ОБУВ AHE 214 ОБУВКИ
кондурите си — коя кондура беше за лява-та и коя за дясната му нога. Д. Талев, ЖС, 70. Като си обуваше с мъка новите ботин-ки, тя си припомняше сума още слухове. Ив. Вазов, Съч. IX, 155. Той става от леглото и си обува чорапите наопаки. Св. Минков, РТК, 87. Облякох си новата анте-рия, обух нови навуща, навих черните върви на кръст и отидох право на нейната се-дянка. И. Петров, HЛ, 60.
2. Надявам на долната част на тялото си — до кръста дреха с крачоли. В големи празници обуваше сукнените си кафяви шалвари. Ив. Вазов, Съч. V-, 147. Щом обух панталона,.., крачолите му се повлякоха по пода. Чудомир, Избр. пр, 180. Обуе своите нови беневреци,.., и иде в черкова да са прекръсти и да запали на светците свещица. Л. Ка-равелов, Съч. II, 131. Обу шорти, защото отиваше да играе тенис. А Зиме обуваше вълнен клин. А Обу на децата грейки и ги заведе на пързалката.
3. Прен. Снабдявам някого с обувки, ботуши, чорапи, панталони и под. Турската цар-щина не ни се бъркаше и не искаше да излезе срещу нас (българските обущари), защото знаеше добре, че ако не сме ние, няма кой да й обуе войската. А с боса войска велика царщина не се поддържа. Ст. Чилингиров, ХНН, 158. Там намери свои люде костурци, ресенци, копривщенци, панагюрци, и те го облякоха, обуха го и го качиха на кораб, та стигна в Солун. Д. Талев, ПК, 81. Пътници из път минуват, / в път си пътнишки хор-туват. / Кой ще думи да им чуе, / кой ще босий да обуе! Ц. Церковски, Съч. II, 69.
4. Диал. Подковавам (добиче). Стоян Гър-модолеца завеждаше биволиците при ковача да ги обуе, намазваше колата,., и тръгваше по кирии. Ил. Волен, МДС, 99. — Обо-сяло е магаренцето ми, ще се отбия при подкована да го обуе — си рекъл дърварят. А. Каралийчев, ТР, 107. обувам се, обуя се.
I. Страд. от обувам. Верка е малка и есе още се обува от по-голямата си сестра. П. Възвр. от обувам (в 1 и 2 знач.). По празниците нямаше с какво да се облека и обуя — нямах дори връзки за разхлопаните си обувки. Ил. Волен, МДС, 18. В делник той се обуваше с цървуле и бели навуща, а в празник ходеше с бели чорапе. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Слаби хора, обули се в панталони кащо дилафи и на нивата ходят с калеври. И. Йовков, ВАХ, 71-72.
ОБУВАМ СЕ несв.\ обуя се св., непрех. Имам навик да нося определен вид обувки. Обича да е елегантна и винаги се обува с красиви и скъпи обувки.
О На дявола цървули обувам. Диал. Голям хитрец съм, много съм хитър.
ОБУВАНЕ ср. Отгл. същ. от обувам и от обувам се. Особена мъка му съставляваше ооуването на обувките и закопчаването на колосаната яка. Г. Белев, КВА, 327.
При първото обуване сандалките се скъсаха. А Столче за обуване и събуване.
ОБУВАЧКА ж. Диал. Връв, ремичка на цървул.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБУВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е свързан с производството на обувки. Построена е обувна фабрика в гр. Рю-фиск с годишно производство 3 млн. чифта обувки. Л. Мелнишки, С, 44. Той бе вдъхнал у всекиго от тях много любов към науката, към обувната професия. ВН, 1964, бр. 3876, 2. Обувни предприятия. Обувна индустрия. Обувни материали. Ооувна промишленост. Обувен завод. Обувни изделия. Обувни машини.
ОБУВКИ мн., ед. (рядко) обувка ж.
1. Изделия, обикн. от кожа, с твърда подметка, които се обуват на краката, за да ги предпазват от студ, от влага и от неравностите на пътя. Макс се изправи, кимна хлад-но на всички и отиде в малкото тъмно предверие да обуе калните си обувки. Д. Димов, Т, 238. Методи пристигна на тържеството такъв, какъвто бяха свикнали да го виждат.. — в спортна карирана риза, кадифени панталони и груби обувки. А. Гуляш-ки, ДМС, 92. Бил спретнат, в зелен клин от офицерски плат, туристически обувки ц спортно яке с цип и просторни джобове. И. Попов, БНО, 134. Любчо, момченцето на готвачката плачеше... Беше с една обувка. Другата се търкаляше някъде зад него. М. Грубешлиева, ПП, 233. Благодариме за милувките / на тази зимна красота, / ала от пет страни обувките / пропускат снежната вода! Хр. Смирненски, Съч. Ш, 130.
2. Спец. Обикн. ед. Условно наименование на приспособление към уред, машина и под., направено обикн. от желязо в края на прът, лост и под., за да му придаде по-голяма устойчивост или якост. Краката на триногата завършват с метални заострени обувки. Вл. Станоев и др., Г, 129. Набивач — това е дървен чук накрая с желязна обувка, чието чело е закривено и служи за набиване на обръчите. В. Цветков и др., МТД, 67.
О Високи обувки. 1. Рядко. Разг. Дамски обувки с висок ток. Тя смята, че не е елегантна, ако не е обута с високи обувки.
2. Остар. Вид обувки, с кончове над глезените, които са затворени и обикн. са снабдени с копчета, с кукички за връзките и под.; цели обувки. На изхода,.., израстват два странни и малко чудати силуета. Дрехите, походката,., и старомодните високи обувки с безброй копчета на жената подсказват, че това са възрастни хора. С. Север-няк, ОНК, 66. Затворени обувки. Обувки, обикн. дамски, които имат закрити пръсти и пета. Ниски обувки. 1. Вид дамски или мъжки обувки, които стигат до глезена; половинки. Това бяха десетина турски войници,.. Млади,.., обути с ниски обувки и зеле
