ОБЪРКАНО 252 ОБЪРКВАМ
омраза против всичко и всички. Д. Добрев-ски, БКН, 152. — Как е Аликс? — .. — Все така, но намерихме нови лекарства. .. А настроението изобщо? —Доста объркано, особено между военните. Д. Димов, Т, 534. От прозореца на килията [Давид] рисува великолепен пейзаж — .. — и прави един автопортрет, който много добре показва обърканото душевно състояние, в което се е намирал. Хр. Ковачевски, СК, 53. Мислите ми са объркани. Т. Влайков, Пр I, 328. // Който съдържа или изразява такива чувства. Докато Емануилов бързо четеше, Дом-на можа да го огледа, него и стаята му, пък и да се поуспокои, защото беше почукала на вратата с объркано, разтупано сърце. Б. Болгар, Б, 81. Тръгна между тях [агентите], а железничаритеизвръщаха глави, за да не срещнат объркания му поглед. Н. Антонов, ВОМ, 8. Объркан израз на лицето.
7. Прен. За реч, разговор — който е лишен от последователност, яснота, вътрешна логика или точност; неясен, несвързан, непоследователен. Слугата приседна на един от столовете и започна да разказва, като все още заекваше от страха и вълненията. Разказът му беше заплетен и объркан, грешеше често имената и времето. П. Вежи-нов, ВП, 28. — И ако ти с тази проста свирка свириш така, че човек се забравя, със свирката, която ще ти подаря, ти ще свириш още по-леко и по-вдъхновено. Орфей смутолеви, че той свири добре и с дървената си свирка, но думите му бяха така накъсани и объркани, че никой не го разбра. Г. Караславов, Избр. съч. V, 278-279. След това [литературно четене] щеше да има, разбира се, банкет в Караколевото ханче, където четците щяха да започнат неясен, объркан разговор. Ч. Шинов, БС, 42.
ОБЪРКАНО. Нареч. от объркан. Князът започна объркано да се разхожда из стаята. Удряше с колене столовете, блъскаше се в леглото. В. Геновска, СГ, 392. Миг-два разговорите продължиха високо, объркано, като бръмчение на пчели. И. Йовков, Ж 1945, 115. Забеляза го първа Ката и спря да работи, спряха и другите две жени. И трите го загледаха объркано, дори уплашено, като че вършеха непозволена работа. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 238. Младият човек дълго говори, несвързано и объркано, но със силно подчертано чувство. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 270. Ако човек и говори, и пише .. объркано, то и ходът на мислите му не може да има пълна точност и яснота. Псих. X кл, 1951, 126.
ОБЪРКАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние на объркан. — В тебе всичко е разбъркано. Нямаш своя линия, свой критерий. Виждам: обичаш честно народа си,.. Това е добре,.., но у тебе има пълна идейна обърканост. Д. Талев, ГЧ, 290. Владков забърза към комитета с чувството, че е успял да преодолее собствената си обърканост и сега е наясно по всички направления. Ат. Михайлов, ДП, 123. Изплашената учителка продължаваше да държи Николинка и в голямата си обърканост не се досещаше, че трябва да се помъчи да спре шуртящата кръв. Ст. Марков, ДБ, 188.
ОБЪРКВАМ, -аш, несв.\ объркам, -аш, св., прех. 1. Чрез бъркане правя да се смесят две или повече неща (течни, праховидни, зърнести и под.); разбърквам, размесвам. Накълца щир и го обърка с царевично брашно и малко вода, за да нахрани прасето. А Объркаха варта с пясъка на гъста каша и започнаха да зидат.
2. Причинявам, създавам безредие, бъркотия някъде; разбърквам. — Пометях мари, сватя, изчистех,.. А той, мари, като влезеше —.., изпонацапа всичко, върколакът му, обърка ми къщата и се пръждоса пак в мътните. Г. Караславов, Избр. съч. II, 453. Хора, добитък и плодородие са сякаш във властта на могъща чужда воля, на някое лудо въображение, което обърква и оправя всичко. Ал. Гетман и др., СБ, 225.
3. Неправилно помислям, вземам едно нещо за друго или някого за друг, като изпадам в заблуда; сбърквам, сгрешавам, смесвам. Ако нощем [Елисей] объркваше пътищата, когато беше на далечна кирия, той прибираше остена в колата, млъкваше и се оставяше на тях [биволиците] — по кръстопътищата те сами избираха коя посока да поемат. Ил. Волен, МДС, 151. Андон толкова се вживя в съня си,.., че обърка портата и тръгна към оградата. Д. Вълев, Ж,
136. Ама като рекоха не го бива старият стрелочник,.. Ами ако обърка стрелките? А бе, как тъй ще ги объркам? .. Кога съм ги обърквал тия важишки стрелки? А. Кара-лийчев, СР, 100. — Чудя се как не обърква [дядо Гило] часовниците на хората, като ги поправя. А. Каменова ХГ, 105. // Стесн. Разг. Действам неправилно по отношение обикн. на лечението на някого, сгрешавайки диагнозата или начина за лекуване. Тогава още не знаех, че е бил на операция в Русе, че докторите нещо са го объркали. Ст. Поп-тонев, ОБЛ, 308.
4. Обикн. неволно нарушавам реда, последователността, в която се извършва или протича нещо; сбърквам, сгрешавам. Сладунка и Радко се спогледаха двамата и се позасмяха. Това ме смути и аз обърках стъпките [на хорото]. Йл. Волен, МДС, 25. Когато заговорваше с хората,., тя се срамуваше, объркваше думите си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 60. В салона танцуваха множество двойки .. Той направи несигурно първите стъпки. Чувствуваше, че ей сега ще обърка такта. Ем. Станев, ИК I и II, 227. Хвърлили от плещите си тежкия летен труд, хората очакваха отмората .. и се шегуваха: „Зимата обърка разписанието си, но като види, че не сме я очаквали, ще се върне назад“. И. Петров, HЛ, 6. // Разш. Греша, бър
