ОБЩЕЖЙТЕЛЕН 233 ОБЩЕЖИТИЕ
ши синки общежители на тая пустиня. Ил. Блъсков, ИС, 80.
ОБЩЕЖЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до живеене съвместно с други хора в някакво общество, при спазване, следване задължително на определени норми, ред. Человек е животно словесно, .. Той е общежителен, сиреч принуден е да живее наедно с подобните си, за да развива ума си и да намерва помощ в нуждите си. П. Р. Славейков, ПЧ, 25. Той беше натура общежителна и жедна за вълнение и деятелност. Ив. Вазов, Съч. VII,
12. Человек, ако и да е личност отделна, самостоятелна, но той е същество обще-жително. ПСп, 1876, кн. 11-12, 21. Сяка партия ище нейното да стане, на нейната да са сбъде ..; духът на партизанството преобладава над общежителния дух. Г, 1863, бр. 6, 44. // Стесн. Който е свързан с общ живот на монаси в манастир. А в Москва последователите й [на безпоповщината], незабележителни до 1771 г., ся усилили през чумовото, като направили в Рогожко-то Ямско село общежителния монастир — Рогожки гробища. Д. Душанов, ИПЧ, 218. Мнозина от общежителните братя монас-тирски [в Рилския манастир] и отшелници, които живеяли уединен живот по пустинята, угодили Богу в конец и просияли като светила в постническия живот, подобно учителю и первонаставнику своему преподобному отцу Йоану. Н. Рилски, ОМР, 22-23.
— От рус. общежительный.
ОБЩЕЖЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от общежителен. По състоянието на гражданската си общежителност человеците може да са разделят на 4 класа, според които хората са наричат: диви, варвари, полуобразовани и образовани или цивилизовани. Ив. Момчилов, МПЗ, 16.
ОБЩЕЖЙТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. 1. Рел. Цялата група от духовни лица, обикн. монаси в един манастир, които живеят, препитават се на обществени начала (с общо стопанство, с обща собственост и др. под.). Нъ в големите манастири .. всичкото е общо между монасите; и затова като нямах надежда, че в това голямо общежи-телство ще склонят монасите да ми продадат някоя книжка, прочее не опитах ся да им предложа такова нещо. Ч, 1871, бр. 9, 285. Явно е, че това общежителство [в Рилския манастир] и да е составено при животе еще преподобнаго [Иван Рилски], не е могло в много години още после смертта му да се у совершенству ва. Н. Рилски, ОМР, 21. Началниците на общежителствата отдавна ся именували игумени, т.е. водители и игумении — водителки. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 256.
2. Съвместен живот с други хора, индивиди. Вълците живеят по само; ако се съберат няколко наедно, това тий правят не от любов към общежителството, а от нужда да си съединят силите и да нападнат на някое голямо животно. Т. Икономов, ЧПГ, 12-13.
— От рус. общсжитсльство.
ОБЩЕЖИТИЕ, мн. -ия, cp. 1. Сграда, помещение за съвместно живеене на обикн. несемейни лица (работници, учащи, сираци и под.). Той мразеше ергенските общежития с безпорядъка и мръсотията в тях, един хърка, други се борят, трети писка. Т. Монов, СН, 84. С Цеца си поделят стай-че в общежитието, докато другите работнички се тикат в общи спални. Б. Болгар, Б, 15. Тя знае каменните бедняшки общежития, където се мъкнат дрипави пияници и охотно казват своето „Отче наш“, заида поемат жадно каната с гореща супа. Б. Йосифова, БЧМ, 136. — Момичетата ще си спят вкъщи — каза Евстати. — Когато си построим общежитие, ще им отделим специално отделение. А. Гуляшки, МТС, 311. Работнически общежития. Общежитие за сираци. Студентски общежития. • Обр. Старият исполин [смърчът] беше се превърнал в необикновено общежитие на птици, насекоми, претоварено с всякакви съдби. Катериците заемаха най-горните етажи на това общежитие .. Две семейства златки обитаваха най-долния етаж. Н. Хайтов, ШГ, 190.
2. Остар. Цялата съвкупност от хора, които живеят съвместно и следват определени правила; общество. Овчарските къшли и многохилядни стада овце са изчезнали вече, но организацията на тия някогашни общежития, в която има тънък и практичен разум, дисциплина, солидарност и любов към р&бо/пата, тая организация учудва и днес. Й. Йовков, Разк. III, 185. Прозорливи-те умове, като Жан Жак Русо, навреме схванаха опасността от модерното устройство на човешкото общежитие и издигнаха своя мощен позив за сближаване с природата. П. Делирадев, В, 2. Няма народ на света, освен некултурните племена, който да е лишен от великите дни на своя народен възторг. Чрез тия именно дни народите вземат мястото си в общежитието на културния свят. Д, 1990, бр. 46-47,4.
3. Рел. Съвкупност, група от много лица, които живеят заедно, обикн. в манастир, и имат общо стопанство, обща собственост и др. под., без да се намират в роднински връзки. Тази република [на Светогорските манастири] обхваща всички монашески общежития. Пр, 1952, кн. 6, 43. Зографското евангелие до 1860 г. принадлежи на манастира „Зограф“ в Атон, когато било подарено от общежитието на руския император Александър II. Б. Ангелов, ЛС, 153.
