ОБЕСВАМ 271 ОВЕСЕН1
късо от трите пред него. Ц. Пешев и др., ФБ, 143.
3. Зоол. За пеене на пойни птици (предимно канарите) — който е напевен, мелодичен, с богата тоналност и повторени вибрации. Пеенето на съвременните породи канарчета е доста разнообразно, но в основни линии се дели на два коренно различни стила — овесарков (напевен) и свирещ. Вл. Пома-ков, ПДП (превод), 106. Някои видове синигери (..) често са обитатели на клетките на любителите,.., които ги държат, за да обучават в овесарков напев младите канарчета. Вл. Пимаков, ПДП (превод), 70.
ОБЕСВАМ, -аш, несв.; овеся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Заканвам, окачвам някого или нещо така, че да виси. Стринц Ката Гмурачката гонеше из градинчето и хвърляше дърво по котката. — Главата ще ти откина! Жива ще те одера и кожата ти ще овеся на хамбара, плъховете да я изядат! Ст. Даскалов, СЛ, 77. Овесих палтото си на импровизираната закачалка и се залових за работа. А Овесили го на дървото с главата надолу.
2. За растение, дърво — наклонявам, навеждам надолу клони, плодове и под., обикн. поради тежест. В младото лозе нямаше троскот за цяр, а останалите лозя, овесили едри по един лакът ягориди, старците обикаляха, сякцщ имаха караул. Н. Каралиева, Н, 168. Израсло е дърво дафиново, / овесило клоне до черната земя. Нар. пес., СбВСтТ, 645. // В съчет. с глава, нос, клоюн и др. — отпускам, навеждам, накланям надолу като израз на неразположение, болка, лошо настроение и под. 'Предвидливите хора се нареждат!" — говореше си той, овесил дългия си нос. Ст. Дичев, ЗС II, 529. Той [щъркелът] предпочиташе да стои равнодушно край гарата, свил глава и овесил като орден към гърдите големия си клюн. Ем. Станев, ЯГ, 95. Излезе при клетката с бика. Много си овесил рогата —• критично заговори Паско,.. — Какво ще кажеш, живот ли е? Моя не е! Н. Антонов, ВОМ, 165. овесвам се, овеся се страд.
ОБЕСВАМ СЕ несв.; овеся се св., непрех. \.Разг. Окачвам се на нещо, без да имам опора отдолу; увисвам. Овесил се на клона и се люлее. // Надвесвам се над нещо. Защо сте се овесили по прозорците? А От всеки прозорец се бяха овесили хора, за да наблюдават тържествено шествие по улиците на града.
2. Разг. Заставам някъде и прекарвам продължително време в безполезно чакане, обикн. без да върша някаква работа, без да имам полза; вися, кисна. Какво си се овесил на входа от един час — или влизай, или изчезвай.
3. Остар. и диал. Обесвам се. Сега всеки ще я'сочи с пръст и не за добро... Гледа Цонка високите дървета в градината, па й се ще да иде там да се овеси... Ц. Церковски, Съч.
III, 196. Ако ме, либе, не земеш, / аз ще се либе, овеса / на бащини ти вратници. Нар. пес., СбВСтТ, 675.
О Овесвам / овеся нос (глава). Разг. Изпадам в отчаяние, униние, обикн. поради грижи, страх, тревога и под.; отчайвам се, унивам, клюмвам, оклюмвам се. — Олекна ми, знаеш ли? — въздъхна бай Нончо и седна. И се засмя: — А бях съвсем овесил нос! А. Гу-ляшки, СВ, 41. Като се върна от войниклъ-ка, зле ни свари. Овесили бяхме носове и скръстили ръце. Н. Каралиева, СМ, 44. Овесвам се / овеся се на врата (шията) на някого. Разг. 1. Изцяло съм на издръжката и грижите на някого, като съм му в тежест. Пристигнах в непознатия град и се овесих на шията на роднините си, без да се стеснявам. 2. Влизам в интимни отношения с някого или му се натрапвам за съпруга. Тя има навик да не подбира мъжете — овесва се на врата на първия срещнат. Овесвам се / овеся се на (над) <главата> на някого или нещо. Разг. Стоя, присъствам продължително някъде, като досаждам, преча на някого или нещо. Какво си се овесил на главата ми, не виждаш ли, че не мога да работя от тебе.
ОВЕСЕН1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до овес или е свързан с овес (в 1 и 2 знач.). Тя., уви няколко овесени класове около китката си като -гривна и се засмя. К. Петканов, МЗК, 81. На върха на овесеното стъбло се образува съцветие — метлица. Излизането й от листната тръбичка навън се нарича изкласяване. Бтн V и VI кл (превод), 124. Навлязла в дълбокия път, тя приличаше на мравка, понесла овесено зърно. К. Петканов, СВ, 14. Овесена слама. И За фураж, храна и под. — който е приготвен от овес (във 2 знач.). — Не съм сънувал, че някога ще ям сухари от овесено брашно. Д. Габе, МГ, 210. Денят изкарахме само с парче овесен хляб и бучка сухо като тебешир сирене. Сл. Трънски, Н, 83. Овесена каша. Овесени фуражни смески. Овесен хляб. Овесено брашно.
2. За земна площ, нива — който е засят с овес. С кой знае откъде дошли сили припнаха към пушека, подобно на мъкнали цял ден плуга коне, угадили наблизо овесена нива. Д. Вълев, 3, 61. Пролет и лете [Вита] слизаше до нивите, в полите на планината, и там правеше големи пакости из посевите. Страшно ги изтъпкваше и за една нощ изпасваше цяла овесена нива. Ем. Станев, ПЕГ, 81.
О Овесени ядки. 1. Храна с висока биологи-чна стойност и богато съдържание на витамин В, приготвена от излющени цели или надробени зърна от овес. От овесени ядки и шоколад са произведени вафлени пури. ВИ, 1960, бр. 266/, 2. И у нас се продават овесени ядки. ВН, 1959, бр. 2552, 2. 2. Ядене, блюдо, приготвено от този вид храна. Овесени ядки с орехи. Каша от овесени ядки. Овесени ядки, заляти с мляко.
