ОБЪРНА 254 ОБЪРНАТ
телства; заплитам се, оплитам се, сбърквам се. Тръшна се на сламата и почна да обмисля какво ще говори на разпита. Главно да не се обърка. М. Грубешлиева, ПИУ, 265-266. Дянко съвсем се обърка. Струпаха му се много заплетени неща, които си противоречаха едно на друго. П. Проданов, С, 17. Боях се, че може в последния ден да се откаже,.., да не го научи или пък да се обърка пред елхата, да го забрави [стихотворението],.. Л. Александрова, ИЕЩ, 126. Джапар немалко се зачуди, като видя Сали Яшар да иде у дома му, нд още повече се обърка и слиса майка му. И. Йовков, ПК, 23-24. Коларят е нетърпелив; отвреме-навреме той псува под нос, псува докторите, които също са се объркали и не знаят какво да правят. Л. Стоянов, X, 63. // За мисли — преставам да следвам логичния си ход, поради невнимание, смут или друго силно чувство. „Как ми се обърка умът таз сутрин! Като излязох на тоя път, мислех, че съм излязъл на пътя за Сеново. А пък, тр — вървях, вървях и право на поста!“ Й. Йовков, ЧКГ, 249. Сърцето й биеше ускорено, мислите й се объркваха. „Ходиш някак с краката навътре!“- спомни си думите му. М. Грубешлиева, ПИУ, 192.
6. Преставам да протичам, да се развивам нормално, следвайки досегашния си ритъм, подредба. Прибраха бай Нико в карцера .. Настроението ни изведнъж се понижи, животът ни някак особено се обърка. Дори за най-дребните неща възникнаха спорове. П. Вежинов, ЗНН, 54. Най-сетне Иван разбра защо майка му се държеше така със снахата. Животът му се видя тежък и сложен, всичко се объркваше все повече и повече. Г. Караславов, Тат., 55. Великият везир пусна развалени пари и хората вече не вярваха на среброто, та търговията и занаятите се объркаха. А. Дончев, ВР, 18. —Добре... Една работа, докато не се обърка, не се оправя. Тъкмо утре ще разгледаме свлачището заедно... К. Колев, М, 37.
7. Диал. Приобщавам се към някого, започвам да общувам с някого. Разпитите бяха тежки, мъчителни. Доктор Гатев не знаеше нищо по работите на хората, с които тъй случайно се обърка. М. Грубешлиева, ПП, 168. Защо се държеше така? Дали защото не искаше да се обърква с комунистите, или защото беше се изплашил и бе решил да се отдръпне от обществена работа,..? Г. Караславов, ОХ IV, 424.
8. Диал. Намесвам се в някаква дейност, заемам се с работа, извършвана от определени хора, към които по принцип не принадлежа; набърквам се, забърквам се. И вече не само мъжете се месеха в тези пусти партии, ами и жените взеха да се объркват в политиката. Г. Караславов, ОХ IV, 63.
9. Диал. Потърсвам навсякъде, претърсвам джобовете си да извадя нещо; пребърквам се. Ивко разкопча раницата, обърка се по джобовете и раздаде писмата и дребните подаръци, които носеше от фронтоваците. Йл. Волен, НС, 19.
ОБЪРНА. Вж. обръщам, обърну-вам и объртам.
ОБЪРНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обърна като прил. 1. Обикн. за предмет — на който така е променено положението, че долната му част е дошла отгоре. Двамата ловяха в гнездото дъх на дворове,..; на топли стаи, възрастни жени около газени лампи, сложени на обърнати тенекии, предат и ядат пукана царевица. Д. Вълев, Ж, 40. Една водна змия беше хванала жаба. .. Обърната по гръб жабата квакаше от болки. Ем. Станев, ПГВ, 94. По пода се валяха измъкнати и обърнати чекмеджетата на скрина. Д. Добревски, БКН, 155. // Стесн. За земя, почва и под. — на който долният пласт е изкаран на повърхността вследствие на изораване, разкопаване. Двамата не вървяха по пътищата. Есенните пътища,.., не бяха техни приятели .. Вечер прекосяваха отдавна окосени ливади, обърнати .. стърнища. Много села ги чакаха. К. Константинова, НДД, 97. Ма-кама виждаше с очите си как в един двор е играл лизгар и мирише на .. обърната пръст. С. Северняк, ИРЕ, 247. Вървя след оранта и стъпвам в обърнатата кафява угар, потекла като река надолу по хълма. ВК, 1970, бр. 52, 1.
2. За дреха, ръкавица и под. — на който вътрешната, опаката страна е извадена навън и става лицева страна. Влезнеше ли човек вътре, виждаше от пода до тавана да плува синя мъгла от цигари, а сред нея — калпаци, рбърнати кожуси и мустакати,.., лица. И. Йовков, ВАХ, 5. Русев облече белезникавия си обърнат балтон. Ст. Даскалов, СД, 81. За обърнатия костюм, за готварската печка, от старата сметка на акушерката .. Събрани чист дълг 12 000 лв. Чудомир, Избр. пр, 243.
3. За предмет, човек или тяхна част — който е насочен на една или друга страна, за разлика от нормалното, правилното, обичайното положение; извърнат. Момичето още стоеше обърнато настрана ц гледаше ляс-товичките по жицата. Й. Йовков, ВАХ, 115. Той [волът] беше с къси, обърнати назад рога, които наспроти неговата големина бяхд малки, затуй изглеждаше като да е шут. Й. Йовков, АМГ, 91. Кобилите бяха се наредили в кръг с главите навътре — там бяха малките кончета — и със задниците си, обърнати навън, §яхд готови да се бранят с копитата си. Й. Йовков, АМГ, 140. Тогава съгледа чак две мъжки глави, обърнати към тях с любопитство. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 28.
4. С предл. към. За очи, поглед — който е насочен, устремен към определен обект. Погледът на онбашията стана по-зверски и ненавистен, обърнат сега към Огнянова.
