ОБЪРКВАМ 253 ОБЪРКВАМ
кам, сгрешавам. — Всичко стана хубаво, само едно нещо обърках. — Кое? — Излъгах се, че остарях. Не му беше времето сега да остарявам. Друг път не съм правил такова нещо. А. Каралийчев, НЗ, 220-221. Отпър-во слушаше неохотно,.. Бях объркал обаче нещо в разказа си, защото познатият се намеси да ме поправи. Б. Райнов, ТП, 250.
5. Преча да протича нормално или да се изпълнява според замисъла, ритмично нещо, предварително организирано, уредено. И какво излизаше в края на краищата, че тая същата жена бе объркала по някакъв начин и живота на Валери, без той изобщо да го подозира. Ал. Томов, П, 148. Но на следната неделя в града пристигна Борис трети с адютанта си,., и от тоя ден в К... се занизаха много и твърде важни събития, които съвсем объркаха плановете на Рада Джупу-нова. Ем. Станев, ИК I и И, 247. През зимата събрах няколко деца, но догдето да се запозная с тях .. дойде лято и те се пръснаха по работа. Дойде и чумовата година: тя обърка всичко. Ил. Блъсков, СбНУ XVIII, 549.
6. Предизвиквам смут, неточности в поведението или разсъжденията на някого, като го заблуждавам или му преча да мисли логически, да съобразява и да постъпва, отговаря правилно. Боян реши, че най-добре е да излезе с пешката пред тура, макар че този ход не бе предизвикан от никакъв план за действие. Просто така той изненадваше и объркваше противника. Ем. Манов, ДСР, 54. — Гледай тук — посочи той следите. — Виж какви скокове са правили [вълците]. Гонили са сърните малко отдясно, дано ги объркат и принудят да се върнат назад. Ем. Станев, ПЕГ, 24. Тя [Божура] повече слушаше какво се говори из село. А ходеха приказки, които я измъчваха, объркваха я,.. Веднъж чу, че Василчо си иде; но още същия ден чу, че Василчр си иде,.., но щял да се ожени за Галила. И. Йовков, СЛ, 72. Фрайслер изведнъж изостави примирителния тон, с който бе задал първите два въпроса с цел да обърка обвиняемия. В. Геновс-ка, СГ, 141.
7. Диал. Намесвам някого в някаква дейност, работа, обикн. неприятна, нежелана; набърквам, забърквам. — Нас да не объркат в тази проклета война — рече Кръстьо примирително, защото се страхуваше, че гостите могат да се скарат. — Нас да не закачат. Г. Караславов, ОХ I, 81. За да не обърка и майка си в тази работа, Ленко каза, че е отишъл у дома си и че седял в градинката до късно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 327. обърквам се, объркам се страд. от обърквам в 1-4 знач. В бараките налъмите безбройни / на прага се объркват сутринта. Бл. Димитрова, Лав., 130. Месото се обърква със зеленчуците. ОБЪРКВАМ СЕ несв. \ объркам се св., неп-рех. 1. Само в 3 л., обикн. мн. Присъединявам се без ред към нещо друго, към други, като се смесвам с тях, ставам част от тях; размесвам се. Към икиндия веселието и хората завършиха. От града бяха надошли доста любопитни граждани и младежи, които се объркаха с празнуващите. Г. Караславов, ОХ I, 332. Спокойната и черна маса до мелницата изведнъж трепна, хора и коне се объркаха, чу сеи продължителен шум и звън на желязо. Й. Йовков, Разк. I, 132. Дядо Петко и Плявата заговориха за бълхите, забравиха за Цветковата мъка и излязоха вън, объркаха се с жените. К. Петка-нов, МЗК, 167.
2. Нарушавам, загубвам реда, в който съм се намирал, като се преплитам, смесвам с друг; разбърквам се, размесвам се. Последва ст-рашна блъсканица и в облаците прах, които вдигаха развихрените коне, редиците се объркаха. Ст. Загорчинов, ДП, 434. Някой от тълпата извика: — Бягайте, конница иде! Тълпата се обърка, едни други се заблъскаха. К. Петканов, В, 247. Записките ми са се объркали и трябва да ги подредя. Учихме заедно с приятелка и книгите ни се объркаха.
3. Неправилно приемам, смятам едно нещо за друго или някого за друг и допускам грешка; сгрешавам, сбърквам. — На двадесетина крачки има отдясно вратичка за нашия двор .. Влезте вътре,.. — Няма ли друга вратичка? Елате да ми покажете, да не се объркам. Ем. Станев, ИК I и П, 182. Вчера цял ден го гледах как размива боите. Жълти, зелени — какви ли не щеш. Друг да е, ще се обърка, а той цял ден в църквата стои и рисува. П. Константинов, ПИГ, 140. // Правя, допускам грешка, когато върша някаква работа, някакво действие; сбърквам, сгрешавам. Малко ли велики списате-ли са се обърквали в избора на кариерата си? Ив. Вазов, Съч. XI, 147. И после разправял: / „Брей, как се обърках, / и ето ти тебе/бесило“. Н. Вапцаров, Ст 1951, 37.
4. Преставам да зная къде съм, как да отида при хора или на места, които са ми познати; губя се, загубвам се. — Ами сега? — каза той. — Из кой път да уловим. Ех, че се объркахме! Ами сега накъде да вървим. Й. Йовков, ПГ, 19. -При мене е от три месеца. Едва свикна с одринските улици. Отначало все се объркваше и трябваше да ходя, да я търся. К. Петканов, ЗлЗ, 29. Той [Кондо] непрекъснато скиташе от място на място — и тъй често променяше местата, че друг би се объркал и би забравил де е турил парите последния път. Д. Немиров, Б, 61. След това ни казаха, че вечер в околностите на милионната столица се объркват дори опитни шофьори,.. Г. Караславов, Избр. съч. III, 353.
5. Преставам да съобразявам и да разсъждавам логично, точно, губя самообладание и не мога да действам правилно, обикн. поради смущение или други необичайни обстоя
