OBPÄCKBAHE 284 ОВЦА
OBPÄCKBAHE, мн. -ия, ср. Диал. Грубо. Отгл. същ. от оврасквам и от овраск-вам се.
ÖBPAT. Само в съчет. Оврат-заврат.
Диал. Неодобр. Казва се, когато някой е непрекъснато някъде, където не му е мястото, където не би трябвало да бъде.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВРЕМЕ нареч. Остар. и диал. Навреме, своевременно. Добре, че в гостиницата е даден овреме един аванс, та поне яденето е обезпечено. Ал. Константинов, Съч. I, 122.
— „Вие имате разстроени нерви; ще трябва да се церите овреме!“ Г. Райчев, Избр. Съч. И, 18. С пръст той не е пипнал тази земя. Ние си губим здравето над нея, нека си я разделим овреме, та всеки своето да си знае. Елин Пелин, Съч. III, 21. Не сме виновни, паша ефенди — обясняваха неколцина чорбаджии, които бяха успели да отведат овреме семействата си в Устина. Г. Стоев, ЦЗ, 65. Далечно бъдеще, мечтано в розов цвет / тогаз, — сега и то се в минало обърна, / то цъфна овреме и овреме посърна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 8.
ОВСЙГА ж. Бот. Род едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство житни, с изправени средновисоки стъбла (80-100 см.), с осилести класове и съцве-тие с правилна метлица, които се срещат предимно из ливади, пасища или като плевели в житните култури и се използват за фураж, озеленяване и затревяване. Bromus. Тя гледаше ту едрите метличини на овсига-та, ту разноцветните пеперуди. Ст. Марков, ДБ, 218. Слънцето спеше на откритата полянка,.., жълтееше прегорилата овси-га. П. Вежинов, ВП, 99. От мястото си виждах само бледозелените класове на ов-сигата. И някъде в далечината късче от езерото, синьо и твърдо като око. П. Вежинов, Р, 59. Стадото нагази в меката ов-сига.
ОВУЛАЦИЯ ж. Биол. При човека и някои бозайници — процес на пукване на фо-лекула и излизане на узрялото яйце от яйчника, съпроводен с периодично повтарящ се т. нар. менструален цикъл. Овулоцията при човекоподобните маймуни настъпва периодически и протича както при човека. Г. Марков, 4M, 23. О ву лоцията настъпва през пубертета с появата на първата менструация. К. Рашков и др., ДБ, 44. Яйчниците в момента на раждането са почти окончателно сформирани. Само след половото съзряване настъпва овулация, която се съпровожда и с менструация. Ив. Вапца-ров и др., ДБ, 88.
— От лат. ovum 'яйце'.
ОВУЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който се отнася до овулация. Овулационен цикъл. Овулационни смущения.
ОВЦА, мн. овце и овцй, ж. 1. Чифтоко-питно преживно домашно животно от семейство кухороги, с гъста и дълга козина, което се отглежда за мляко, вълна, месо и кожа. Ovis aries. Безбройни стада овце, кози, говеда и коне са пълнили прострднните пасбища на Сара-Шабанското поле. И. Йовков, Разк. II, 29. Овцете, налягале покрай плетените леси на кошарата и сгушени една до друга, сладко спят. Т. Влайков, Съч.
1, 1925, 2. — Отивам, — обади се той [Нане Вуте] на жена си,.. — Що не напои овцете, що им не турна шумица? Ще изпукат — викна тя след него. Елин Пелин, Съч. IV, 243. По изгорелите от сушата селски мери лениво пасяха овци. Д. Димов, Т, 41. Той [Марко] е бил колкото гражданин, толкова и селянин,.., скитал е по цяла Македония да събира едър и дребен рогат добитък, най-вече овци. Д. Талев, ЖС, 54. Заблеяла вакла овца, / та си блее деня и ношкя. Нар. пес., СбНУ VI, 18. Тънкорунна овца.
2. Женският екземпляр, самката на това животно. В кошарата преградили специални помещения за малките агънца, за трудните овце, за близначетата. Ст. Поптонев, ОБЛ, 138. Бог да съди властеливите, не се живее веч с тях, много налегна теглото ни., обягнат ли се овцете, от всяко ложе две агнешки кожи нему. Ст. Загорчинов, ДП, 324-325. Овцата-майка застана под прозорчето, където бляскаше светлината от газеника, и по-силно изблея. М. Яворски, ХСП, 33. — И това ми било овчар. Не го е срам! Нарамил дойна овца да продава! К. Петканов, СВ, 43. Дали гърми или са земя тръси, / или мрамор у грамада пищи, / или овца за ягненце блее, / или дете за майчица плаче. Нар. пес., СбИБ, 4. Ела, девойко, по мене, / ела ми на наш виляет, / тамо йе лепо убоо, /.. / Два пъти жито се рогят, / два пъти грозье ми зреет, / два пъти овци се ягнат. Нар. пес., СбБрМ, 509.
Прен. Разг. Пренебр. За безропотен, тъп човек, който не проявява собствена воля, собствено мислене и се поддава на чужди влияния. Българинът пет века е бил овца — звяр да бъде е по-добре. Ив. Вазов, Съч. XXII, 198. — Стойте си настрана, момчета, думам на децата си — лайте, ръмжете като кучета, ама овци не ставайте. Елин Пелин, Съч. II, 77. Аз ще съумея, / ако потрябва, даже и да блея, / ще оъда тих и кро-тичък, и плах, / и по-овца от всички тях. Ст, 1970, бр. 1262, 2. Остави я тази овца, тя не мисли с главата си, а се води по чужд ум. • Грубо. За изразяване на лошо, презрително отношение към някого, обикн. жена. А пък е добър човек, защо да не му помогнем?.. — За тебе всички са добри, овца такава! — скарах се аз полу на шега, полу наистина. П. Вежинов, ЗНН, 163. — Щото и да правим, братя, ориста ни е все една. Току да си седнем мирни.. — Не щеме, не щеме, не ще преклоним глава! — Кой не ще, да си
