ОБЩОУПОТРЕБЙТЕЛЕН 249 ОБЩУВАНЕ
ОБЩОУПОТРЕБЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Общоупотре-бим. Даже и конаьиките заптии не ма наричаха с общоупотребителното име — комита. 3. Стоянов, ЗБВ III, 207. Виждам на вестника .. ви ревността на някои родолюбиви лица за напечатие Блъгарска граматика на тяхно иждивение, която да бъде общоу-потребителна за всичките блъгарски училища. ЦВ, 1856, бр. 317, 101.
ОБЩОУ ПОТРЕБИТЕ ЛНО СТ, -тта,
мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на об-щоупотребителен; общоупотребимост.
ОБЩОФИЛОСОФСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до общата философия. Общофилософски въпрос.
ОБЩОЧЕЛОВЕЧЕСКИ, -а, -о, мн.- и, прил. Остар. Книж. Общочовешки; общо-човечески. Сегашните обществени бедствия не са вече местни, нито пък национални; тий са станали общочеловечски и тях-ното премахвание съставлява великата всесветска задача на века. ССГ (превод), IV-V. В цялото пространство на нашето отечество да екне един и същия глас: „Да живей свободата, славянска и общочелове-ческа!“ НБ, 1877, бр. 59, 230.
ОБЩОЧОВЕЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Общочовешки; общо-человечески. В историята на сичките почти европейски народи са срещат такива личности, на които деятелността е имала общочовечески характер. Хр. Ботев, Съч. 1929, 185. Ще ти [на румънския народ] бъде крайно признателна и народната наша, и общочовеческата праведна история, и ние. НБ, 1876, бр. 48, 190.
ОБЩОЧОВЕЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Съвкупност от черти, качества, свойства, характерни за всички хора; общочовешки характер. Действуващите лица в неговите [на Ант. Страшимиров] разкази, романи или театрални пиеси той взема от обикновения ... живот. Той ги взема от ро-дното място или от Добруджа,.., но той не подчинява непременно техните прояви на времето или мястото, а им придава об-щочовечност и вечна жизнена ценност. СбАСЕП, 395.
ОБЩОЧОВЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до всички хора, който е, присъщ е, свойствен е на всички хора, на цялото човечество, насочен е към всички. Тези привидения той [Яворов] е възсъздал словом в цял ред малки стихотворения, в които, под булото на символа са изразени лични настроения, но тъй обективно е смогнал да ги възсъздаде той, че от лични те са станали общочовешки. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 178. Нашата народна приказка повече отколкото всеки друг вид черпи мотиви из общочовешката съкровищница на народното творчество от този род. Б. Ангелов, ЛС, 68. „Аз ще целуна твойта светла дреха и утрото на празника ни пръв с корални капчици димяща кръв“. („През бурята“). В тая тиха про-щална целувка .. блика повече любов, отколкото във всевъзможни еротични сбирки, и тази нежна любов се слага пред жерт-веника на общочовешката любов. Г. Бакалов, Избр. пр, 348-349. Достигналите до нас гръцки трагедии, със своето богато откъм общочовешки идеи и страсти съдържание,.., са привличали човешкия дух. Ив. Стефанов, БР, 1931, кн. 4-5, 142. Общочовешки въпроси. Общочовешки идеали. Общочовешко щастие. Общочовешки духовни традиции. Творби с общочовешко значение.
2. Като същ. Обикн. членув. общочовешкото, само ед., ср. Качества, прояви, проблеми, които са присъщи, свойствени на всички хора, валидни са за цялото човечество. За да достигне до общочовешкото, Майстора изучава националното в неговата дълбочина. Е. Каранфилов, Б III, 79. Така бяха увлечени повечето артисти още с първите репетиции на „Три сестри“, завладени от страстния хуманизъм на Чехова,.., от неговата поезия,.., която е отражение на мислите и чувствата на своя век и в същото време разкрива трайното, общочовешкото у човека. Г. Гочев, Т, 1954, кн. 3, 24.
ОБЩУВАМ, -аш, несв., непрех. С предл. с. Създавам, поддържам връзки, взаимоотношения с някого, разговарям, срещам се с някого; контактувам. Йовков беше затворен човек и живееше много уединено. Не общуваше с никого — нито с румъни, нито с българи. И. Стратиев, СбАСЕП, 383. Той [Валери] и не искаше да има някой друг, той само с баща си можеше да общува. Ал. Томов, П, 130. На всички приеми присъст-вуваше и Евгений, колкото и до късно да траеха. —Да се учи, да не бъде див пред хората, да свикне да общува с интелигентни и интересни хора! П. Спасов, ХлХ, 180. И заразен от красноречието на събеседника си, той приказваше по-високо и по-разпале-но отколкото обикновено, защото всички ние се влияем от хората, с които общуваме, нагаждаме се към техния език и говор.
А. Дончев, СВС, 29. Общувам с интелигентни хора. Общувам с народа. II Разш. С предл. с. Влизам или се намирам във връзка, досег, допир с някого или нещо; контактувам. Остава ни само да общуваме с природата, да търсим нейната близост. И. Радичков, CP, 7j-74. Общувам повече с книгите, отколкото с хората.
ОБЩУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от общувам. Към края на отпуската вече не го свърташе вкъщи. Зажадня за работа, за общуване с хората. Ем. Манов, ДСР, 485. Постоянното общуване с козите и с планината поддържаше у козаря ц постоянно копнение към външния свят. Й. Радичков,
