те, а между тези последните — гроздената захар (нарича се още гликоза, декстроза) и овощната захар (фруктоза, леву лоза). Хим. VII кл, 1950, 122. Животните приемат въг-леводите от растенията не само под форма на скорбяла и целулоза, но в твърде голямо количество във вид на обикновена гроздена и овощна захари. ПН, 1932, кн. 41 57.
ОВОЩИ. Само мн. Остар. Овощия (в 1 знач.); плодове. На тях [съвършените] се е дозволявало да се хранят само с хляб, риба, маслини, овощи и под. ПСп, 1873, кн. 7-8,
97. Старецът Радован сложи пред Райна на одъра йедно малко столче,.., донесе мед, мляко, овощи. Е. Мутева, РБЦ (превод), 82. Търговците ще получат за полвина година и хляб, и мясо, и риба, и сякакви овощи. Е. Мутева, РБЦ (превод), 38.
ОВОЩИЯ, мн., ед. (рядко) овощие, ср.
1. Плодовете на овощните дървета и храсти. Минаха край сливите, ябълките, вишните, натегнали от овощия. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84. Цели етажи от щайги, купчини плодове с всички оттенъци между черно и бледожълто лежаха под навесите и отдалече се носеше тежкосладкото ухание на зрели овощия. Н. Тихолов, ДКД, 144. Живеехме тогава на площад „Позитано“ в една къща,.., а под прозорците беше пазарът за зеленчуци и овощия, тъй нареченият „Солни пазар“. К. Константинов, ППГ, 139. У честита Арабия-Емен- някои си пастире съглядали еднаж, че козите им когато яли от овощието на кахвеното дърво стаяли по-весели и по-луди. Лет., 1872, 253-254. // Разш. Разнообразни плодове, обикн. последно блюдо; плодове. Отдавна бе сложена вече последната гозба, сложени бяха и овощия, което беше знак за края на обеда. Д. Талев, С II, 24. — Ще заминете в Чамкория или Лъджене. Там: 2 кила прясно мляко с какао,.., зрели овощия и пълно спокойствие. Хр. Смирненски, Съч. III, 141. На обяд дай му [на детето] пак бял хлебец и малко овощие, например круша, слива и пр. И. Груев, КН 7 (превод), 112.
2. Остар. Овощни дървета и храсти; овошки. Къщята му,.., весело се гушеха в долин-ката, потънали в зеленината на овощия. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 42. Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави след себе си добър спомен, та да не го забравят никога. М. Георгиев, Избр. разк., 99. И наистина, той се грижи за овощията во своята градина и те дават плодове. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 30. Помня августовски нощи / с бели гроздове — звезди. / В плод натегнали овощия / свеждат клони... Ив. Бурин, ПТ, 130.
ОВОЩНИК, мн. -ци, след числ. -а, м. Диал. Овощна градина; овощак.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОВРАГ, мн. -зи, след числ. -а, м. 1. Дълбока, вдлъбнатина, падина на повърхността на земята със стръмни, почти отвесни склонове; дол, долчина, дере. В дълбокия овраг, който се спускаше надолу към долината, тъмнееха папрати. Д. Димов, Т, 556. Вдясно от самия път се спускаше плитък овраг, на чието дъно шаваше малка речица. С. Се-верняк, ОНК, 174. Селцето се гушеше между два оврага с кървавочервени глинести брегове. Д. Кисьов, Щ, 120. След дъждели-вите дни настъпи сиромашкото лято, напече слънце, поникна нова тревица из стърнищата и по овразите. К. Калчев, ПИЖ, 84. След всяка лъчезарна стъпка лази / предателството — тъмна пепелянка. / В Оборище, в хайдушките оврази, / във Къкри-но... Една зловеща сянка. Бл. Димитрова, Л, 280-281.
2. Спец. Земна форма, представляваща дълбока ровина с дължина до няколко километра и със стръмни, отвестни брегове, получена в резултат на ерозионната дейност на постоянни или временно течащи води. С течение на времето от следващите дъждове пороят все повече удълбава и разширява ровината и тя се превръща в овраг или дол. Р. Христов и др., Г, 54. Поради обезлесяването на Рила и особено на Верила и Плана, образували са се доста оврази, пороища и свлачища. Пр, 1952, кн. 6, 49. Особено опасно е проектирането на пътища близо до бреговете на реки, дерета и оврази. М. Ми-чев и др., 3, 148. Овразите се образуват от ерозионната дейност на временните потоци, които се удълбават в склоновете на планините и хълмовете. Ст. Бошев и др., ГГ, 164, ^
ОВРАГЧЕ мн. -та, ср. У мал. от овраг (в 1 знач.); дол че, долчинка. За място на елек-троцентралката той избра бухналото в зеленина оврагче до каменната воденичка. Б. Несторов, СР, 210. Хората гледаха наоколо, навеждаха се, нещо измерваха. После те завиха над воденичката и се спряха недалеч от нея, в оврагчето. Б. Несторов, СР, 180.
ОВРАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. Който се отнася до овраг (във 2 знач.). При силно развитие на овразите в даден район се образува сложно разклонена система, която оформя така наречения овра-жен релеф. Ст. Бошев и др., ГГ, 165.
ОВРАСКАМ. Вж. оврасквам.
ОВРАСКВАМ, -аш, несв.; овраскам, -аш, св., прех. Диал. Грубо. 1. Набивам някого или нещо; опухвам, отупвам, опрасквам, изпрасквам.
2. Изяждам; изпрасквам, изпуквам, изплюс-квам, опрасквам, опуквам, оплюсквам. опрасквам се, опраскам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.