ОВЛАЧВАМ 279 ОВНЕШКИ
ОВЛАЧВАМ, -аш, несв.; овлача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Влача вълна и под. докрай; свлачвам. Стане стрина Тота в четвъртък, та отиде на пазар. Там купи малко вълница и повече дреб,., па изпере, овлачи на дарак, изпреде, па седне, та изтъче шест възглавнички и две черджета. М. Георгиев, Избр. разк., 229. овлачвам се, овлача се страд.
ОВЛАЧВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от овлачвам и от овлачвам се.
ОВЛЪГВАМ, -аш, несв.; овлъгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Овлажнявам се, навлажнявам се. Гласът по-добре ся разпростира, когато земята е смръзната, когато улиците са сухи, а не когато вали сняг цли дъжд, та ся накваси и овлъгне земята. И. Груев, Ф (превод), 83. През февруариа.. — Лоте время следува: ако вятърът е източен; ако пясъкът и солта овлъгват. Лет., 1869, 38. овлъгвам се несв., овлъгна се св.; непрех. Остар и диал. Овлажнявам се, навлажнявам се. Желязото, кога ся нагрее или овлъгне, тегли да ся съедини с кислорода и ся изменява. С. Вежи-нов, X (превод), 5. Ако дрехите ни са овлъгват от дъжд или от много пот, трябва незабавно да ги променим, другояче чловек настинва. НКАФ (превод), 105.
— Друга форма: овлагвам.
ОВЛЪГВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от овлъгвам.
— Друга форма: овлагванс.
ОВЛЪГНА. Вж. овлъгвам и овлъг-нувам.
ОВЛЪГНУВАМ, -аш, несв.; овлъгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Овлажнявам се, навлажнявам се; овлъгвам.
ОВЛЪГНУВАМ СЕ, -аш се, несв.; овлъгна се, св., непрех. Овлажнявам се, навлажнявам се; овлъгвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язык, 1899.
ОВЛЪГНУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от овлъгнувам; овлъг-ване. Златото нито от нагрявание, нито от овлъгнуване ся изменява. С. Веженов, X (превод), 5.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язык, 1899.
ОВНАК, мн. -ци, след числ. -а, м. Диал. Овен. — Мое стадо най-хубаво, /../ Че го пасат два овчара,/.. / И си има два овнака, / два овнака, два рудака. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 428.
ОВНАР, мн. -и, м. Диал. Овчар. Ка минали овнарете, / фанале са вакъл овен. Нар. пес., С6НУХЫУ, 342.
ОВНАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до овнар; овчарски.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВНЕ, мн. -та, ср. У мал. галъов. от овен; овенче. Тука Георги Грозника с ямур-лучката, прокуден от майка си, е бил ратай девет години и спечелил петстотин вакли овнета. А. Каралийчев, С, 59. Ще продаде тогава три-четири овнета и ще си купи еш на техното воле. Т. Влайков, Съч. II, 110-111. Традиционно, но достъпно само за заможните хора, блюдо е младо овне, напълнено с ориз, стафиди, бадеми и подправки. П. Цолов, И, 16. Я ми улови овнето, / овнето, шесторогото, / дето ти води стадото. Нар. пес., СбНУ V, 77. Той [Христа-ки] пращеше от здраве... Беше пуснал малки мустачки, а косата му се виеше къдрава и светла като на овне. Ц. Лачева, СА, 60.
ОВНЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от овне; овенче. Две искри изскочиле, паднале у градината, па се напраиле две овненца. Нар. прик., СбНУ X1Л, 438. — Море, Стоя-не, Стояне, / не коли мъжко детенце! / Я се обърни назаде / зад тебе вакло овненце, / заколи вакло овненце. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 472.
ОВНЕЦ, мн. -и, след числ. -а, м. Диал.
1. Умал. от овен; овне.
2. Овен на едногодишна възраст.
3. Само ед. Овен, който се принася в жертва.
4. Прен. Само ед. Изкупителна жертва (обикн. за Исус Христос); агнец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВНЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от овен, на овен. Защо не послуша той полянския керван, да натовари с него ов-нешките кожи на каракачаните. П. Тодоров, И I, 102. Дядо Юрдан седеше върху отъркана овнешка кожа край старата ко-рубеста черница. Г. Караславов, СИ, 257. — Прощавай — погалих го [кучето] аз,.. Но аз ще ти купя цяла овнешка плешка, обещавам ти! Ст. Дичев, Р, 80. Тя не можеше да понася и овнешко месо, да речем, но никога не казваше. Т. Монов, СН, 146.
2. Който е направен от кожата на овен; овчи. Той [Ханко] нахлупи калпака си, беше овнешки, рунтав. А. Гуляшки, ЗВ, 16. Ов-нешки кожух. Овнешка шуба.
3. За ядене — който е приготвен с месо от овен или овца; овчи. — Изпрати ни старшият господар и повелител на светкавиците.. — Изпрати ни да ни дадете най-тлъс-тия си овен. Много му се е прияло тлъста овнешка яхния. СбХ, 141. Той е известен с дежурната скара от ароматни овнешки кюфтета. Н. Хайтов, ПП, 98. За определени празници били приготвяни специални ястия, като гергьовско пълнено агне,.., овнешки курбан. Л. Петров и др., БНК, 28.
4. Прен. Който е типичен, присъщ за овен. Промяната у епископа съвсем ясно издаде човека от неблагородно потекло, който се бе издигнал с много старание и с овнешко раболепие пред силните. И. Вълчев, СКН, 342. Овнешки инат. Овнешки характер.
5. Като същ. Само ед. овнешко ср. Овнешко месо; овче. През тия месеци Пазвантоглу
