ОБЩИНАР 241 ОБЩИНСКИ
та и, доколкото можеше да се долови, поколеба се да влезе ли, или да не влиза. Г. Ка-раславов, СИ, 32. Манол започваше да се отегчава. Яд го беше, че днес не идваха никакви посетители в общината. К. Калчев, ЖП, 331.
3. Истор. Племенна и семейна общност, изградена върху кръвнородствени връзки, която през време на Първата българска държава се обособява като отделна админист-ративна единица, начело със старей, княз или кмет, а по-късно по време на османското владичество се превръща в черковно самоуправляващо се тяло. Когато славяните минаха великата река Дунав и се заселиха между трите морета — ..те всички живееха на родове и общини, тъй както бяха живели от хилядолетия. А. Дончев, СВС, 63. Весело е било някога по тази земя, защото пасбищата били общи, на целия род, на общината, и никому не идело наум, че можело да бъде другояче. А. Гуляшки, ЗВ, 7. Що се отнася до организацията на славянската войска,., може с пълно основание да се предполага, че родът като основна клетка на обществото, е играел важна роля при нейното изграждане в периода на родовата община. ТВ I, 15.
4. Остар. Общност, общество (в 3 знач.) Морална почти длъжност се е налагала на г. Балабанова да посвети в книгата си няколко страници за българската колония или по-право на българската община в Цариград. К. Величков, ПСъч., VIII, 276. Изкуственото разделяне на религиозно-етни-чески общини,.., особените привилегии, с които разполага християнската буржоазия .. създават предпоставки за обтягане на отношенията. М. Миланов, ТМП, 62. Еврейска община. Турска община. Гръцка оощина.
5. Остар. Обикн. с прил. църковен. По време на османското владичество — териториална единица, която след изгубване на публичноправните си функции е станала черковно самоуправляваща се общност. Борис написа молба до Преспанската църковна община да го условят за учител и го условиха за класното училище. Д. Талев, И, 35. // Със съгл. опред. В периода на османското владичество (или малко преди това) — селище, обособено официално като администра-тивна единица с определени задължения към държавата. Още от Търновското царство Етрополе бе войнишка община, със задължение да пази пътя през Стара планина. П. Мирчев, Е, 16. След падането на България властта е задължила някои села да извършват военна служба — те са тъй наречените войнишки села. Всъщност, то са военни общини, учредени още преди окончателното падане на нашето отечество. Б. Пенев, НБВ, 4-5.
ОБЩИНАР, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Чиновник, служител в община (в 1 знач.). Стените бяха облепени с разни обявления; об-щинарите — гологлави, с писалки зад ухото, със зелени папки в ръцете — придрасва-ха из коридора и не поглеждаха към никого. Ил. Волен, МДС, 68. Всяка година избираха нова своя община, която ръководеше народните работи и общинарите бяха повечето от еснафите и от по-младите граждани. Д. Талев, ПК, 25. От смъртта на великия Апостол до Освобождението са били изминали само пет години и ако софийските общинари са проявили макар и малко грижа, могли са да научат мястото [на гроба на Левски]. Н. Ферманджиев, РХ, 114. // Разш. Остар. Член на управата на община (в 5 знач.). Кир Апостол ефенди отишол в града, та ме обадил на членовете в черковната община. Повикаха ме и аз отидох да ме съдят. Всички общинари седяха наред. М. Кънчев, В, 271.
ОБЩИНАРИЯ ж. Събир. Истор. Община (в 3 знач.). Това [„Легенда за Сибин“] е малък роман, с четирима главни герои — всичко друго е маса, тоест богомили, които живеят в една общинария на чисто комунистически начала. Ив. Сарандев, ЕС,
ОБЩИНАРКА ж. Разг. Жена общинар. Софийска общинарка.
ОБЩИНАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до община и до общинар. Общинарски разпоредби. Общинарска некомпетентност. Общинарски педантизъм.
ОБЩИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Общински. Остатъци от пасбищ-ното стопанство, при един режим на общинно владение, са днешните мери. Бълг., 1902, бр. 532, 2.
-ОБЩИНЕН. Втора съставна част на сложни прилагателни със значение: който се отнася до община (в 3 знач.): първобит-нообщинен, родовообщиненидр.
ОБЩИНИЦА ж. Диал. Умал. от община; общинка.
ОБЩИНКА ж. Диал. Умал. от община; общиница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЩЙННИК, мн. -ци, м. Остар. Член на родова община, присъща на родовооб-щинния строй. Общите земи се разкъсваха на парчета. Вождовете, доскоро равни на всеки прост общинник, почнаха да забога-тяват. А. Дончев, СВС, 63. При разпределянето на земята и на военната плячка старейшините и племенните вождове присвоявали по-големи и по-ценни дялове. Така те забогатели, а мнозинството общинни-ци станали бедни. Ист. V кл, 1980, 260.
ОБЩЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който принадлежи, който е на или в община (в 1 и 2 знач.). Като влезе в общинския двор, Гороломов забеляза, че един човек се мерна в тъмнината, отиваше към
