ОВЪРЗВАНЕ 294 ОВЪШКАВЯВАМ1
звам, завързвам, свързвам. Ще ти намеря аз един предприемач, ще го овържеш здраво с подробен договор и няма да усетиш, как ще ти поникне къщичката ти. Чудомир, Избр. пр, 142. овързвам се, овържа се страд, и възвр. Овързвам се с панделки.
ОВЪРЗВАМ СЕ несв.\ овържа се се., не-прех. Разг. 1. Обвързвам се. Записваше го понякога грижата какво да изхитри,.., кому да навре пари с такава лихва, че след една година длъжникът да му ги върне четворно, без да забележи как се е овързал. Т. Харманджиев, КЕД, 54.
2. Прен. Намирам се в някакви отношения с някого или имам отношение към нещо; свързвам се. Тук, в тия бурни есенни вълнения, в живота на тихото инак село имаше някакво зло — .. то се овързваше тъй безспирно и пак тъй невидимо с околните села, с града, с държавата, с миналото, с настоящето, с бъдещето... А. Страшимиров, ЕД, 141.
ОВЪРЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от овързвам и от овързвам се.
ОВЪРХАМ. Вж. овърхвам и овър-хувам.
ОВЪРХАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от овърхам като прил. Диал. Овър-шан. От овърханите и прибрани храни може да се извади., заключение за реколтата на зимните посеви. БД, 1909, бр. 13, 3.
ОВЪРХВАМ, -аш, несв.\ овърхам, -аш, св., прех. Диал. Овършавам; овърхувам. Орачът разорава земята; после посява семето на плодовете в нея; посеяното изник-нува, пораснува, цъфнува, завързува, узрява; то газ той го пожънва, овърхва го, отелва го и го прибира в житницата. П. Р. Славейков, ПЧ, 22-23. Поженали, овърхали житото, то зърно като дренки. Ил. Блъс-ков, Китка 3-4, 25. — Носих вода тая сутрин на едни жетвари, та ми дадоха едно снопче класове. Овърхах ги с ръка, та им смлях житото. Ран Босилек, ВП, 116. овърхвам се, овърхам се страд.
ОВЪРХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от овърхвам и от овърхвам се; овършаване; овърхуване.
ОВЪРХУВАМ, -аш, несв.\ овърхам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Овършавам; овърхвам. овърхувам се, овърхам се страд. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВЪРХУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от овърхувам и от овърхувам се; овършаване, овърхване.
ОВЪРША. Вж. овършавам.
ОВЪРШАВАМ, -аш, несв.\ овършея, -ёеш, мин. св. овършах и (диал.) овърша, -ёш, мин. св. -ах, прич. мин. св. деят. овършал, -а, -о, мн. овършёли, св., прех. 1. Вършея всичко, цялото количество от нещо, докрай. Сега се прилага и разделно прибиране на пшеницата с комбайни, които първо по-жънват, а след това минават втори път, прибират и овършават пожънатите растения. Осн. сел. стоп VIII кл, 67. Вършачка-та мина и ги [купите] овършава. Б. Шива-чев, ПЮН, 117. Виж дано овършеем до в неделя. Днес приготвят харман до самата наша нива. А. Каменова, ХГ, 229. Настъпи втора есен. Пожънали бяха, овършаха, прибраха кукурузите. Г. Райчев, Избр. съч. I,
2. Прен. Минавам грубо през нещо и го стъпквам, смачквам, унищожавам, разграбвам и под. — Падре, ние трябва да свършим още едно нещо заедно с тебе — поде Иоани-циус,.. — Ти попита за процентите от малките владетели на краля. Аз бях те питал, падре, какво би правил и откъде би взел проценти, ако турците спират под стените на Буда и конниците им овършеят нивите на пустата... Д. Добревски, БИ, 161. Че един панаир като свят не можем направи в Сливен от две години, бе! За Узунджо-во дума да няма, досущ го овършали на Емин ага мискините. В. Мутафчиева, ЛСВ
1, 522. овършавам се, овършея се и овърша се страд. Във всеки двор има тухлени хармани. На тях оризът ще се изсуши и ще се овършее на ръка. Ал. Гетман, ВС, 170-171.
ОВЪРШАВАНЕ ср. Отгл. същ. от овършавам и от овършавам се. Този ден вършееха ръжта.. Овършаването на ръжта беше най-тежката работа на хармана. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 164. У обикновения овес узрелите зърна и след овършаването остават с цветолюспите. Бтн V и VI кл (превод), 125.
ОВЪРШАН, -а, -о, мн. -и.1. Прич. мин. страд. от овършея като прил. За зърно, слама и под. — който е получен след вършеене, вършитба. Трябваше и писар, който да записва овършаното зърно, грешки да не стават. Ст. Марков, ДБ, 260. Овършаната слама се показа пред самите очи на Лекова. Ст. Марков, ДБ, 264. Току-що овършаните семена са обикновено повече или по-малко нечисти. Бтн V и VI кл (превод), 25.
2. Като същ. овършаното. Продуктът, който се получава след вършеене. Локомобилите ядеха много слама, изяждаха почти половината от овършаното. И. Радичков, СР, 101. После пак дойде пек — невиждан и нечуван. И безветрие. Както хвърлиш с греблото нагоре овършаното, тъй пада надолу тежко зърно, а с него сламата, люспи и прах. А. Дончев, СВС, 566.
ОВЪРШЕЯ. Вж. овършавам.
ОВЪШКАВЕЯ. Вж. овъшкавявам1.
ОВЪШКАВЯ. Вж. овъшкавявам2.
ОВЪШКАВЯВАМ!, -аш, несв.\ овъш-кавея, -ях, прич. мин. св. деят. овъшкавял, -а, -о, мн. овъшкавели, се., непрех. Напълвам се с въшки; въшлясвам. Добитъкът на
