ОБУЗДАВАНЕ 216 ОБУРЖОАЗЯВАНЕ
и стомана бурното Северно море, да отвоюват нови земи и да застроят над водата цели наколни градове. Ив. Мирски, ПДЗ, 16. От роб на природата, човек почва да става неин господар; той обуздава нейните стихии, използува богатствата й. П. Де-лирадев, БГХ, 19. Те [строителите] обуздаха непокорната и пакостлива река и впрегнаха водите й в производството на електрическа енергия. ОФ, 1958, бр. 4991, 2. обуздавам се, обуздая се страд. В общите си черти това е обикновена конна атака:.. Ако има нещо особено, то иде вече от темперамента на хората, от традиционните привички, които не могат да де дбуздаят от никакви правила и устави. И. Йовков, Разк. II, 234-235. Умението, деятелността, въз-приемчивостта към новите форми на живота, които така опасно се прояваваха в немюсюлманските поданици, трябваше да се обуздаят и да станат национални качества. Ст. Дичев, ЗСI, 335. Разбира се, тогава е било немислимо дори да се мечтае, че такава могъща река може да се обуздае с електрическа юзда. Пог., 1970, бр. 7, 5.
ОБУЗДАВАМ СЕ несв.\ обуздая се св., не-прех. Ограничавам, подтискам желанието, волята си да дам външна изява на чувство, настроение, намерение и под. Не можеше [Самуил] да се обуздае, да подтисне своето нетърпение, а то беше и от мъката в сърцето му, мъката за сина, от самотията му сред толкова люде. Д. Талев, С И, 157. Фо-тина беше уязвена от това подмятане, но се обузда и продължи. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 106.
ОБУЗДАВАНЕ, лш. -ия, ср. Отгл. същ. от обуздавам и от обуздавам се. Неведнъж съм предупреждавал министър-председателя господин Гешов за опасната авантюра спрямо нашите съюзници.. Но — сложи генералът ръката си на масата — господин Гешов търсеше само повод за оставка.. Не взе никакви решителни мерки за обуздаване на Негово Величество. Ст. Мокрев, ЗИ, 36. Молиме обуздаването предводителя Младенова — този повилнял народняшки размирник и закоравял престъпник. Бълг., 1902, бр. 529, 3.
ОБУЗДАЯ. Вж. обуздавам.
ОБУЗДВАМ, -аш, несв.; обузда, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обуздавам (в 1 знач.). обуздвам се, обузда се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБУЗДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обуздвам и от обуздвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБУЛЧА. Вж. обулчвам.
ОБУЛЧВАМ, -ваш, несв.; обулча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Женя, оженвам някого. Аз казвах на баща й да хване тоя мечи син Рачка, кога дойде при момичето, па надве-натри да ги обулчи. Ив. Вазов,
Съч. XXII, 134. Главната грижа пък на буля Надя е да обулчи Вена. Повечето от дружките й се омъжиха, а някои и деца завъдиха. Г. Краев, Ч, 128. Към обяд той [чичо Петкан] се върна засмян до уши и още от прага извика на къщовницата си: — Бабичко, ела виж, какво чудо е родил тая година Трапа! — И той метна класове, едри като мренки.. Човече, ще ядем тая година чист хляб и Бояна можем да обулчим за Румяна Иваничина. Ил. Волен, ДД, 142-143. ОБУЛЧВАМ СЕ несв.; обулча се св., неп-рех. Диал. Женя се, оженвам се. Нено се обулчи по мерак за жена от дълбоката провинция. В. Чертовенски, ГО, 3. — Как ще съм същият? —учуди се Мехмед. — Откога съм моторен секач... Пък се и обулчих за моята Зюйла, нали ти бях казвал за нея? Ст. Станчев, НР, 100. Било е чак по петляно време я майка му, я жена му, след като се обулчи, да дойдат да си го приберат направо от картите. М. Кюркчиев, ВВ, 12.
ОБУЛЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обулчвам и от обулчвам се; женене, оженване. — То... обулчването, байо, и мен са ревни, ама де... пусти шлюпки де ги? Д. Войников, КЦ, 55.
ОБУРЕВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. За лодка, ладия и под. — който е блъскан от вълнението, породено от буря, от вятър. Нито ще трепне пред беди / обуреваемият чълн. Д. Деоелянов, С, 1946, 119. А ладията беше вече всред морето, обуреваема от вълните; защото вятрът бе противен. КТЕМ, 290.
— От рус. обуреваемый.
ОБУРЁВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Преживяване, мисъл, чувство и под., което обхваща, завладява човек с голяма сила. Подир дълги и тежки жизнени обурева-ния, аз едвам днес успевах да изпълня обета си. Ив. Вазов, Съч. XV, 18.
— От рус. обурсванис.
ОБУРЖОАЗЯ. Вж. обуржоазявам.
ОБУРЖОАЗЯ СЕ. Вж. обуржоазявам се.
ОБУРЖОАЗЯВАМ, -аш, несв.; обуржоазя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Придавам на някого буржоазен вид и характер. Личеше си, че животът, който бе водил в Париж, го е обуржоазил.
ОБУРЖОАЗЯВАМ СЕ несв.; обуржоазя се св., непрех. Добивам буржоазен вид и характер. Лапна големия кокал — ще кажат.
— Чужди се, обуржоази се и забрави народа!" Ст. Даскалов, ЕС, 199.
ОБУРЖОАЗЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обуржоазявам и от обуржоазявам се. За да избяга от обуржоазяващата се през очите му Русия, той [Леонтиев] отива на Изток, идва сред християните в Турската империя, тъкмо когато и тук започва
