ОГЛАВЯВАМ2 297 ОГЛАДЕН
се, оглавя се страд. В 869 година в Константинопол се свиква събор срещу патриарха Фотий. Съдът се оглавява от императора Василий Македонец. Н. Драгова, КО, 170. От началото на 1875 г. това финансово учреждение се оглави от Абдел Азис Ку-рейши. А, 1878, кн. 37, 76.
ОГЛАВЯВАМ2, -аш, несв.\ оглавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Сгодявам някого; оглавям2. — Нани ми, Елчо и Пилчо, / големи момци да станете, / майка да ви оглави. Нар. пес., СбНУ VII, 84. Мари доде бе йу майка, / ти беше бела кръвена. Иотка [откак] та майка йоглави, / ти ми пожъл-те, побледне. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 50. оглавявам се, оглавя се страд. ОГЛАВЯВАМ СЕ несв.\ оглавя се св., неп-рех. Диал. Сгодявам се за някого; оглавям се. Ох, ох — въздишаше Манол — що ми трябваше да се женя, да се оглавявам. К. Калчев, ЖП, 149. Йотка се сме, Яно, йогла-вили, / та не се сме, Яно, видували. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 171. Видо тенка, Видо, / оглави се Вида / далек по-далеко / през Църното море, / през бели Дунава. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 83. Тамам бях седнал, седнал не пийнал, / че ми дойдоха до два ха-беря, / .., / първият хабер нищо нямаше, / вторият хабер: оглави ти се, / оглави ти се любовницата. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 292.
ОГЛАВЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от оглавявам1 и от оглавявам се; възглавяване.
ОГЛАВЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от оглавявам2 и от оглавявам се; сгодяване, оглавяне2.
ОГЛАВЯМ1, -яш, несв.\ оглавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Слагам оглав-ник на добитък; оглависвам. Стефан си конче извежда / из тъмни хладни яхъри / със синьо седло оседла / със аляна юзда оглави. Нар. пес., СбНУ XXVI, 53. оглавям се, оглавя се страд.
ОГЛАВЯМ2, -яш, несв.\ оглавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Сгодявам някого; оглавявам2. Иванчо, сино Иванчо, / що ми си грижан, кахърян, / дали ч ти й майка мащиа, / не ще май да та йоглави, / йоглави да та йожени? Нар. пес., СбНУ XLVII, 17. Хем да та майка йоглави / за бяла Неда търнавка. Нар. пес., СбНУ XLVII, 155. оглавям се, оглавя се страд.
ОГЛАВЯМ СЕ несв.\ оглавя се св., непрех. Диал. Сгодявам се за някого; оглавявам се. Момата кога се оглави и тя вече има същите ограничения и длъжности, по отношение към момците, както оглавникът към другите моми. СбНУ VIII, 46. — Как не ща, оулъо, да плача! / Сноща съм любе любила, / сае утрен са е оглавило. Нар. пес., СбНУ VII, 35. Момиче, тънко фиданче, / иди попитай мама си, / дава ли тебе на мене. Таче се
Петър оглави, / за прездунавско момиче. Нар. пес., СбНУ II, 49. Оглави са, пороби са; ожени са, пороби са. П. Р. Славейков, БП I,
ОГЛАВЯНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от оглавям1 и от оглавям се; оглавис-ване.
ОГЛАВЯНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от оглавям2 и от оглавям се; оглавяване2.
ОГЛАДВАМ, -аш, несв.\ огладя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Оглаждам. ог-ладвам се, огладя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГЛАДВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от огладвам и от огладвам се; оглаждане.
ОГЛАДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от огладя като прил. 1. За тъкан, дреха — който е гладък, без гънки след гладене с гореща ютия; изгладен. Той стоеше прав, впил очи в огладения чаршаф на кревата. М. Грубешлиева, ПП, 143. Мама така внимателно, така грижливо нареждаше в кошницата огладената таткова риза и новите вълнени чорапи,., и всичко друго, което носехме. Д. Бозаков, ДС, 11. Огладена покривка. Огладена рокля.
2. Разг. Който има гладка повърхност, без остри издатини и грапавини и при пипане не драска; гладък, загладен, изгладен. Красив е и водопадът на същата река, който пълзи във вид на бял пояс по стръмната огладена скала, що съставя матката на Аладжа-Слаб дори до влизането й в Илийна река. Ив. Вазов, Съч. XV, 101. Дворът беше ограден с летви и бодлива тел,.. Вътре той беше разделен на по-малки дворчета. И всяко дворче беше също така грижливо оградено с огладени колчета. А. Гуляшки, МТС, 129. Цветко Трайков беше отпуснал дясна-та си ръка върху бедрото и показалецът му шареше по износения му, посивял червен пояс, изпод който се подаваше добре огладената дръжка, с цвета на абанос, на малко секирче. Д. Спространов, С, 67. Между краката му .. бе изправен здрав, бодлив бастун, станал червеникав и огладен от дълго носене. Ил. Волен, НС, 9. // Който е със съвсем равна повърхност, без издатини, вдлъбнатини и под.; гладък, равен. Като малък рисуваше по пясъка, по камъните, по огладената отъпкана земя. Е. Йончева, ЗГ, 40.
3. Разг. Който е леко пълен, закръглен; загладен. Да пратим, ще рече, на бунтовника три-четири торбички с перпери и скъпи дрехи, а че може... и някоя черноока и по-огладена мома. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 435. Той знаеше, че щом Тъкачев е подпоручик, значи, върнал се е отдавна, завършил е школата за запасни офицери и е бил изпратен зад фронта. Че е зад фронта, Кръстю позна по огладеното му, избръснато лице. Г. Караславов, ОХ I, 391.
