ОБУВЧИЦИ 215 ОБУЗДАВАМ
ни навои около краката. Й. Йовков, Разк. П, 109. 2. Разг. Обувки с нисък ток. Понеже страда от плоскостъпие, винаги предпочита ниски обувки пред високите. Отворени (открити) обувки. Обувки, обикн. дамски, с открити пръсти и пета, които се носят през лятото. Цели обувки. Вид обувки, с кончове над глезените, които са затворени и обикн. са снабдени с копчета, с кукички за връзките и под.; високи обувки. През есенните месеци прибирали плода, донасяли на момчето нови дрехи, цели обувки с никелирани кукички за връзките, кожени шапки с кадифени наушници, книжки с шарени картинки. Д. Вълев, Ж, 31. Целите обувки се различават по няколко признака. По конструкция на предницата те биват: с половин предница и с цяла предница. П. Цветков и др.,ТОП, 21.
> Къде (де) го стяга (стиска) обувката; къде (де) му отрепва обувката. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. След главно изр. Какво тревожи, мъчи, притеснява някого. Не мога да вържа <ремъка на> обувките (обущата) на някого; не мога да изтрия (обърна) обувките (обущата) на някого; не съм достоен да вържа (развържа) връзките на обувките на някого. Разг. Стоя много по-ниско от някого по отношение на личните си качества и възможности, превъзхождан съм от някого в много висока степен. — Божи човек е той, грехота е да приказваш пред него така. — Човек като мене и като тебе — усмихна се недоверчиво Аврадалията. — Като мене и като тебе ли? — заклати се цял Тинко. — Ние не сме достойни да развържем връзките на обувките му. Знаеш ли как го тачат в манастира! Г. Караславов, СИ, 6-7. Протягам си краката наспоред обувката. Диал.
1. Живея, харча, като се съобразявам с материалните си възможности. 2. Изявявам претенции или постъпвам съобразно възможностите и положението си. <Само> си събувам / събуя обувките <и влизам / вляза>. Разг. Отивам след женитбата си в богат, напълно подреден и обзаведен дом. Ще ти събера (туря) двата крака в една обувка. Ще те измъча, ще те притесня много.
ОБУВЧИЦИ мн., ед. (рядко) обувчица
ж. Умал. от обувки; обущета, обущенца. И Николинка ще замине с нея — може ли дете да се отдели от майка си... Няма тука вече да се носи детски крясък, няма да се виждат детски обувчици и дрешки. Ст. Марков, ДБ, 497. Тя е облечена в бяла къдрава рокля и обута в леки балетни обувчици. П. Незнакомов, МА, 24. Денем Гунка често изваждаше нещата, нареждаше ги върху кревата на старата. Най-отгоре шапчицата, после дрешките, чорапките и обувчиците. Тя ги милваше,.., все едно, че гледаше там мъничко личице, виждаше пърхащи ръчички и краченца. Г. Райчев, ЗК, 189. Бебешки обувчици. Лачените обувчици на куклата. • Обр. — И аз имам едно котенце — каза момичето с леко разтреперан глас. — Само че е съвсем черно, с малки бели обувчици. П. Вежинов, НБК, 62.
ОБУЗДА. Вж. обуздвам.
ОБУЗДАВАМ,^ -аш, несв.\ обуздая, -аеш, мин. св. обуздах, св., прех. 1. Остар. и диал. Слагам юзда на кон; обяздвам. Извади ми, мамо, / новата премяна — /.. / Извади ми още / конче златогриво, / да го обуздая, / да го яхна живо. Ц. Церковски, Съч. I, 208.
2. Ограничавам някого, който иска да даде външна изява на свое пхсихическо състояние, настроение, чувство, намерение и под.; усмирявам, укротявам. Само такива като вас, момко, бунтуват и тревожат мирния народ, но ние ще намерим начин да ви обуздаем. Д. Талев, ЖС, 274. Все пак, личеше у него една разумна и спокойна воля,ико&то умееше да го въздържа и обуздава. Й. Йовков, Ж 1945, 12. Драскачът считаше Борис за почтен човек и с искрено възмущение го съветваше да обуздае съпругата си, която излагала морала на българската жена пред чужденците. Д. Димов, Т, 671. Чиновниците бяха даже най-ревностните агенти на опозицията. Вместо да си служи с тях, правителството трябваше да ги обуздава. Но те не се подчиняваха. С. Радев, ССБ I, 179. Силните от него се бояха: /сами с очите си видели бяха, / как обуздава той онез, / що прекаляваха, как реже ги за бяс. К. Христов, ЧБ, 42. // Със следв. същ., означаващо чувство, настроение и под. Сдържам и не позволявам да се прояви инстинкта, чувството, настроението и под., назовани със съществителното. Тя [Султана] обуздаваше поривите на тялото си със строга, дори мрачна студенина. Д. Талев, ЖС, 91. Нейното присъствие осмисляше игрите им [на учениците] и обуздаваше своеволията, а и сама се развличаше. Ст. Чилингиров, РК, 227. — Снощи, след като се върнахме от концерта, разговарях до късно с фон Гайер.
— Така ли? — рече тя [Ирина]. — Значи, не можахте да обуздаете любопитството си!
— Сега вече не събуждате никакво любопитство — отговори саркастично експертът. Д. Димов, Т, 363. Стамболов разбра, че трябва да обуздае устрема на своята натура, да таи своята мисъл, дордето дойде моментът за едно внезапно и гръмо-носно действие. С. Радев, ССБ II, 69. Лудо младо, харно знай, /жар безумен / с хлад разумен / обуздай! П. К. Яворов, Съч. I, 11. Обуздавам буйния си гняв. А С мъка обуздаваше нервността си.
3. Прен. Обикн. чрез специални съоръжения овладявам силата на нещо (обикн. водна стихия) и я подчинявам на волята си; укротявам, усмирявам. До високата каменна стена, която опасваше брега, за да обуздава свирепите понякога дунавски води, бяха долепени няколко шлепа. Ст. Марков, ДБ, 411. Богатствата., са позволили на холандските капиталисти да обуздаят с камък
