ОГЛАША1 301 ОГЛАШЁН
ОГЛАША1. Вж. оглашавам1 и огла-шам1.
ОГЛАША2. Вж. оглашавам2 и огла-шам2.
ОГЛАША3. Вж. оглашавам3 и огла-шам3.
ОГЛАШАВАМ1, -аш, несв.; оглаша, ог-ласйш, мин. св. -йх, се., прех. Остар. и диал. Огласявам1; огласям1, оглашавам се, огла-ша се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛАШАВАМ2, -аш, несв.; оглаша, ог-лаейш, мин. св. оглаейх, св., прех. Остар. и диал. Огласявам2; оглашам2, огласям2. Шумът и песните, които преди две-три седмици оглашаваха тоя край, когато се въз-риваше, сега са пренесени другаде. Т. Влай-ков, Съч. III, 1-2. Младежки смехове оглашаваха тясната стаичка при Джумайския площад. СбЦГМГ, 203. Овчарският кавал пищи някъде, та оглашава долини и у сой и весели цяла планина. Ив. Вазов, Съч. VI, 107. Две речици, Илинка и Рила, прорязват теснакът и като отстраняват множество препятствия, оглашават дивата страна с поражающа шумотевица. СбС, 1875, кн. 1, 175. Песните и веселията оглашават и ридищата и долищата. СбНУ IV, 291. оглашавам се, оглаша се страд. Горите, които до това време са биле черни, безжизнени и печални, са оглашават с хиляди и милио-не разнообразни песни и чуруликания. Л. Каравелов, Съч. VIII, 30. Сичките [тибет-ци] почеват да пеят молитви и така градът са оглашава с песни, които са сливат в една и правят дълбоко впечатление. Ч, 1872, бр. 18, 833.
ОГЛАШАВАМ3, -аш, несв.; оглаша, ог-лаейш, мин. св. оглаейх, св., прех. Остар. Огласявам3, огласям3, оглашам3'. Ованд предложи да пресели тия островитани в Ис-панъола, за да може по-лесно, според предложението му, да ги оглаши в християнската вяра. П. Кисимов, ОА I (превод), 179. В антийохийската чърква, а после и в конс-тантинополската чели са символа на вярата един път в годината на великий петък, когато е епископът готовящи ся към святото кръщение оглашавал. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 86. Петър не беше известен още от работите, затова ме сопна да не говоря тази дума,.. Но като живееше между турците, не смеех да му открия лесно; само го опитвах, та го оглашавах. М. Кънчев, В, 236. — И все пак, дай боже да не е за дълго — нередно е човек да зареже своето паство, за да служи в епархия, дето не е ог-лашен. Не ми прилича на стари години да ставам за смях. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 187. Събраха ги всички комити,.., та ги наблъскаха в магарешки рай. Димитър ефенди е оглашен засега паша. М. Кънчев, В, 294. оглашавам се, оглаша се страд.
ОГЛАШАВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оглашавам1 и от оглашавам се; огласяване1, огласяне1, оглаша-не1.
ОГЛАШАВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оглашавам2 и от оглашавам се; огласяване2, огласяне2, оглаша-не2.
ОГЛАШАВАНЕ3, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от оглашавам и от оглашавам се; огласяване3, огласяне3, оглашане3.
ОГЛАШАМ1, -аш, несв.; оглаша, огласиш, мин. св. огласих, св., прех. Остар. Огласявам1; огласям1, оглашам се, оглаша се страд.
ОГЛАШАМ2, -аш, несв.; оглаша, огласиш, мин. св. огласих, св., прех. Остар. и диал. Огласявам2; огласям2, оглашавам2. Тиха Рила тука, при всичко че носи такова успокоително прилагателно, пак си е гръмлива, пени се между камъняците и оглаша с ека си целия дол. Ив. Вазов, Съч. X., 42. Реката пей, лъщи, клокочи, / оглаша диво самоти-те. Ив. Вазов, Съч. XVII, 209. Пак две морета сливат тук вълни си / и с светлий шум оглашат твоя бряг. К. Величков, ПССъч. II, 126. оглашам се, оглаша се страд.
ОГЛАШАМ3, -аш, несв.; оглаша, огласиш, мин. св. огласих, св., прех. Остар. Огласявам3; огласям3, оглашавам3. оглашавам се, оглаша се страд.
ОГЛАШАМ СЕ, -аш се, несв.; оглаша се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. и диал. Огласявам се. "Зандане, пусти ос-тали, / тук ли е Донка убава? /Донка се сама оглаша: / „Тука съм, мамо, тука съм“. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 197. Що не се огла-шаш, кига те ока човек? СбНУ ХЫХ, 781.
ОГЛАШАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оглашам1 и от оглашам се; огласяване1, огласяне1, оглашаване1.
ОГЛАШАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оглашам2 и от оглашам се; огласяване1, огласяне1, оглашаване2.
ОГЛАШАНЕ3, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от оглашам2 и от оглашам се; огласяване3, огласяне3, оглашаване3.
ОГЛАШЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. Прич. мин. страд. от оглаша3 като прил. 1. Който е подготвен да приеме християнството, да бъде покръстен; огласен* Вторий дял на литургията се нарича литургия за оглаше-ните, защото на нея могат да присъству-ват не само христяне, но и оглашени люде, сир. ония, които искат да приемат христовата вяра и затова се учат божий закон, а още не са се покръстили. Д. Манчев, НН (превод), 139. Говореха оглашени мъже, че сбирал [чужденецът] на молитва и беседа среднощ богомилите в подземната горница
