ОГЛАЖДАНЕ 299 ОГЛАСЯВАМ1
е да се оглади тоя недостатък. К. Величков, ПССъч. VIII, 48-49.
ОГЛАЖДАМ СЕ несв.\ огладя се св., неп-рех. 1. Придобивам гладка, равна повърхност, ставам гладък, равен, без грапавини; заглаждам се, изглаждам се. Дланите на се-чанлии не бяха омекнали в тъмницата, дълбоките грапавини не бяха се огладили, макар година време да не бяха похващали рало или брадва. Ст. Сивриев, ПВ, 152.
2. Прен. За лоши човешки взаимоотношения (вражда, конфликт, недоверие и под.) — преставам да съществувам, да се проявявам; изчезвам, изглаждам се. Напоследък конфликтите и недоразуменията се огладиха.
оглАждане ср. Отгл. същ. от ог-лаждам и от оглаждам се. Има [машината] четири съставни работни части:.., валяк за изравняване и валяк за оглаждане. НТМ, 1961, кн. 7, 22.
OEЛACÈH1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оглася1 и от оглася се като прил. За някакъв факт, събитие, документ и под.
— който е станал известен, който е съобщен, обикн. от пресата и средствата за масово осведомяване; оповестен, известен, разгласен, прогласен. Огласени резултати. Огласени постановления.
ОГЛАСЙН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оглася2 и от оглася се като прил. Обикн. за помещение, пространство и под.
— който е изпълнен с гласове, викове, звукове. Под гъста усойна гора — пространно ливаде, изпъстрено с хиляди полски цве-товце и огласено от песните на хиляди пойни птиченца. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Учителят запазва спомена за светлите класни стаи и огласените училищни коридори до края на живота си.
ОГЛАСЕН3, -а, -о, мн. -и, прил. Прич. мин. страд. от оглася3. 1. Църк. Който е подготвен да приеме християнската вяра, но още не е кръстен; оглашен3. Намират ся и християне от западното изповедание до 300 хил. души, огласени около 13 век от священоапостоли французи. Ив. Богоров, КГ, 232. Литургия „оглашених“ нарича ся оная част на литургията, която подобно на другите служби състои ся из псалмопе-ния, читания молитви и на която в древността могли са да присъствуват с верните и огласените. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 93-94. // Остар. Книж. Който е подготвен, одобрен за участие в някаква организация, общество или движение, но все още не е посветен, не е приет в тях; оглашен3. Обществото на последователите му [на Ма-нес] ся разделяло на оглашени и съвършени, които били длъжни строго да ся въздържат от мясо, яйца. Д. Душанов, ИПХЧ, 50.
2. Остар. Книж. Който официално е назначен, определен, упълномощен за някаква дейност, задача; упълномощен.
ОГЛАСКА ж. Остар. Огласяване2; шу-мене, шумотевица. • Обр. Тихо, мълчаливо, без никаква огласка, животът тече в балканската долина на Стара планина, прочута с името Габрово. Ч, 1871, бр. 15, 469.
ОГЛАСЯ1. Вж. огласявам1 и огласям1.
ОГЛАСЯ2. Вж. огласявам2 и огласям2.
ОГЛАСЯ3. Вж. огласявам3 и огласям3.
ОГЛАСЯВАМ1, -аш, несв.; оглася, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Давам гласност на някакъв факт, събитие, документ и под., обикн. като го съобщавам чрез пресата и средствата за масова информация; оповестявам, известявам, разгласявам, прогласявам, огласям1. Тия внесени дарове, както и пълен хесап катагодишен за своите действия, трябва да печата дружеството и да го огласява на всенародно знание, та да му са работите на видело, и да знае всеки, къде му иде дарът. Н. Бончев, Съч. I, 82. В последната информационна емисия огласиха резултатите от проведените парламентарни избори. А На пресконференцията минис-терът огласи направените структурни и кадрови промени в министерството.
2. Остар. Книж. Известявам. Графът .. чете книга. Трубач засвирва вън и огласява дохождание на странни посланици. П. Тодоров, МГ (превод), 3. Кога умре някой от православните християни, роднините му къпят го, обличат го и свещ при челото на главата запалват, и като огласят (известят) звоните за смъртта му, повикват священика си. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 169. Прайзите огласиха бой с французите, но Наполеон ги надви .. и влезна в Берлин. Хр. Драганович, НБ (превод), 6. // Остар. Книж. Известявам, уведомявам някого за нещо. Момичето са отдалечи а Мацко рече на другаря си моряка: — Да идем там и да огласим и другите християни каква е работата. П. Р. Славейков, ЦПIII (превод), 50.
3. Книж. Провъзгласявам, прогласявам нещо. Наближил е денят,.., когато българският лев ще ревне и ще огласи навред свободата на многострадалния наш народ. Ст. Дичев, ЗСI, 535. — Жената винаги е осмисляла подвига на мъжа, както и няма кой друг да оплаче, изпее или огласи жертвата на мъжа освен жената! Ал. Гетман и др., СБ, 271. огласявам се, оглася се страд. И българските лениви свещеници решиха, че тоя лукав род [католици и протестанти] трябва да се изкоренява с тояга, анатеми и гонения. Това е вам добре познато, защото по вашата газета се огласиха много такива фактове. Н. Бончев, Съч. I, 55. Обяве-нията за търсението на обвиняваните за престъпления ся огласяват в градовете по мегданите, а в селата в събранията на старейските совети. ВП, 127.
