласям се; огласяване1.
ОГЛАСЯНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от огласям2 и от огласям се; огласяване2.
ОГЛАСЯНЕ3, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от огласям3 и от огласям се; огласяване3; оглашаване3, оглашане3.
ОГЛАСЯ СЕ. Вж. огласявам се.
