ОБЩЕСТВОВЙД 240 ОБЩИНА
82. Други разговори се завързаха между бае Ивана и обществото на насядалите по улиците жени. П. Р. Славейков, Избр. пр II,
43. Но още в третото писмо [на Бонка] се заредиха оплаквания: мястото диво, квартирата лоша, кръчмарска храната, че и никакво общество: само едни болни селяни с каруци — идват, стоят, отиват си. Г. Райчев, ЗК, 71. И не иде сама, ами и другарка си води. За общество, кай, я водела. Чудомир, Избр. пр, 204. • Обр. На стария дрян, кацваше една безпринципна кукувица,.. Срещу нея подскачаше една глупава сойка,.. Въпреки явното любовно предизвикателство на сойката, той не се намеси и не се запозна с това весело общество. Елин Пелин, Съч. II, 129.
О Гражданско общество. Полит. Съвкупността от лица, граждани с високо самосъзнание за своята роля в организиране политиката и развитието на държавата си или на човечеството. Създаването на гражданското общество у нас е дело на новото време. П. Делирадев, В, 5. След изминалите няколко години на демократично управление все още у нас не може да се говори за възникването на истинско гражданско общество. Отворено общество. Нов. Общество, при което всички отношения по своя характер са договорни, нито една от съществуващите между членовете му връзки не е окончателна, личната свобода е гарантирана и отношението на човека към нацията, семейството и колегите зависи от собственото му решение. Общество на народите (ОН). Ос-тар. Полит. Международна организация, създадена след Първата световна война по инициатива на страните победителки (Англия, Франция и САЩ) за колективна сигурност и сътрудничество, съществувала фор-мално до април 1946 г. и заменена след това от Организацията на обединените нации (ООН). Обществото на народите .. публикува редовно и добросъвестно своите кабинетни проучвания. Св. Минков, ДА, 28.
ОБЩЕСТВОВЕД м. Учен специалист по обществознание.
ОБЩЕСТВОЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Социология. Клонове на обществознание-то.
ОБЩЕУПОТРЕБЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Общоупотре-бителен, общоупотребим. Соли. От тях ний ще споменем известните и общеупот-ребителни: морска сол, каменна сол. С. Бобчев, ПОС (превод), 23. Французкият език е общеупотребителен в европейската дипломация. Ив. Богоров, КГ, 79. Г. Манчев поместил в „Бащин язик“ молитви, които са вече общеупотребителни. ПСп, 1871, кн. 4, 124.
ОБЩЕХРИСТИЯНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. Книж. Общохристиянски. Да освободят един от най-прекрасните предели на образованата Европа,.., предел, който така зверски е вграбчен от острите нокте на общехристиянския душманин? НБ, 1876, бр. 37, 143.
ОБЩЕЧЕЛОВЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Общочовешки; обще-човешки, общечовечески. Преди да развързваме общечеловечески въпроси, или по-добре мъгляви теории, трябва да развържем себе си от веригите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 86. Изкуството трябва да стои вън от националните отличия, да е общечело-веческо и като такова да изображава от себе си чувствата, свойствени на всички людие. Пряп., 1903, бр. 13, 3.
ОБЩЕЧОВЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Общочовешки; обще-човешки, общечеловечески. Аз знам, че против мен мнозина за това / ще дигнат врява. Тез особно, на слова/ис философии, които си човъркат /ума! Високо те, там в облаците хвъркат, / общечовечески идеи все въртят / в устата си. П. П. Славейков, КП III, 65.
ОБЩЕЧОВЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Общочовешки; общечовечески, общечеловечески. Тълпата списатели, които е оставил назад, се боричкат още со своите субективни чувства и настроения, нямащи никакъв общечовешки характер. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 168. Браунинг се губи в мъглата на общечовешки абстрактни идеи и всесветовни скърби. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 171.
ОБЩИНА ж. 1. Административно-териториална единица, орган на местното самоуправление на селище, начело с кмет. Околийският началник назначи татка за сек-ретар-бирник в една доста отдалечена селска община. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 111. В Ичера се гледало дело — съдели се общината и държавата за гора. Н. Ферманджиев, РХ, 48. Държавните органи се делят на централни и местни. Докато първите разпростират своята дейност върху цялата територия на страната, вторите дейст-вуват само върху териториално ограничени нейни части — .., община. Б. Спасов и др., МП, VIII кл, 70. За освобождение от такса се подава .. отделна молба, към която се прилага свидетелство за бедност, издадено от общината. БД, 1909, бр. 31, 1. Столична община. Писар в общината. Финансов ревизор по общините. II С прил. голям. Такава единица, властта на която се простира върху няколко селища. Дойде новият кмет в село, посрещнаха го селяните с нови надежди и с радост, защото селото им става голяма община. Елин Пелин, Съч. IV, 266. Столична голяма община.
2. Сградата, в която се помещава администрацията на тази институция. Помериха го заспал на пейката пред общината. Елин Пелин, Съч. I, 220-221. Спря пред община
