ОБЩЕЖИТИЕН 234 ОБЩЕСТВЕН
ОБЩЕЖЙТИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ий-ни, прил. Индив. Който е присъщ, свойствен на лица, живели в общежитие (във 2 знач.). Изведнъж като по даден знак извихме глави към вратата. Типичен общежитиен рефлекс. Бл. Димитрова, ПКС, 26. По общежитиен навик се мъчех да вляза в кожата на шофьора, потъмняла от ветрове и прах. Бл. Димитрова, ПКС, 244.
ОБЩЕЛЮБЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Лице, което милее, работи за общото благо, за доброто на всички. Ваша е работа това [устройването на езика] боголюбиви первосвященици (архиереи), человеци Божии,.., ваша е работа, богати търговци, ваша е работа, вси общелюбци и отечество-любци единородни. Люб., Пер. п I, 38.
ОБЩЕНАРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Общонароден. Народите са готови винаги да подкрепят усилията на случайния им водител, щом като тези усилия са посочени за постигание на общенародна цели. Пряп., 1903, бр. 29, 1. Безплатните неделни училища — .. — имат задатъка да служат за общенародная напредък и просвещение. У, 1871, бр. 9, 131. Въстаналите области биле приготвиле да представят на Европейските сили чрез началниците си своите общенародна искания. НБ, 1876, бр. 3, 12. Общенародно движение.
ОБЩЕНАРОДНО нареч. Остар. Книж. Пред целия народ, пред всички или за целия народ, за всички. Искаше [Поликарп] и предпочиташе сам да ся окачи на бесилото, да изповяда общенародно и с висок глас злодеянията си. П. Р. Славейков, ЦП П,
118. В държавата си [цар Борис] издаде указ на своите поданици да ся въвожда общенародно християнската вяра. Д. Войни-ков, КБ И, 78.
ОБЩЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Общуване, връзка (в 8 знач.). Ти имаш там куп развлечения, връзки и младост, та не чувству ваш като мене потребата от духовно общение с човек всецело тебе предан. Ив. Вазов, ПЕМ, 135-136. След всяко представление на „Живия труп“ Сарафов дълги минути не е могъл да приказва с никого. Така се е вживявал в героя си,.., че всяко общение с хората, което би го извело изведнъж от душевната нагласа и атмосфера на забележителния Толстоев герой, е било нежелателно, мъчително. Ст. Грудев, ББ, 97. Манастирските изповедници и таксидио-ти, влизат в пряко общение с народната среда. Б. Пенев, НБВ, 45. Цар Симеон провъзгласи българския архиепископ за български патриарх,., затова и гръцкият патриарх протестува .. и прекрати сяко черковно общение с българския патриарх. Р. Каролев, УБЧИ, 63.
ОБЩЕПОЗНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Общоизвестен. Тази дума беше общепозната тогава, защото често се пръскаха пасквили, които наричаха „сатири“. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. Но вследствие на всички тези мъки и жертви страната сега е общепозната и разните й племена, .., сега са в съобщение с европейските народи. ИЗ 1874-1881, 1882, 115.
ОБЩЕПОЗНАТО Остар. Книж. 1. Нц-еч. от общепознат; общоизвестно.
. Като сказ, опред. Означава, че нещо се знае, известно е на всички. Както е вече об-щепознато, няма още [вестникът] днес за днес свои народни извори, от които може да изчерпва всегда .. верни и сигурни известия. ДЗ, 1868, бр. 43, 160.
ОБЩЕПОЛЗИЕ ср. Остар. Книж. Усилия, усърдие, дейност и под, които са посветени на нещо от обща полза. Общеползие-то е една непрестанна деятелна усърд-ност, за да принасяш нечто споряд силата си, в полза, леснина, благосъстояние и чест на отечеството си, на обиталището си и на домородието си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 139. И прилепи ся до благородна-та добродетел на общеползието, зачтото чрез високата тая добродетел ще ся помя-нува с почет имято ти. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 139. Покажи им [на братята си] чрез примерите си, че Бог трябва да ся почита не чрез празните думи, нъ чрез добродетелните дела и че само тогаз живеем с него и в него, когато правим делата на любовта,.. и на общеползието. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 14.
ОБЩЕПРИЁТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Общоприет. Ако общеприети-ят обичай не искаше да се пази тържествено и скръбно приличие, мнозина може би щяха да забележат .., че очите му изглеждаха влажни. И. Йовков, Ж, 1945, 238. Като са водих от общеприетата днес историческа метода, аз събрах и наредих предла-гаемия учебник. Т. Шишков, ТС, X. Общеп-риети закони.
ОБЩЕПРИЁТО нареч. Остар. Книж. Общоприето. Когато децата захванат да четат свободно сяка една книга .., чак тогава тряба да им обясни учителят как е общеприето да наричат буквите. Р. Каро-лев, РЗМ, 51.
ОБЩЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до общество (в 1 знач.). Съвременното обществено устройство е било много пъти обвинявано, задето причинява смъртта на милиони хора от глад, от социални болести, от лоши условия и липса на лекарски надзор. О. Василев, ЖБ, 58. През свободния и жив разказ на писателя историк се вижда нашето историческо развитие, предопределено от онова сблъскване на класовите сили, което е давало съдържанието на обществения живот през първите години след Освобождението. С. Радев, ССБ I, 14. Общественото разпреде
