ОВЕСЕН2 272 ОВЕХТЯВАНЕ1
ОВЕСЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от овеся като прил. Разг. 1. Който виси, сложен някъде нависоко и долният му край е без опора, подпора; окачен, закачен. Вратата се затвори зад него. И зад нея останаха съдиите, стражарите и овесения на стената дървен Исус Христос. Т. Генов, Избр. пр, 124.
2. Надвесен. Не стой, овесен над пропастта.
ОВЁСЕНИЦА, мн. няма, ж. Диал. Слама от растението овес, която се използва обикн. за фураж; овесница, овеснина. Чичо Малин и по звездите не позна кое време е.„Чакай — сепна се той, — ако биволиците са изяли овесеницата, не е рано вече“. Биволиците не само че бяха изяли сламата, но бяха и омели яслите. Ил. Волен, ДД, 19.
ОВЁСЕЦ, мн. няма, м. У мал. от овес. — Де да бях облак... Както се е процепило небето над Аладжа баир, да го запуша... Че ако се оцъкли — отиде овесецът, загина. Загинах и аз. Н. Хайтов, ПЗ, 68. — А бе, Салчо, с какво храниш сега свинята?.. — Чукундур малко бях посадил. Ами повече ръжец и овесец — така я храня. А. Каменова, ХГ, 191-192.
ОВЕСИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Овес (в 3 знач.). Заякът, ми каза той, пасе в ливадата, когато тревата е млада, и в овесищата пасе напролет, и в люцерните пасе. И. Радичков, В, 177.
ОВЕСЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. В който има овес или други примеси, който има плевели, не е чист; овесов. Това дръ-во трепетливо, /това жито овесливо, /оно трепти, хич не стои; /свет го Йован люто кълне. Нар. пес., СбАИ, 167.
2. Овесен (Т. Панчев, РБЯд).
ОВЕСНИНА ж. Диал. Овесеница, овесница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1898.
ОВЕСНИЦА ж. Диал. Овесеница, овеснина. Не се чуваха песните на пролетния птичи хор. Тук-там провесените по шосейния шкарп повесма от подгоряла овесница и просъхнал бозалък напомняха, че е вече минало времето за песните. Н. Хайтов, ПП,
96.
ОВЕСНЯК, мн. -ци, след числ. -а, м. Диал. Хляб, приготвен от овесено брашно; овесен хляб. Аз не съм бил тука, но разправят жените и старците жълъди са млели да ядат. — Какво ще ти разправят други
— рече Танчо. — Ял съм и триченик и овес-няк, и жир... Кр. Григоров, ТГ, 42.
ОВЕСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Овесен. Остречица тече по напечен камък. В бистрите вирове щъкат ситни мренки като залюлени овесови класове. А. Кара-лийчев, С, 11.
2. Диал. Овеслив (в 1 знач.). Това жито ове-сово, / все стояло, треперало, / и Неделя го проклела. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ Ш, 324.
ОВЕСОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. за трева, тревисто растение — който има вид, форма подобна на растението овес.
ОВЁСЯ. Вж. о в е с в а м.
ОВЕХТЁЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. У мал. от овехтял; сравнително или доста овехтял; вехтичък, износеничък. Дрешките на детето бяха омалели и овех-телички.
ОВЕХТЁЯ. Вж. овехтявам1.
ОВЕХТЯ. Вж. овехтявам2.
ОВЕХТЯВАМ1, -аш, несв.\ овехтея, -ёеш, мин. св. овехтях, прич. мин. св. деят. овехтял, -а, -о, мн. овехтели, св., непрех.
1. Ставам вехт, износен, като губя добрия си първоначален вид; извехтявам, вехтея, остарявам. Хубавото здание,.., бе овехтяло. Стените отвън бяха посивели, покривът — полегнал. М. Марчевски, П, 104. А и машините вътре — овехтели, никой не помни кога са поставени тук, четвърт век е минало оттогава. ОФ, 1958, бр. 4291, 1. // Обикн. за дреха, обувки или предмет, направен от тъкан, плат, кожа и под. — постепенно се протривам, изтънявам и обикн. променям цвета си и избелявам; износвам се, извехтявам. Когато дрехите му се изтъркат и овехтеят.., снабдява се по някакъв необясним начин с повече пари и се облича в нов костюм. Св. Минков, ДА, 92. Старата покривка беше овехтяла, пробита беше на няколко места и на други няколко места — кърпена, макар иначе да беше чиста. Д. Та-лев, ПК, 92. Обувките ти са овехтели.
2. Прен. Ставам обикновен, без значение, стойност, банален поради честата си употреба. — Кой там?... а?... какво? — сепва се престорено Иван. — Е стига, стига, пресича го добродушно Иванчо, — знаем ги вече тези комедии: овехтяха вече. Ал. Константинов, Съч., 296. Думите ни / овехтяват / даже тия, / що са / най-разпалени. Л . Стоянов, Худ. СI (превод), 504.
ОВЕХТЯВАМ2, -аш, несв.\ овехтя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Правя нещо да стане вехто, старо от дълга и постоянна употреба; износвам. Двамата братя често се спречкват пред майка си: Колю негодува, че Петко обличал официалните си дрехи — щял да му овехти жакета, райе-панталони-те и цилиндъра. М. Кремен, РЯ, 270. За зло ми дойде Великден, / пд за зло Празна неделя: / големо оро че водим, / дреите че си овехтим. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 363. овехтявам се, овехтя се страд.
ОВЕХТЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от овехтявам; извехтяване, остаряване. Наоколо бе чисто, макар и всичко поразено от
