ОВЛАЖНЯВАНЕ1 278 ОВЛАЧА
ли, а не смееше да ги овлажни с език. О. Василев, Т, 135. Отиваха към читалището.. Едрите меки снежинки лепнеха по лицето й, овлажняваха миглите й. И. Петров, HЛ, 187. // За чувство, преживяване, мисъл, въздействие и под. — предизвиквам сълзи в очите на някого; насълзявам, просълзявам. Види се, г-жа Юрданова чу тая песен, защото лицето й полека-лека се покри с облаци и жалост ненадейна овлажни очите й. Ив. Вазов, Съч. VII, 117. Колко много са почитателите на актрисата,.. На всекиго някога актрисата поне веднъж е овлажнила очите, задавила гърлото с преглътнатите сълзи. Ст. Грудев, ББ, 69-70. Това е Петрохан! Гледай, за да овлажниш очите си от радостта, че у нас има такива приказни гори. Ст. Станчев, HP, 39. овлажнявам се, овлажня се страд.
ОВЛАЖНЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от овлажнявам1 и от овлажнявам се; навлажняване1. Валежите превишават изпарението, поради което е налице прекомерно овлажняване. П. Боянов, П, 340.
ОВЛАЖНЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от овлажнявам2 и от овлажнявам се; навлажняване2. Носът като орган на дихателната система притежава различни приспособления за пречистване, обезвреждане, затопляне и овлажняване на вдишвания въздух. Анат. VIII кл, 14. Температурните условия в някои местности позволяват при системно овлажняване на почвите да се получават даже по две реколти от едногодишни култури. Геогр. X кл, 63.
ОВЛАЖНЯЛ, -а, -о, мн. овлажнели. Прич. мин. св. деят. от овлажнея като прил. Който е поел и съдържа влага; овлажнен, навлажнен, влажен. Овлажнелите стени на старите къщи покрай каналите и затънтените улички, недокосвани никога от слънчев лъч, издават мирис на тиня. Ив. Мирски, ПДЗ, 126. Гората беше стара, вековна,.. Никакъв шум — само хруптенето на стъпките ни по овлажнелия зърнест сняг. Ив. Мартинов, ПМ, 16. Тя не го погледна от страх, той да не види овлажнелите й очи. К. Петканов, В, 86. Нашият пленник също стана,., и отмина с неясно благодарствено мърморене, с омекнал и овлажнял поглед. П. Вежинов, НС, 92.
ОВЛАКНЕН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от овлакня като прил. Който е на влакна, на нишки; влакнест. Овлакнена тъкан. Овлакнени материали.
ОВЛАКНЯ. Вж. овлакнявам.
ОВЛАКНЯВАМ, -аш, несв.\ овлакня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Спец. При производство на изкуствени влакна — правя полимерните материали да станат на влакна, на нишки. Овлакнявам полимерите чрез специална технология, овлакнявам се, овлакня се страд.
ОВЛАКНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от овлакнявам и от овлакнявам се. Той [макетът] онагледява целия технологичен процес, като се започне от по-лимеризацията и се стигне до овлакняване-то. ТД, 1971, бр. 18, 2.
ОВЛАСЯ СЕ. Вж. овласявам се.
ОВЛАСЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ овлася се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Спец. За повърхност на растение, тяло на животно, обикн. на насекомо и под. — покривам се с власинки, ставам мъхест. Листата са средно големи до големи,.. Горната им повърхност е тъмнозелена,.., а долната — по-светлозелена, по-силно или по-слабо ов-ласена. П. Маринов, ССБ, 9. Плодовете са средно едри или едри.. Дръжката е средно дълга, фино овласена, средно дебела. П. Маринов, ССБ, 191.
ОВЛАСТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Юрид. Обикн. за държавен орган, институция и под. или за техен пълномощник — който има право да упражнява определена власт, най-често по силата на закон или друг подобен нормативен акт; оторизиран.
ОВЛАСТЯ. Вж. овластявам.
ОВЛАСТЯВАМ, -аш, несв.; овластя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Юрид. 1. Чрез закон или друг подобен нормативен акт давам право на орган, институция и под. или на техен представител да извършва нещо или да упражнява определена власт, определени права; оторизирам. Ужасът пред хилядите кърджалии я [Портата] накарал да издаде еднообразни разпореждания, с които овлас-тявала аяните от южните краища на Румелия да наберат опълчение от населението. В. Мутафчиева, КВ, 229. Централният революционен български комитет, в името на сичките ония, които са го избрали, опълномощили, овластили,.., проглашава.
3. Стоянов, ЗБВ I, 125. Иларион пак и пак се върнал в Хилендар. По-късно сами хилен-дарци го овластили да ги пресдставлява в Патриаршията. Хр. Бръзицов, НЦ, 72.
2. Разпореждам, давам заповед, нареждане. Правителството овласти да ся запише в Голямата книга на общий дълг едно количество от 40 милиона златни меджидиета. Лет., 1869, 59. овластявам се, овластя се страд. от овластявам в 1 знач.
ОВЛАСТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Юрид. Отгл. същ. от овластявам и от овластявам се. За уреждане на тия спорове., държавният арбитраж е необходим и не може да бъде заменен от съда, тъй като последният няма овластяване да застави страните. РД, 1950, бр. 146, 3. Комисиите на Народ-ното събрание могат да изработват самостоятелни държавни актове, без овластяване самостоятелно да ги приемат и узаконяват.
ОВЛАЧА. Вж. овлачвам.
