ОБГАРЯНЕ1 26 ОБГЛЕЖДАМ
шести клас, се върна от пионерски лагер доволен и щастлив. Беше наддал два килограма, увеличил беше ръста си с четири сантиметра, беше обгорял и разхубавял. Елин Пелин, ПР, 72. Станка ходеше да сее сама. Тя беше обгоряла и заякнала и воловете се въртяхя послушно при най-слабото й подвикване. Г. Караславов, ОХ, 382. Хората работеха весели, с обгорели лица и шии. И. Петров, НЛ, 83.
ОБГАРЯМ СЕ несв/, обгоря се св., непрех.
1. Получавам изгаряния, наранявания, обикн. от огън, на много места; обгарям2. Избухва барутът на въстаниците, войводата се обгаря и ослепява. К. Константинов, ПЗ, 34.
2. Получавам по-тъмен, шоколадов цвят, загар, тен на кожата в резултат на продължително въздействие на слънчевите лъчи; обгарям2.
ОБГАРЯНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обгарям1 и от обгарям се. Препоръчва се обгаряне на върховете на косата с во-съчна свещ. Това обгаряне.. оказва влияние на растежа и качеството на косата. Г. Георгиев и др., ФПБ, 49. За да се задоволят напълно нуждите, трябва да се използуват и стари птичарници, но след щателна дезинфекция — обгаряне с бензинова лампа и варосване. ЗЗн, 1958, бр. 3836, 1.
ОБГАРЯНЕ2, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. обгарям2 и от обгарям се. Както знаете, в краставичния крем за лице, ръце и против слънчево обгаряне се намира като съставна част краставичният сок. ВН, 1955, бр. 183,4.
2. Обикн. мн. Рани, наранявания, получени от изгаряне, обикн. от огън. От други видове лишеи може да се получи антибиотикът бинан, ефикасно средство при лекуване на обгаряния. ВН, 1960, бр. 2660, 4.
ОБГЕРБВАМ, -аш, несв.; обгербя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Канц. Поставям, залепвам гербова марка върху документ, обявление и др. При него непрекъснато се точеха за справки всевъзможни търговци, доставчици, посредници и предприемачи. Търсеха приемателни протоколи., обгербваха и дообгербваха договори. Д. Калфов, Избр. разк., 229-230. обгербвам се, обгербя се страд. Пишете, че съгласно последното изменение на закона за гербовия налог заявленията за отпуск се обгербват не с пет, а с десет лева, разбирате ли? Св. Минков, Избр. пр., 258-259.
ОБГЕРБВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обгербвам и от обгербвам се. Обгербване на нотариален акт.
ОБГЕРБЯ. Вж. обгербвам.
ОБГЛЕД м. Книж. Гледка; изглед, панорама. Накацаха хора по скалите, привлече ги околовръхния обглед: Ком се провидя, Руй се мярна, Мургаш се засиня. Ст. Станчев, ПЯС, 39. За определение на точния обглед на Черен връх имаме два сигурни начина — научното изчисление и живият поглед. П. Делирадев, В, 245.
ОБГЛЕДАМ. Вж. обгледвам, обгле-дувам и обглеждам.
ОБГЛЕДВАМ, -аш, несв.(остар.); обгле-дам, -аш, св., прех. Оглеждам; обглеждам, обгледувам. Другому не са присмивай, ами тебе си обглеовай. П. Берон, БРП, 37. Он излезе наистина..; вървежът му беше тежък и великолепен, а хората, които стояха наоколо, обгледваха го честно и любопит-но. Г. Кръстевич, ИБ, 327. Той [Габара] е нащрек. Обгледва около си. Ив. Кирилов, Съч. П, 225. обгледвам се, обгледам се страд., възвр. и взаим.
ОБГЛЕДВАМ СЕ несв. (остар.); обгледам се, св., непрех. Оглеждам се; обглеждам се, обгледувам се. Той [селянинът] се обгледва наоколо си и гледа дано само стражата се смете, че да побегне. Хр. Драганович, НБ (превод), 27.
ОБГЛЕДВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обгледвам и от обгледвам се; оглеждане, обгледуване, обглеждане.
ОБГЛЕДУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); обгледам, -аш, св., прех. Оглеждам; обглеждам, обгледвам. Моме седи ю ливада, леле Боже! /.. /В раци държи огледало, леле Боже! / Обгледуе бело лице / и сос лице раз-говара. Нар. пес., СбНУ IX, 101. обгледувам се, обгледам се страд., възвр. и взаим. Тря-бова добре да са обгледуват пашкулите да не остава нищо в тях, защо сичко, що остане не може да са изчисти после. 3. Княжески, ПРШ (превод), 107.
ОБГЛЕДУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); обгледам се св., непрех. Оглеждам се; обглеждам се, обгледвам се.
ОБГЛЕДУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обгледувам и от обгледувам се; оглеждане, обглеждане, обгледване.
ОБГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. За връх, било и под. високо място — от който се разкрива обширна гледка, изглед. След като напусне тясното било, пътеката излиза на обгледната широка седловина Раздела по главния балкански вододел. М. Гловня и др., Р, 77. Когато една точка попада вън от идеалния хоризонт на обглед-ния пункт, нищо не е в състояние да ни помогне да го видим. П. Делирадев, В, 245.
ОБГЛЕЖДАМ, -аш, несв/, обгледам, -аш, св., прех. Разг. 1. Гледам нещо, някого или много неща внимателно от всичките страни, отвсякъде, като обхващам с поглед всичко или всички; оглеждам, разглеждам. Калфата 'обърна усмихнато лице,.., взе подметката, обгледа я хубаво и я подаде на баща ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 21. Върви тя из собите с разперен чембер — сега й ие пйднало да обгледа къщата, да види кое не е на място, кое е за подигравка и за при
