ОБГАЛВАМ 25 ОБГАРЯМ2
2. Сел.-стоп. Обеззаразяване на помещения или продукти с помощта на газове против насекоми, гризачи и под.; фумигация. Борбата срещу складовите паразити се води с обикновени средства., а при по-висока степен на заразяване се прибягва до обгазяване на суровината с Т-газ. А. Генадиев и др., ТЗ, 164. Наред с централните помещения, където се извършва обгазяването, е предвидено и друго помещение за сортиране на плодовете. Д. Георгиев и др., ХР, 43.
ОБГАЛВАМ, -аш, несв.; обгаля* -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Галя някого или нещо от всички страни, отвсякъде; обгалям. Там, по Нил, в нощите си с италианеца.. Как обгалваше тя тоя мъж със солена кожа... инак сочно гъвкав, изящно нежен и хубав — о, да! А. Страшимиров, Съч. V, 127. Кака ме обгалва с особена нежност. Т. Влайков, Пр I, 131. • Обр. Излезеш ли на улицата, и слънцето те посреща с топлата си усмивка, обгалва лицето ти и тръгва до тебе. Д. Немиров, КБМ, 31. Тя го обгали с поглед.., който досега не беше му познат. Г. Караславов, ОХ I, 271-272. Свеж въздух хлуйна в стаята и струя пресен лъх обгали челото му. Ив. Кирилов, Съч. II, 204. обгалвам се, обгаля се страд.
ОБГАЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обгалвам и от оогалвам се; обгаляне.
ОБГАЛЯ. Вж. обгалвам и обгалям.
ОБГАЛЯМ, -яш, несв.; обгаля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Обгалвам. Тишината в стаята приятно обгаля-ше душата му, привечерният сумрак внасяше необикновена мекота в чувствата. Д. Немиров, Д № 9, 25. обгалям се, обгаля се страд.
ОБГАЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обгалям и от обгалям се; обгалване.
ОБГАР, м. Вещество, което се отлага, наслагва, напластява при обгаряне; нагар. Убийците., изстреляли в упор още два куршума.., което се вижда от барутния обгар около раните. РД, 1950, бр. 16,4. Окисляването на метала в пещите., води до затруднение и загуби, свързани с необходимостта да се отдели образуващия се обгар.. от повърхността на метала. К. Дойчев, МП (превод), 619.
ОБГАРЯМ1, -яш, несв.; обгоря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Подлагам нещо на действието на огън от всички страни, отвсякъде. Спомних си, че тогава запалих в една чинийка спирт, за да обгоря иглата на спринцовката. М. Марчевски, ОТ, 160. Малчуганите и тук погнаха парцалената топка, а по-големите наобиколиха лагерния пазач. Той си бе отсякъл дебела дрянова тояга и сега тъкмо я обгаряше на огън. П. Проданов, С, 131. Одисей заповядал на другарите си да остържат този [маслиновия] кривак, а той самси му изострил края, обгорил го на огъня — и заровил го в тора.
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 95. 06-гарям дъски за ламперия. • Обр. Пламъци обгаряха небосвода, гръмотевици разтърсваха земята. Гр. Угаров, ПСЗ, 646. Пък и тогава съвсем други мисли я вълнуваха, съвсем други блянове обгаряха душата на Катя. Ст. Чилингиров, РК, 12.
2. Причинявам изгаряния, наранявания от огън, гореща течност и под. на много места, по цялата повърхност на нещо. В това време Бая нарочно обгорил лицето си с вряла вода и бил изпратен във военната болница на лечение. Сл. Трънски, Н, 294.
3. Прен. За слънце, слънчеви лъчи — силно напичам, нагрявам нещо. Слънцето обгаряше земята, но под липата бе прохладно и сякаш по-тихо. О. Василев, Т, 8. Оран и копан ще рече разработвание на земята: да й изсечем тревата, да я разрохкавим, за да може да я обгори слънцето. Ц. Гинчев, УЗ,
33. // За слънце, лъчи — правя някого, нещо (лице, кожа) да получи по-тъмен цвят, загар, като го напичам, огрявам по-продължително време. Николина изглеждаше чудесно: лятното южно слънце беше я обгорило и зачервило като ябълка. Г. Райчев, ЗК, 71-72. Слънцето беше обгорило матовото му лице, което беше добило загар на препечен хляб. Д. Кисьов, Щ, 189. обгарям се, обгоря се I. Страд. от обгарям. На остроумний издирван падна в очи, че кремичавата пръст преди да ся обгори е черна, а чтом ся тури в пещ та ся опече, тя стане бяла. Й. Груев, СП (превод), 77. II. Възвр. от обгарям.
ОБГАРЯМ2, -яш, несв.\ обгоря, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. обгорял, -а, -о, мн. обгорели, св., непрех. 1. Овъглявам се или се опушвам по повърхността от всички страни. През цялата нощ горя къщурка-та,.. Жена му и децата изскочиха обгорели и черни из пламъците. П. Михайлов, МП, 67. Хвърчеше той като насън покрай обго-релите обори и плевни, празни кошари и кочини. 3. Сребров, Избр. разк., 59. Малкото човече разпери ръце като ангелче и със страшен рев се измъкна обгоряло от огъня. А. Каралийчев, В, 172. Около огнището на карлайджията имаше тук-там изгорял памук, люспици от обгоряла мед. Д. Кал-фов, ПЮН, 31.
2. Получавам изгаряния, наранявания от огън, гореща течност и под. на много места; обгарям се. Разправят, че Еврипидис.. не го [Жика] оставя без ракия и тютюн., за да вика дъжд, когато посевите обгорят и пасищата посърнат от суша. М. Вълев, ПСС, 88.
3. Получавам по-тъмен цвят, загар на кожата в резултат на продължително въздействие на слънчевите лъчи; загарям, почернявам, изгарям1. Янко Петров, ученик от
