ОБВЪРЗВАНЕ 24 ОБГАЗЯВАНЕ
знач.). Клоните на дърветата така са се преплели, така са се обвързали, като ръцете на страшни великани. Сл. Караславов, ИИТХ, 5.
ОБВЪРЗВАМ СЕ несв. ; обвържа се св., не-прех. С предл. с или следв. изр. със съюз д а. Поемам задължения пред някого, поставям се в зависимост от нещо или от някого; ангажирам се, заангажирам се, задължавам се. Секретарят си спомняше събранието от миналата нощ, спомняше си настойчивостта на Народния войвода емиграцията да не се обвързва договорно с румънското правителство. Ст. Дичев, ЗС I, 405-406. Всеки новопосветен член на Организацията ще се обвързва с клетва. Д. Талев, ПК, 874. Защо Лора е толкова нетърпелива, настойчива и подозрителна? Не се ли бе обвързал с нея — не бе ли ù го ворил стотици пъти, че няма връщане назад? М. Кремен, РЯ, 472. Цимисхии обрекъл на mue еретици [павликяне] да не им кътне вярата, но за това те се обвързале да вардят Пловдивската област и околните гори от неприятеле на империята. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 108.
ОБВЪРЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обвързвам и от обвързвам се. Евентуалният депутатски мандат би го обвързал с партията, чрез която ще се избере. Ми-халаки Георгиев избягваше такова обвързване, защото то би ограничило неговата независимост и самостоятелност. СбЦГМГ,
143.
ОБВЪРЗУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); обвържа, -еш, мин. св. обвързах, св., прех. Обвързвам, обвързувам се, обвържа
се страд. и взаим.
ОБВЪРЗУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); обвържа се св., непрех. Обвързвам се. Сговорът ся подписал и от двете страни и Асен ся обвързувал да отърве от епирския крал всичката земя, която бил зел от ^ранцушкото царство. Др. Цанков, КБИ,
ОБВЪРЗУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обвързувам и от обвързувам се; обвързване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899,
ОБВЯВАМ, -аш, несв.; обвйя, -èein, мин. св. обвях и oбвèяx, прич. мин. св. деят. обвял, -а, -о, мн. oбвèли и oбвèяли, прич. мин. страд. обвян, -а, -о, мн. o6eèHH, обвят, -а, -о, мн. обвйти и обвеян, се., прех. За вятър, дъх, миризма и под. — облъхвам. Топлината на тялото му досягаше нейната плът; вълни от горещия му дъх обелваха лицето й, замайваха я. Г. Райчев, Избр. съч. И, 68. "По-завчера, в града когато идях, / аз чумата в полето долу видях-/.. / Два пъти се обръщах къде нея, / два пъти ме воня на леш обвея. П. П. Славейков, Събр. съч. I,
179. Но мигом пламък лизва му лицето, /об-вява го на вятъра хлада. Ем. Попдимитров, СР, 76. Пребродил съм села и градове, / по твойте бели пътища съм шарил, обвеян съм от твойте ветрове / и слънцето пламтящо ме е жарило. Д. Овадия, РД, 1950, бр. 225, 2. • Обр. Подир малко Росинка влезе в стаята и мина край Евгени.. Стори му се, че го обвея ароматът на самото й момин-ство. Д. Ангелов, ЖС, 245. Пленителен в детските спомени, с радост / пречиста обелва ни Бъдният вечер. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 168. обвявам се, обвея се страд.
ОБВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обвявам и от обвявам се.
ОБВЯРВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Остар. Доверявам се, вярвам напълно на някого. Иванчо твърде лесно се обвярва-ше томува, когото познаяше за добър човек. Ил. Блъсков, ПБ II, 31. Маймуните може да ся научат да слугуват на домашни работи, да носят не твърде тежки неща,.., но не трябва да ся обвярваме на тях: те не напущат склонностите и привичките си. Пч, 1871, кн. 1, 10. Ако и трите пъти аз сё надвия, вавилоняните ще ми са обвярват и ще ма назначат върховен вожд на сичката войска. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 136- 137. Кога ся яви тряска на четврътий или на пятии ден [от раждането]., недей са обвярва на бабата и да ти каже тя, че няма ничто зло. Й. Груев, КН 7 (превод), 48.
ОБВЯРВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обвярвам се; доверяване.
ОБВЯРВАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Доверие. Както един верен слуга получава любовта и обвярванието на господаря си, така и един верен и буден християнин ще получи любовта на господаря си Христа. КТЕМ, 511. Кога намери някой един цели-тел изкусен и почтен, треба да си даде на него всичкото си обвярвание. С. Доброплод-ни, 3 (превод), 20. Услабнаха жилите на общата вяра, дерзостта и обвярванието на чловеците ся отмахна. СбПерП П, 16.
ОБГА ж. Диал. Лист разточено тесто за баница; губа, петура.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБГАЗЯВАМ, -аш, несв.; обгазя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Замърсявам въздуха с вреден газ. Химическите заводи в Гюргево от няколко години обгазяват гр. Русе със задушливи и дразнещи хлорни смеси.
2. Обдухвам с газ нещо, обикн. с някаква цел. За предпазване от насекоми обгазихме склада с формалдехид. обгазявам се, обгазя се страд.
ОБГАЗЯВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от обгазявам и от обгазявам се. Срутването предизвика обгазяване на рудника. А Обгазяванията на Русе продължават години наред.
