ОВЕНЧЕ 270 ОВЕСАРКОВ
ОВЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от овен; овне, овненце. Един ден Здравко пошепна на Кирил: — Хванал съм едно овенне. Т. Харманджиев, КВ, 380. Отървал се вълчо жив от тук и тръгнал да бяга. Ето, край гората пасе овен. -Добър ден, виторого овенче! — Добър ден, сиви вълко! Елин Пелин, ПР, 135-136.
ОВЕРЛОГ, мн. -зи, м. 1. Шие. Шев, тегел, изработен на тази машина, която оплита, обшива края на тъканта, така че платът да не се разплита, разръфва. След разкроя-ване отделните части на дрехата се минават оверлог. А Подгъвите се ушиват оверлог.
2. Техн. Вид шевна машина със специален тегел, използвана предимно за шев на трикотажни тъкани, за обшиване, подгъване и под. За нея е еднакво лесно да работи на всички видове машини — и на оверлог, и на покривната. ВН, 1960, бр. 2654, 2. ТПК „Фина промишленост“., произвежда специални шивашки и обущарски машини, оверлог, пикир,.. и други. ВН, 1962, бр. 3256, 3.
— От англ. overlook.
ОВЕРЛОЖКА ж. Разг. Жена, която работи на оверлог.
ОВЕРЩАГ, мн. няма, м. Мор. Изменение на курса, обръщане на плавателен съд, обикн. платноход и под. в посока обратна на посоката на вятъра. • Обр. — Дойде! — пошепна някой и четиридесет глави направиха поворот оверщаг, за да видят виновника за днешното събрание на секцията. П. Льо-чев, ПБП, 14-15.
— От холанд. ovcrstag през рус. оверщаг.
ОВЕС м. 1. Само ед. Едногодишно жит-но растение с многоцветни класове със зърна, обвити в люспа плява, понякога голи, което се използва главно като фураж за добитък, рядко за храна и под. Arena sativa. Пшеницата беше почти ожъната, но овесът стоеше. К. Петканов, БД, 78. Ражда се главно ръж, овес и картофи. П. Делирадев, В, 324. Овесът е доста издръжливо на студ растение и изисква много вода. Бтн V и VI кл (превод), 124. Овесът е една от важните зърнени храни за човека в средна и северна Европа. ПН, 1932, кн. 2, 32.
2. Само ед. Плодът, зърната на това растение, използвано като фураж и храна. Соба-та бе преметена и подредена, доколкото може да се подреди стая с пръстен под, в един от ъглите на която е насипан овесът за семе. О. Василев, ЖБ, 44. Той използува времето до обяд да напълни с овес коритата под навеса и да сложи малко фий в яслите. Ем. Станев, ПЕГ, 29. Хранеха ги [жребците] колкото се може по-добре: като ь., Даваха им жито, наместо жито — овес. И. Йовков, АМГ, 135. Само аз си знам колко голяма бе радостта ми от оздравяването на сърната. По цели часове се занимавах с нея. Поднасях й сенце, ечемик, овес, корички хляб, поях я с бистра планинска вода. Д. Калфов, С, 8.
3. Ед. и мн. Земна площ, нива, засята с това растение. Ние се упътихме към овесите. Ем. Станев, ЯГ, 26. А аз залисан от приказките на чича Стайка, бях и заминал пътя, из който трябваше да се отбия за към овеса. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 2, 120. Ливадите почервеняха, овесът побеля, пък житата миришеха вече на хляб. Ил. Волен, ДД, 124. Бяха вече първите дни на юни, овесите зрееха и край селото вече се мяркаха тук-та-ме първите кръстци снопи. Г. Райчев, Избр. съч. I, 103. Вляво от пътя — докъдето ти видят очите — овеси, вдясно — царевици.
4. Само ед. Бот. Род едногодишни и многогодишни растения от семейство житни, с височина от 0,6 м. до 1,76 м, с двуцветни или многоцветни класчета със зърна, обвити в плява, някои от които са селскостопански култури, а други диворастящи. Avena.
О Що тражиш у овеса. Диал. Казва се, когато някой е заварен, сварен, намерен на място, където не е позволено или редно да бъде. То убаво, ама на Дуда баща й каков е... Лелее! Еднаж улезнал Вуте на Дудини е градината, па се скрил е търняко. Съгледа го баща й, па му окне: — Чекай, сине, да те питам, що тражиш у овесо! Елин Пелин, Съч. V, 104-106.
ОВЕСАРКА ж. 1. Дребна пъстроопере-на (от тъмнокафяво до ръждиво златисто и кестеняво) пойна птичка, голяма почти колкото врабче, която живее в горски и полски райони. Emberiza aureola. Из нивите събира зърна птицата овесарка. Ст. Петров, П, 81. По тях [хранилките] са накацали чинки, червенушки, овесарки,.. и лакомо кълват зрънцата. К, 1963, кн. 21, 17.
2. Зоол. Само мн. Семейство Овесаркови.
О Белогуша овесарка. Зоол. Овесарка, пъстро оперена (от белезникаво до ръждивокафяво), с бяло гърло и подбрадие, която обитава тайгата на Скандинавия и Сибир, а зиме прелита до южните райони на Европа. Emberiza rustica. Белоглава овесарка. Овесарка с ръждивокафяво оперение, на която темето, бузите и огърлицата на главата са бели, обитаваща Среден и Източен Сибир, откъдето зиме прелита до Кавказ и Южна Европа. Emberiza leucocephala.
ОВЕСАРКОВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до овесарка. Овесаркови-те трели са чисти, светли,., в изменяща се тоналност и тембър, съответствуващ на певческите заложби и гласовите данни на всяка птица. Вл. Помаков, ПДП (превод), 108.
2. Сато същ. Само мн. Зоол. Семейство дребни пъстроперести птици, обитаващи сред-нопланински гори, храсталаци, градини и поля; овесарки. Emberizidae. Сем. Овесаркови -.. Четвъртото махово перо много по-
