ОВОЛИЧАВ 281 ОВОЩАР
ка йе и таа [змията] му каза, оти овой чоек ме извай от огнот. СбНУ XV, 127. Овой ми годин девета, / какой ми йе братък умрел. СбНУ XLI, 419. Тежко, мъчно на свят овой, / тежко ся живеет. Р. Жинзифов, НС, 143. Ово повесмо, длъго било като дяда, тънко било като баба. Ил. Блъсков, С, 25. Ово жито пречисто от гръгорика, от дърто-рика и от зла трева подланица. П. Р. Славейков, БПII, 14.
ОВОЛИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Толкав; оволкав.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОВОЛКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Толкав; оволичав. Кога кинисало да си оде, кога гледа по него: оволкави три кучиня, колко едни мечки. Нар. прик., СбНУ X, 138.
ОВОЛКО нареч. Диал. Толкова, толкоз. Тизе ке завалеш вечер огин у оджако,.. — „Убаво, ама можеш ли да траеш на оволко жежко?“ — рече му жената. СбНУ X, 139-
140. Како чу ле децата и майка им .. зафана-ле да плачат и да се молят да не кайдисува да оставе оволко сираци без татко. СбНУ X, 145. На, царо има оволко жени, па му никой не каскандисува, а па я, оти ке земам една жена, и на нея ми каскандисува. СбНУ X, 146.
ОВОСКОП м. Техн. Уред, с който чрез осветяване със силна електрическа лампа се установява качеството на яйцата или се контролира развитието на зародиша им в инкубатор. С лека ръка опитната работничка насочваше светещото око на овоскопа от яйце на яйце. ВН, 1960, бр. 2737, 2.
— От лат. ovum 'яйце' + гр. оголва) 'гледам'.
ОВОСКОПЙРАНЕ, мн. няма, ср. Техн. Наблюдение на качеството на яйцата чрез овоскоп.
ОВОЦИТИ мн., ед (рядко) овоцйт, м. Биол. Женски полови клетки в периода на тяхното нарастване. От момента на раждането си бебето от женски пол вече притежава целия си запас от зачатъци на бъдещите яйцеклетки. През пубертета една чест от тях се превръща в овоцити (неуз-рели яйцеклетки). ЖД, 1967, кн. 6, 18.
— От лат. ovum 'яйце' — гр. Kmoq 'кухина, вътлрсшност, вместилище, клетка'.
ОВОШКА ж. 1. Плодово дърво. Една добре посадена овошка е по-полезна от стихотворение или повест. Ив. Вазов, Съч. XXV, 158. От двете страни на колата изскачаха бухнали в цвят овошки, праскови и ябълки. А. Гуляшки, ДМС, 90. Годината се случи плодородна, зърното беше едро, овошките се огъваха от плод. Ст. Мокрев, ЗИ, 110.
2. Остар. и диал. Обикн. мн. Плодовете на това дърво; плод, овощие. Главното богатство на швейцарците се състои в ското-въдството,..; излазя много добитък едър и хубав, сухи овошки и доста билки. Ив. Бо-горов, КГ, 142-143. В това село хората ни сеят, ни садят,.., а всичката храна, овошки и зеленчук, пренасят сливненските поемни-ци. БО, 1846, бр. 1, 2. Щом пристигнале мъчениците.., девойките са спуснале.. Те им носели и ястие, хляб, овошки. НБ, 1876, бр. 1, 108. // Само ед. събир. Определено количество различни плодове. В бахчия ща ги [войниците] проодя / овошка да си наберат. Нар. пес., СбНУ XXVI, 31. Ту около кошерите, ту около трандафила, ту овошка ще набера за ханъмите... да се намервам уж на работа. Ц. Гинчев, ГК, 42.
— Друга (диал.) форма: уошка, вошка.
ОВОШЧИЦА ж. Умал. от овошка. Може ли една младочка, една овошчица да расте все хубава и прилична,.., когато ний не пригодяваме да турим тази овошчица в благоприятни условия за нейното расте-не? Ч, 1875, бр. 1, б.с.
ОВОЩАК, мн. -ци, след числ. -а, м.
1. Събир. Много овощни дървета, много овошки на едно място. Тя [жената на Салих] дълго стоя на прага, загледана към овоща-ка, където изчезна нейният мъж. М. Мар-чевски, ГВ, 49. И като се вслушваше в шумоленето на вятъра из овощака в градината, Митко си мислеше: „Тропне ли някой на вратата, ще му извикам, че тук има стражари“. М. Марчевски, МП, 92. Харесва му нейният [на къщичката] широк двор, шумналата в зеленина овощна градина,.. — Я погледни какъв двор има, какъв овощак шуми около нея. Г. Русафов, ИТБД, 170. На изток, зад потъмнелия градински овощак, небето бе се изчервило. Ил. Волен, БХ, 56. Веселото чуруликане,.., идеше и от раззеленилия се орех, и откъм разцъфналите ово-щаци в градината. Ст. Марков, ДБ, 79. Старецът се пощура из раззеленилите се овощаци, дано да се поразтуши. Ст. Марков, ДБ, 61.
2. Място, земна площ, градина, в която има много овошки; овощна градина. Дядо Горан още вчера отиде в града, а Димето, внукът, кой знае къде се е запилял из овощака. Ив. Мартинов, ПМ, 21.
ОВОЩАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който отглежда овошки, който присажда и облагородява овощни дървета или продава фиданки. Познавах някогашната Горна Джумая, онова селско градче от старата Петричка област, със сарачите и тенекед-жиите, с каруцарите и овощарите. Е. Евтимов, ПМ, 148. Отляво и отдясно се нижат облите върхове на възвишенията, синкави долчини, по чиито склонове са намерили препитанието си много скотовъдгг, пчелари, овощари и горски работници. И. Радичков и др., ГСП, 119. Отлични градинари и овощари, куртовци са свикнали със сръчността на ръцете си. ЖД, 1967, кн. 10,
