ОБЪЛЩЕНИЕ 251 ОБЪРКАН
ност във мойто висше назначенье, / която вечно заслепяваш / и обълщаваш ни ума! Ив. Вазов, ИГП (превод), 38.
— Рус. обольщать. — Друга форма: оболщавам.
ОБЪЛЩЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Изкушение, съблазняване, прелъстяване. Човекът можеш силом да го блъснеш в пропастно не можеш, при отворени очи, да го придумаш и, с каквито и да е силни обълщения, да го подлъжеш. П. Р. Славейков, ПХС, 34. За каквито и да е силни обълщения никой не би ся решил да бъде изтребител сам на себе си. П. Р. Славейков, ПХС, 96.
— Рус. обольщение. — Друга форма: оболщснис.
ОБЪРДОЧА СЕ. Вж. обърдочвам
се.
ОБЪРДОЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; обърдоча се, -иш се, мин. св. -их се, се., неп-рех. Диал. Омърлушвам се, оклюмвам. — Поне ти бъди доволен, какво си се обърдо-чил? Ти най-много си виновен за всичко — обърна се той към Костадин. Ем. Станев, ИК I и II, 429-440.
ОБЪРДОЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обърдочвам се.
ОБЪРКАМ. Вж. обърквам.
ОБЪРКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от объркам и от объркам се като прил. 1. Само мн. За нишки, конци и под. — който е без ред, порядък, който се е оплел, заплел безредно един в друг; заплетен, оплетен. Мария сръчно заоправя обърканите нишки. К. Петканов, СВ, 33. // Ед. и мн. За кълбо, гранче и под. — нишките на който са оплетени, заплетени. Объркано гранче. Объркана прежда. • Обр. Навред объркани кълба мъгла. /Люлей се утрина със счупени крила. К. Христов, ЧБ, 199.
2. Който е без ред, при който отсъства определена, обичайна последователност; безреден, разбъркан, неподреден. Чуха се пак шпори, объркани крачки и в стаята влезе подпоручикът. И. Йовков, В АХ, 61. Далечни, объркани гласове се блъскаха в ушите му [на дядо Костадин] и шумяха като раз-бесняла се река из китно поле. К. Петканов, СВ, 218. Слепоочията на Никола Гълъбов чукат в объркан ритъм. К. Странджев, ЖБ, 147. За да не заспя на важните и на обърканите завои, разсичах ръцете си. Й. Вълчев, СКН, 112. Объркани записки. Объркан маршрут.
3. Прен. Които е лишен от организираност, системност, хармония, в който няма необходимия и обичаен ред, яснота, закономерност на явленията. — Да ти кажа ли аз тебе, даскале, — объркана държава, изгубен народ сме ний, и верселям! Пладнешки хайдути, грабители, хайлази и некадърници са се настанили, като почнеш от най-горе, че до разсилния. Чудомир, Избр. пр, 61. В усойните и диви гори човек можеше да очаква всичко, особено в едно объркано време. Д. Фучеджиев, Р, 42. — Всичко е объркано, всичко е с главата надолу! Един Лихтен-фелд е поставен тук да рови тютюневи листа, а пристави от полицията стават легационни съветници! Д. Димиво, Т, 211. Разбираш цялата нелепост / на този див, объркан свят. Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946,
57.
4. Който неправилно, обикн. поради невнимание, се сменя с друг, поставя се, приема се вместо друг; грешен, сгрешен, сбъркан. Освен това, проверените предприятия допу-щат да се експедират прежди с неточни и объркани номера. ОФ, 1950, бр. 1813, 2. Объркани букви. Объркани препинателни знаци. Объркани параграфи.
5. За човек — който не е в състояние да разсъждава логично, да съобразява, за да може да действа правил но. — Камен няма да се подчини на татковите недомислия. Нали, Камене? Ти си умен, ти виждаш, че татко е много объркан. Д. Немиров, В, 39. Кукена се чувствуваше объркан. Колкото пъти се е случвало да разговаря с Нанашки, никога не е могъл да се измъкне от неговите словесни лабиринти. П. Славянски, ПЗ, 109. Наполеон III бил напълно объркан от хитрите дипломатически ходове на Бисмарк и оставил Прусия да разгроми Австрия и да образува Северогерманския съюз. Ист. X кл, 1951, 103. // В който се проявява, се съдържа невъзможност, неспособност за правил-но разсъждаване, за логичност. Има объркани понятия за нещата. II Обикн. за човек — който е изгубил самообладание и не знае, колебае се как да постъпи и какво да мисли вследствие на нещо неочаквано, поради сил-но вълнение, преживяване и под.; смутен, сбъркан. Като виждаха любопитните от шубраците край гората толкова близо ас-кера,.., виждаха опожарените къщи, мнозина от тях не устояваха дълго и се връщаха бързо при своите объркани, ужасени. Д. Та-лев, И, 589. Той искаше да каже нещо, искаше, смутен и объркан от тази нежност, да се отдръпне, но радостта му внезапно събуди скривания през дългите дни и месеци копнеж за дома, за тази топла, незаменима прегръдка. Ст. Дичев, ЗС I, 255. Една дребна тревичка с листенца на детелина изведнъж откри истинска стрелба по мравките. Малките й семена излитаха като куршум-чета от кутийките си и биеха в мравешките редици. Смутени, объркани, мравките се пръснаха безредно. П. Бобев, ЗП, 20-21. Властта, объркана от неочаквания изборен резултат, освободила задържаните „поради амнистия“. К. Странджев, 126.
6. Прен. За чувства или мисли — който е противоречив, смесен, неясен и поражда нерешителност, колебание при някакви действия. След един час Стотелов излезе от дома на графа с объркани чувства на смътна надежда, потиснат страх и едва сдържана
