познаваше всеки камък от калдъръма на Видин,.. Случваше се, когато обикаля крепостта, да попита някого., дали днешната чорба е по-добре сварена, защото вчерашното овнешко не падало от костите. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 91. А насред двора, върху два големи, опушени камъка, бе сложена громадна арания, в която се готвеше и вареше овнешкото. К. Калчев, ЖП, 405.
— Харесвам къдравото зеле! — измънка той неохотно. — Сготвено, разбира се... с овнешко. П. Вежинов, ДВ, 159. // Обикн. с несъгл. опред. Ядене, блюдо, приготвено от такова месо. Трапезата —.., беше отрупана с вкусни ястия: овнешко с ориз, овнешко „разсол“, овнешко магданозлия. М. Марчев-ски, П, 193. Ванко си сипа овнешко с домати и притегли стола до масата. М. Грубе-шлиева, ПИУ, 54. Овнешко на скара. Овнешко на шиш.
ОВНЙЦА ж. Диал. Овчица1. Йерясвам, Боже, йерясвам [харесвам], / девят годишно даначе / и три годишна йовница. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 60-61.
овньо, мн. овнове, м. Нар.-поет. Овен. Смутил се овньо, кривнал настрани, / ала вълкът го хитро обикрача: / „Недей да бягаш, братко, остани, / аз има много да ти се оплача“. Хр. Радевски, Б, 13. До три овньове заклаха, / до три огньове наклаха. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 459.
Прен. Пренебр. Глупав, тъп или упорит, инатлив, твърдоглав човек; овен. — Абе овньо, докога ще се инатиш?!
ОВНЬОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е от овен, на овен; овнешки. Сфинксите са изсечени из камъне, които представляват в голям вид лежащаго овна или лъва с овнъова или человеческа глава. Г. Иошев, КВИ (превод), 31. Нужно ми е, мале, потребно/до три ми кожи йойнови [овньови] /за енно тясно калпаче. Нар. пес., СбНУ ХЬУН, 18.
— Други форми: овнов, йойнов.
овня, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. Диал. Агня се; овня се. Славете Бога, дружина,.. То наш тоз брат, що му овните ов-нили,.., телета телили, се витороги. СбНУ XV, 10.
ОВНЯ СЕ несв., непрех. Диал. Агня се; овня.
ово показ, местоим. Диал. Муже, жени, деца сви бугарски сборуют, но по училища гречески учат. Всяка темнина в непрос-вещение от ово идет. ЦВ, 1860, бр. 475, 2.
ОВОД м. Диал. 1. Насекомото стършел. По-знайните насекоми са тези: буба, (..), молец, овод, оса, пчела. Т. Шишков, ПХ (превод), 38.
2. Мухата щръклица (Н. Геров, РБЯ).
— Какво е това овод? — Муха една, нищо и никакво животинче е, ама мерне ли се по добитъка, бяга той, сиромашкият като от огън. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 290.
ОВОДНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оводня и от оводня се като прил.
1. За вещество, обикн. течност — който съдържа вода, повече отколкото е необходимо; разводнен. Управителят на ресторант „Оборище“ .. е прочут в квартала със способностите си да продава оводнен коняк и вино. ВН, 1962, бр. 3272, 2. — Аз исках мляко, а не вода -.. — Ха — рече Ангел Георгиев, — аз на държавата дадох 228 литра оводнено мляко, та на вас ли няма да дам? Ст, 1965, бр. 10006, 3.
2. Хим. За вещество, химическо съединение и под. — който съдържа вода. Повечето и по-достъпните за наблюдение белтъчини (в яйцето, месото, млякото и пр.) се намират в състояние на колоидни разтвори или на силно оводнени пихтиести маси. Хим. VII кл, 1950, 137.
ОВОДНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от оводня. Състоянието на последните [листните устица] зависи от степента на оводненост на тяхната протоп-лазма. Хр. Дилов и др., РВ, 19.
ОВОДНЯ. Вж. оводнявам.
ОВОДНЯВАМ, -аш, несв.; оводня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Разреждам с вода вещество, обикн. течност (мляко, вино, ракия и под.). „Трябва да е пиян — каза си докторът, — и ти, и квартирантът ти, и моят млекар, дето оводнява млякото, всички сте използвачи и обирджии...“ В. Нешков, Н, 304.
2. Спец. Снабдявам с вода или напоявам район, който е сух, без водни запаси. Оводнявам оризищата, оводнявам се, оводня се страд. В някои от ресторантите.. Всички напитки се оводняват — принципът е непоклатим. Ст, 1968, бр. 1192, 3. ОВОДНЯВАМ СЕ несв.; оводня се, св., непрех. Спец. За вещество, продукт и под. — поемам определено количество вода и ставам воден, по-рядък или влажен. Много соли, оставени на открито на въздуха, поглъщат влагата и се оводняват. Хим. VII кл, 1950, 83.
ОВОДНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от оводнявам и от оводнявам се. За да се извършва нормално обмяната на веществата, е нужна определена степен на оводняване на протоплазмата. Хр. Дилов и др., РВ, 4. Учените в Америка смятат за възможно да буксират айсбергите към сушавите райони на САЩ и към страните на Южна Америка за оводняването им. ВН, 1960, бр. 2636, 4. Оводняване на ориза.
OBOE. Вж. овой.
ОВОЙ, -ая, -ое и два, -е и ово, мн. двои, показ, местоим. Остар. и диал. Този, тоя; овай. Тогай овчарот пойде со неа кай тат-
