ОБЩЯ 250 ОБЪЛЩАВАМ
СР, 20. Загрубелите ми пръсти, добили от дълго общуване с железа ръждив цвят и твърдост, започнаха неволно да се разтварят и свиват.. Цели се наливаха с копнеж по докосване на клавиши. Бл. Димитрова, ПКС, 294. Във формиралото се човешко общество общуването между хората било жизнено необходимо. Биол. IX кл, 1981, 41. Творческо общуване. Лично общуване. Потребност от общуване.
ОБЩЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. Остар. С предл. с. Общувам. — Аз съм, мила Жабурано, / аз приятеля ти Щърка. / — О-о, приятел?!... Откога ли?.. /—А да знаеш, колко жали/булката ми — рече Щърка,
— / гдето тъй от нас страните... / С нас другарски не общите... Чичо Стоян, ЧК, 38.
ОБЩЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Обещая, врека се. Общили са да отидат на св. Гора. Н. Геров, РБЯд, 233. Не мога да ся общя да нося мляко по къщи.
Н. Геров, РБЯд, 233.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОБЪЛ, -бла, -бло, мн. -бли, прил. 1. Който има извита форма, извити очертания като на кълбо, полукълбо или близки до тях, или който е заоблен отвсякъде или в основ-на своя част; валчест, кълбовиден, закръглен. [Вълко] приготви множество кухи лоени топчета, които оваля между дланите на ръцете си, да станат обли и гладки. Бм. Станев, ПЕГ, 42. На едно площадче се издигаше нова черква с обли кубета. И. Вълчев, СКН, 336. Месецът беше слязъл съвсем ниско и току под него се тъмнееше облият силует на могилата. И. Йовков, ЧКГ, 206. Момичетата бяха вече в камиона, сред тях се чернееше облата глава на възпитателя. Г. Мишев, ЕП, 152. Обли речни камъни. Объл връх. //За човешко тяло или негова част — който е обикн. леко пълен и затова по форма наподобява кълбо, полукълбо; закръглен, заоблен. Той беше снажен мъж, малко по-висок от среден ръст, с обли рамене, с широка шия на здрав и охолен човек. Г. Райчев, Избр. съч. П, 219. Обли колене. Объл корем.
2. Който е с форма на цилиндър или близка до нея. Нагоре започва букът и неговите обли и дебели стъбла, прошарени с черни лишеи и с мъх, напомнят мраморни колони. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Сандъците с незнайните стоки бяха наредени като изсечени и уравнени канари. Изправените снопове обли и плоски железа закриваха цяла стена.
О. Василев, ЖБ, 86. Най-забележителното на бомбето беше, че в долния край на копринената му кордела имаше навит объл ластик, обшит с копринени конци. П. Сла-вински, МСК, 48. Понякога ръката й про-бягваше, беломраморна и нежна, с тънки обли пръстчета,.., по клапите, за да изтръгне от звънливи струни трептящи звукове. Ив. Вазов, Съч. XII, 185. Покривът с обли керемиди, що зор, докато се намерят.
А. Коен, СбСт, 259. Той дълго гледа подир момичето, което се затули зад храстите, като прикриваше голите си обли крака. Елин Пелин, Съч. II, 47. Обли прасци.
3. Който има форма на кръг, елипса или близки до тях; кръгъл, валчест. И сега, сякаш го гледам пред очите си дяда Славча — .. Един, тъй малко нисичък беше, малко трътлест. Лицето му пълно и обло. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3. Изпод сивите му оредели коси прозираше облото му розово теме. И. Петров, ЛСГ, 67. После сдипли шала, тури го на облата възглавничка в ъгъла. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29. В същия миг и офицерът обърна глава. Под стоманената каска две черни, обли очи се втренчиха в Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 521. Там — от скованата в мраз висина — / мигом през тънкия облак / хвърля му поглед печална луна, / фосфорно бледа и обла. Хр. Смир-ненски, Съч. I, 31. Обла маса. Объл поднос.
ОБЪЛВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Повръщам на много места, всичко наред. —Дай ми, Боже, ено вярно либе, / дето не пий вино, ни ракия, / ../От виното къщата обълва. Нар. пес., СбНУ XLIII, 539. Обществото се възмущава от мерзостите, които чува из обълваните уста на някой пияница, но ги чете и слуша охотно, когато са типосани на книга. Ив. Вазов, Съч. IX, 158.
ОБЪЛВАНЕ мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обълвам; оповръщане, облюване.
ОБЪЛГАРЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; обългаря се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. Побългарявам се. Един българин,.., ни разказваше преди малко време, че кир Колони и г. Протич са избрани за глав-нокомандующи на „Добродетелната дружина“ само затова, защото са се обългари-ли и защото са дозволили на едно българско слънце да им казва „байо“. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 243. Децата на сърбските чиновници, които са изпроваждат от правителството в Алексиничкия округ 1на Алексинац], заборавят своя език и обълга-ряват са, защото в тоя округ нема сърбе. СбС, 1875, кн. 1,41.
ОБЪЛГАРЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обългарявам се; побългаряване.
ОБЪЛГАРЯ СЕ. Вж. обългарявам
се.
ОБЪЛСТЯ. Вж. обълщавам.
ОБЪЛШИВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. По който има следи, изцапано от бълхи. Наистина, изданието, прошарено по такъ-ва начин, прилича на обълшивена риза. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 38.
ОБЪЛЩАВАМ, -аш, несв.; обълстя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Изкушавам, съблазнявам, прелъстявам. Но най-напред приклинам тебе, тебе, / увере
