ОВЪШКАВЯВАМ2 295 ОГЛАВ1
стопанството — .. — бързо измършавя.. Изострил кокалаци,.., овъшкавял. Ил. Волен, МДС, 176. Децата овъшкавяха. А На фронта войниците овъижавяват по окопите.
ОВЪШКАВЯВАМ2, -аш, несв.; овъш-кавя, -виш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Пренасям, оставям въшки, напълвам с въшки някого или нещо. Дадох му кожуа да са сгрее, па той го овъшкавил. БД I, 196. овъшкавявам се, овъшкавя се страд.
ОВЪШКАВЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от овъшкавявам1; въшлясване.
ОВЪШКАВЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от овъшкавявам2 и от овъшкавявам се.
ОВЯВАМ, -аш, несв.; овёя, -ёеш, мин. св. овях и овеях, прич. мин. св. деят. овял, -а, -о, мн. овели и овеял, -а, -о, мн. -и, прич. мин. страд, овян, -а, -о, мн. овени и овеян, -а, -о, мн. -и, св., прех. Диал. Отвявам. овявам се, овея се страд.
ОВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от овявам и от овявам се; отвяване.
ОГАЗВАМ, -аш, несв.; огазя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Като газя, измачквам, намачквам цялата площ, всичко (растения, посеви и под.); изгазвам, изпогазвам, отъпк-вам, стъпквам. Нивата по края беше огазе-на. Ил. Волен, МДС, 45. [Апостол] излезе вън на двора; около къщата беше огазено,.. личаха чужди нощни стъпки. Ил. Волен, МДС, 102. Отде се зело ено момченце, /.., / то ми огази бял ран босилек, / то го огази, то го опасе. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 321. огазвам се, огазя се страд.
ОГАЗВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от огазвам и от огазвам се; изгазване, изпогазване, отъпкване, стъпкване.
ОГАЗЯ. Вж. огазвам.
ОГАЛАТВАМ, -аш, несв.; огалатя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Галатя някого или нещо до краен предел; омърсявам, из-мърсявам (Н. Геров, РБЕ).
2. Йзхайтвам, разхайтвам, развалям (Н. Геров, РБЯ). огалатвам се, огалатя се страд. и възвр. Ти си са огалатил нещо. П. Р. Славейков, БП И, 165.
ОГАЛАТВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от огалатвам и от огалатвам се.
ОГАЛАТЯ. Вж. огалатвам.
ОГАЩНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Ремък или връв за завързване и пристягане на гащи; гащник.
— От М. Павлов, Речник на думи турски и гръцки в езика български, 1855.
ОГИЗВАМ, -аш, несв.; огйзна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Подгизвам, прогиз-вам. През зимата огизва цялата стена. Д. Попов, БТР, 1993, 557.
— От Д. Попов, Български тълковен речник, доп. и прораб. изд., 1993.
ОГЙЗДВАМ, -аш, несв.; огйздня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нагиздвам. Да йотворим шарен сандък, / .. / да огиздим малка мома, / да я водим на хорото. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 194. огиздвам се, огиз-дя се страд, и възвр. -Либе Киряко, Киря-ко, /стани са, любе, премени, / премени, любе, огизди, / хайде на хоро да идем. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 138. Нали са Раде Яно наяде, / Яно наяде, жално нажали, / та стана Раде, та са премяни / та са премяни и ся огизди. Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 76.
ОГЙЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от огизвам; подгизване, прогизване.
ОГЙЗДВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от огиздвам и от огиздвам се; нагизд-ване.
ОГЙЗДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от огиздя като прил. Диал. Нагиз-ден. Ако сватбата е зенгинска,.. отиват в джамията или в къщата още по 5 души мъже, огиздени с най-хубавите си дрехи. СбНУ VII, 45.
ОГЙЗДЯ. Вж. огиздвам.
ОГЙЗНА. Вж. огизвам.
огин, мн. -и и огньбве, след числ. оги-ня, м. Диал. Огън. — Чорбаджиот ке дает бакшиш!.. — Море, ке дает!... Пинтия!... — Зашчо бре?... Куртулисахме складот от огин!... Д. Димов, Т, 311. Та си стана Рада, огин си навали, / кандило запали, слезе в ко-нюшници. Нар. пес., СбБрМ, 358. — Сладко име, Миленке душице! /.. / Огин пламен, мило пиле / яз за твойто лице, / кога спиям, тебе та сънувам. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 315. Като си коня дихаше, / темна се мъгла дигаше, / като си копита удраше, / ясен се огин севаше. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 86. Огин да го запали, вода да го отнесе. Клетва. Н. Геров, РБЯ III, 336.
О Още рибата у морето, турил тавата на огино. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно.
огич м. Диал. Овен, който води стадото; водач. Стоян отвътре викаше: / „Бре, Боже, бре, мили Боже, / нямам ли нийде някого, /../ Да ми кавали донесе, / кавали със калъфите, / и да ми огича докара, / огича с девет звънчета“. Нар. пес., СбГЯ, 52. Храни го [стадото] Стоян, гледа го / досред го зима изхрани, /../ че му й се зааре свършило, / че му е стадо замряло, /.. / Най-подир умря огича. Нар. пес., СбВСт, 306.
ОГЛАВ1, мн. -и, ж. и м. Диал. Оглавник1; оглавница, юлар. Завързано за оглавта, без самар магарето хрупаше. Сл. Македонски, ЕЗС, 48. Момокот потера во-лоите и го зеде магарето за оглав. СбНУ XIX, 129. Да туриш еден човек за оглав да
