ОГЛАВ2 296 ОГЛАВЯВАМ1
го държи, а друг за опаш, а еден да го явне
— така да ти го окрадам. СбНУ XI, 111.
ОГЛАВ2 м. Диал. Годеж; главеж, обръ-ки, оглава.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛАВА ж. Диал. Оглав2; главеж, об-ръки. Щом момковите родители сгледат някоя мома,., отиват на оглава у момине, дето още през деня е съобщено по някоя бабичка, че тая вечер ще имат оглавници. СбНУ VIII, 63.
ОГЛАВЙСАМ. Вж. оглависвам.
ОГЛАВЙСВАМ, -аш, несв.; оглавйсам,
-аш, св., прех. Диал. Поставям оглавник1, юлар на добиче; оглавям1. — Ха — усмихна се дядо му под мустак, — магарета има доста по света. Ще му оглавйсам на едно юларче- да го пасеш. 3. Сребров, МСП, 16. оглависвам се, оглавйсам се страд.
ОГЛАВЙСВАНБ ср. Диал. Отгл. същ. от оглависвам и от оглависвам се; оглавяне1.
ОГЛАВЕЦ1, мн. оглавци, след числ. -а, м. Диал. У мал. от оглав1; оглавниче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛАВЕЦ2, -ът, -а, мн. оглавци, след числ. -а, м. Диал. Умал. от оглав2; годежец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛАВЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Списък, изреждане на съставните части на книга; съдържание. Ръкописът на Г. Герова бил написан в 1831 г., но в него се съдържа „Летопис болгарская“, която спроти Г. Ламанскаго била съставена в 18-тий в. Ето и оглавлението на този ръкопис. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 16.
2. Библиография. Едвам са сега Калайдович и Строев из стародревни ръкописи извадили и изредили в ръкописното оглавление на граф Толстова някои слрва с надписание: епископа Климента. X. Иоанович, Ц (превод), 23. В оглавлението на отеческите жития,.., наводят ся тияи речи: Методия епископа Моравскаго. X. Иоанович, Ц (превод), 13-14.
ОГЛАВНИВЯ. Вж. оглавнивявам. ОГЛАВНИВЯВАМ, -аш, несв.; оглав-нивя, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Диал. Заболявам от главня, ставам главнив.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛАВНИВЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оглавнивявам.
ОГЛАВНИК1, мн. -ци, след числ. -а, м. Въже или ремък, който се връзва, нахлузва на главата на добиче, за да се върже, впрегне или води; юлар. Посред рухналия обор стърчеше яслата с изпокъсани оглавници. Д. Вълев, 3, 69-70. Чичо Дражо погледа още веднъж колата,., и рече бащински: — Па си отваряй очите, да не стане пакост,.. Стойчо дръпна оглавниците, прекръсти се и пойде. ЖД, 1967, кн. 7, 8. — А ти, Като, ще изтриеш гърбовете на конете, ще им дадеш сено и да не бягат, вържи им оглавниците на стобора. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 286.
О Слагам / сложа (надявам/надяна, нахлузвам/нахлузя, турям/туря) оглавник <на врата (шията)> на някого. Разг. Ограничавам свободата на някого или нещо, вземам го под своя власт, воля. Тази работа, председателската, насила не върви. Съзнаваше, че слага оглавник на врата си, но прие. Защо? А. Гуляшки, ДМС, 28. — Кой обича да е вързан! — каза братовчедът. — Сложиш ли на някого оглавник, не чакай нищо добро. Г. Мишев, ЕП, 62.
ОГЛАВНИК2, мн. -ци, м. Диал. Годеник; главеник, главник. Момъкът, който се оглави, се казва оглавник и неговата свобода е вече ограничена. СбНУ VIII, 45. Щом момковите родители сгледат някоя мома,.. отиват на оглава у момине, дето още през деня е съобщено по някоя бабичка, че тая вечер ще имат оглавници. СбНУ VIII,
63.
ОГЛАВНИЦА ж. Диал. Годеница; гла-веница, главница. Момата, която отсега е вече оглавница, си излиза веднага, след като целува на сичките ръка. СбНУ VIII, 45. На секой член от тоя дом оглавницата ще приготви дарове, които ще ги раздаде след сватбата на втория ден. СбНУ VIII, 47. Той [оглавникът] не може вече да говори с друга мома,..; той трябва да познава само оглавницата си. СбНУ VIII, 45.
ОГЛАВНИЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от оглавник1; юларче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛАВНИЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от оглавник2; годениче, главениче.
ОГЛАВЯ. Вж. оглавям.
ОГЛАВЯ1, вж. оглавявам1.
ОГЛАВЯ2. Вж. оглавявам2.
ОГЛАВЯВАМ1, -аш, несв.; оглавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Намирам се, стоя начело на нещо (организация, институция, колектив и др.), като ръководя, организирам дейността, работата му; възглавявам. Като висш служител в Министерството на вън-шната търговия,.., Воеводов дълги години бе оглавявал търговски делегации в чужбина. А. Михайлов, ДП, 6. Ще ви предложа да оглавите дирекцията на откритите рудници. К. Колев, М, 135. В Букурещ двамата братя [Евлоги и Христо Георгиеви] оглавявали „оная част от партията на старите, т. е. на търговско-чорбаджийската буржоазия, която се опирала на царска Русия“. Н. Ферманджиев, РХ, 181. Самоуверен и дър-зък, Войводата смята, че единствен той в момента е в състояние да оглави борбата и настоява упорито да получи пълномощия от всички. Лит. XI кл, 54. оглавявам
