ОБЩАК 232 ОБЩЕЖЙТЕЛ
вождове, но .. и крайно остро ги взаимно противопоставила. В. Мутафчиева, КВ, 252. Обясних му надълго и нашироко, че е написал фейлетона си много културно,.. — Проблемът ви обаче е дребничък — казах. .. — Ясно е, че с вас няма да намерим общ език — хладно каза Шперлинг. Хр. Пелитев, ХО, 129. Нямам нищо общо с някого или нещо. Разг. Нямам никаква връзка, никакво отношение с, към някого, с нещо. Брат ти е богаташ, а ти вземаш нашата страна. Каква е тази работа? — Аз нямам нищо общо с брат си!... — гневно извика Стефан. Д. Димов, Т, 286. Нашата бригада се състоеше от девет момчета и едно момиче. Нямах нищо общо с тях. Бригадирът бай Крум бе събрал отбор хашлаци. Бл. Димитрова, ПКС, 18. Платих (ще платя) общия дълг. Диал. Умрях (ще умра). Подвеждам / подведа под общ знаменател някого или нещо’, привеждам / приведа към общ знаменател някого или нещо. Книж. Уеднаквявам, изравнявам различни неща, хора в някакво отношение. Имахме ли ние [ релеф-ци"] правр да ги [писателите Елин Пелин, Йордан Йовков, Т. Влайков, К Христов] подвеждаме всички под общия знаменател „буржоазни писатели“ и да им лепваме етикета „отвъд“? Това съвсем не беше разум-но. Мл. Исаев, Н, 174. Слагам / сложа в общия кюп някого с (и) някой друг. Разг. Смятам някого за еднакъв с други, не правя разлика между него и други. — Не си прав, бай Танасе, топиш всички в един кюп. Де всички председатели да бяха като Стойчо .. Бай Танас: — Доизкажи се докрай, де. Ей, Сибирец, внимавай, сложа ли и тебе в общия кюп, ще си тегля куршума. Н. Карали-ева, СМ, 50. Храня от (в) общ казан някого. Разг. Приписван на някои от бившите социалистически страни начин за задоволяване нуждите от приемане на храна — през време на съвместната работа — на насилствено обединените в големи кооперативни стопанства (ТКЗС, колхози и под.) селски собственици. Искали сме да храним хората от общ казан, както уж болшевиките хранели руския народ. А. Каралийчев, НЧ, 32.
ОБЩАК, мн. -ци, м. Диал. Общ миней. Общак — църковна книга с богослужебни песни в чест на Богородица и на други светци — Минея общая. М. Кънчев, В, 717.
ОБЩБ нареч. Остар. Книж. Общо. Почти обще всичките метали имат тия свойства: тии ся топят, .., не са прозрачни. Н. Геров, ИФ, 17. Земята е чудна за плодоносието си на всичко, .., обаче обще е тясна и зле урядена. Ив. Богоров, КГ, 153. Кръщението синца обще ни подлагам/ под същата към Христа [твърда] вяра. Й. Ненов, ЧГ (превод), 12.
ОБЩЕ-. Остар. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до всички, който обхваща всички или всичко; общо-, напр, общеевропейски, общежитейски, общетворим, обще-държавен, общеизвестен, общенароден, общежител, общежитие, об-щеползие и под.
ОБЩЕБЪЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Общобългарски. Целта беше, ..; да се образува младо помашко поколение, без фанатизма на старото, с дух и стремления общебългарски. Ив. Вазов, Съч. XVI, 48. Известието за смъртта на министра Кънчева потопи в скръб цялото учителско тяло. Последнето скърби, че отечеството в неговото лице изгубва един от добрите си ратници по просвети-телното дело и общебългарската кауза. Бълг., 1902, бр. 454, 5.
ОБЩЕВРЕДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който вреди, причинява вреда на всички, вреден е за всички. Следователно и другите алемански держа-ви, които побуждением австрийским шаваха донине в полза австрийска, ще престанат от общевредителните си тия охоти и движения. Г. Кръстевич, БКн, 1859, кн. 11, 4.11,218.
ОБЩЕДОСТЪПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. Книж. Общодостъпен. Новогръцката литература с множество свои произведения е служила за образец на нашите писатели, които — .. — се опитват да пишат на общедостъпен език. Б. Пенев, НБВ, 20. Общедостъпното и равномерното образование не ще уничтожи, разбира се, разликата между хората, която се създава от различието в природните им способности. ССГ (превод), 148. Излишно е да са разправя за голямата нужда, която има младийт наш народ от книги общедос-тъпни и понятни. С. Бобчев, СОИ (превод), б.с.
ОБЩЕДОСТЪПНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от общедостъпен. Мене ме смая [в училищата от 2 000-та година ] общедостъпността, както на висшето, тъй и на първоначалното образование. ССГ (превод), 148.
ОБЩЕЖИВЁНИЕ ср. Остар. Книж. Съвместно живеене с други хора; общежи-телство, общежитие (в 1 знач.). Понеже человек е сотворен за общеживение, треба да ся старае и да опитва, за да опознае себе си, и да знае отгде ся раждат разните движения, които го смущават, за да може да ги покори. А. Никопит, УД (превод), 122. Прежде все треба да задержаваме всегда ис-тий характер в общеживението и ще най-деме вейте работи угодни. А. Никопит, УД (превод), 256.
ОБЩЕЖЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Обитател, жител. Тих шум, причинен от техний вървеж [на Желе и Никола], пла
