ОБЩЕСТВО 239 ОБЩЕСТВО
беше за това Т. Г. Влайков, когато изтъкна в една своя сказка пред членовете на писателския съюз, че липсата на достатъч-но общественост е ахилесовата пета на днешния български писател. СбЦГМГ, 387-388. Освен изискванията за общественост Минчев поставя на поетите от своето време и изискване за съвременност. Ив. Богданов, СП, 151.
3. Остар. Обществена изява, дейност. Сборището на жените от нашата махала беше пред къщната ни врата. .. Те заживяваха свободно,.., едва след слънчев залез .. Тогава те влизаха и в течение на живота през деня,.. Но и тази им общественост не минаваше без домакинска работа. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 71.
ОБЩЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Обикн. членувано. Цялата съвкупност от хора на земята или в отделна държава, между които съществуват трайни и установени отцошения, обикн. създадени от институциите и гарантирани чрез санкции. — Вие рисувахте бъдъщето ми вън от житейските нужди .., от житейското блато, вън от обществото и общественния живот. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 495. —Ако искаш да ръководиш обществото, длъжен си да му говориш на език понятен. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 132. Литературата е отражение на обективната действителност и ни дава познание за света, за обществото. Г. Цанев, СИБЛ, 96. Мястото на жената в обществото.
2. В съчет. с прил. класов, първобитен, буржоазен и под. Обществена формация, обществен строй. Българското население — .. —никога не е било еднородно цяло —.. — освен във времето на родовото си безкла-сово общество, общество на първобитен Комунизъм (преди образуването на българската държава). Ив. Хаджийски, БДННI, 7. Той [Еврипид] е най-дълбокият критик на робовладелческото общество в демократична Атина. Т, 1954, кн. 5, 4. Феодално общество. Буржоазно общество. Социалс-тическо общество.
"З. Със съгл. или несъгл. опред. Всяка съвкупност, група от хора, граждани (организирала или случайна), ограничена по време, място или участници, уточнени от определението. — Каква задача има карикатурата според вас [Бешков]? Да поучава или да бичу-ва: ^ Това зависи от манталитета и характера на дадено общество. Ал. Гетман и др., СБ, 220. Потомката на старите фла-мандци предпочиташе френското влияние Й' белгийското общество. П. Спасов, ХлХ, ЧЙ. Пиш}е ми, намерил там свои другари
бт-гимназията — вече семейни, та влязъл, тъй да се каже, и в дамско общество. А. Страшимиров, Съч. I, 73. Стремежът към 'самдстойност и отцепване на „външните“ ^Шлкри; прехвърлянето им (..) ту към България, ту към Византия;.., разкриват политическата и людска съчлененост на старата ни държава,.. Не можеше и да бъде другояче при строежа на старобългарското общество. Ив. Хаджийски, БДНН I, 2. Пъстро общество. Враждебно общество. Съвременно общество. Цивилизовано общество.
4. Самост. обикн. членувано или с прил. висш, знатен, виден. Съвкупност от отбрани хора, лица, обикн. от по-висока, замо-жна класа, които водят активен социален живот (често привлекателен и интересен за другите). — Вчера, нали, вие си викахте „тя е от обществото, трябва да бъда нежен и вежлив“. А днес решихте, че не съм от обществото, и, значи, няма какво да се престаравате. Б. Райнов, ДВ, 64. Колкото повече Христина желаеше да се показва в обществото и да предизвиква завистта на другите жени, толкова по-упорито Костадин .. странеше от това общество. Ем. Станев, ИК I и II, 161. По изяществото на носията и обноските личаха, че са от доброто общество на столицата. Ив. Вазов, Съч. XI, 79. Важното е, че .. тия самодоволни дами от видното общество на Буе-нос Айрес осъществяват най-съкровеното си желание. Св. Минков, ДА, 94. В клуба свиреше военната музика и беше се събрало знатно видинско общество. СбАСЕП, 36. Отбрано общество. Висше общество. ВИП общество.
5. Със съгл. и несъгл. опред. Съдружие, организация, създадена за определена цел, дейност, която се уточнява от определението. Стипендията пропадна, прочее, както и другата — от славянското благотворително общество. Ив. Вазов, Съч. XI, 154. Славейкову се дължи и редакцията на българския превод на Библията, издадена от Американското библейско общество. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 11. В Сиам той създава виетнамско взаимоспомагателно общество и редактира вестник „Човечност“. Ал. Гетман, ВС, 248.
6. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. Присъствието на някого с цел за общуване на друго лице; компания1. Тя [г-жа Стал] търси често обществото на Гьоте, цени го високо, но той се пази пред нея от признания, за да не бъде злоупотребено с тях в широкия свят. М. Арнаудов, Г, 39. Анзол се обърна към брат си и тихо му каза няколко думи. — Тя каза, че вашето общество й харесва и иска да станем близки приятели. ВН, 1959, бр. 2441, 4. Утре не ще ми бъде възможно да Ви дойда на гости, та остаям за в събота да си пия чая у вас, в милото Ви и скъпо общество. Ив. Вазов, ПЕМ, 24.
7. Остар. и диал. Компания1 (в 1 и 2 знач.); група, дружина. И тоя път Цабриков по най-естествен начин се прилепи до Невянка и когато обществото тръгна из дола, той намираше възможност да я занимава с при-ятна и жива беседа. Ив. Вазов, Съч. XXV,
