ОБРЪЩАНЕ 194 ОБРЯДНО
Изострям, напрягам до крайна степен вниманието си, за да схвана, да чуя и видя всичко, да не пропусна или сбъркам нещо. Ивайло чу също шум от стъпки на хора и далечна врява. Той беше се обърнал цял на очи и уши. — Нещо става в оброчището. Ст. За-горчинов, Избр. пр III, 166. Вълко настръхна и цял се обърна на зрение и на слух. Очакваше да чуе стъпките на своя помощник, но вместо това чу уплашения рев на елен. Ем. Станев, ПЕГ, 31. Обръщам се / обърна се на сто и осемдесет градуса. Разг.
1. Възприемам съвсем противоположни на досегашните си възгледи, мнение или променям напълно поведението си. 2. За нещо. — променям се коренно, напълно. Тичаше навред от любопитство, озарен от ра-достна възбуда, уверен, че с еснафлъка е вече свършено и Зоя при новия строй ще погледне на него с други очи. „По-скоро да се измете буржоазията и тогава всичко ще се обърне на сто и осемдесет градуса“. Ем. Станев, ШК III и IV, 518. Обръщам се / обърна се с краката нагоре. Разг. Променям се в съвсем противоположни посока, обикн. като се влошавам. Поникнеха ли мустаците, той добиваше наново мъжката си сила.., но Костадина пак го погваше, обръс-ваше го и работите се обръщаха пак с краката нагоре. Ст. Даскалов, ЕС, 325. Обръщам се / обърна се с лице към някого, нещо. Книж. Съсредоточавам вниманието си главно върху нещо, насочвам интереса си към нещо, някого. Жените, чиито мъже „кръшкат“ и „си вадят очите с чужди жени“, на Преображение пробиват дупка в средата на добре цъфнал слънчоглед и през нея прозират мъжа си — отсега нататък мъжете им ще се преобразят и ще се обърнат с лице към венчаните си жени. Ив. Хаджийски, БДНН I, 143. Редица писатели се обърнаха с лице към българската драма. Върху сцените на нашите театри се създадоха постановки на български драми. Сл. Васев, Т, 1954, кн. 2,48. Обръща се/ обърне се палачинката. Разг. Настъпва коренна промяна в някакво положение, ситуация, обстановка. Преди бяхме първи приятели, но след като се издигна в службата, палачинката се обърна. Ще се обърна в гроба. Обикн. в Зл. Разг. И след смъртта си няма да съм спокоен, ако нещо, което много ме засяга, стане обратно на моите желания, намерения, възгледи. — Няма да запъриш аз ръкави, агнета на шиш да пека за турци и кърджалии и диван чапраз да им служа. Да чуй дядо ми, той в гроба ще се обърне от таквъзи срам! П. Тодоров, Събр. пр II, 51. Ох, защо не ме оставиха да умра при човека си! Ох, само да знае той, в гроба ще се обърне... Богородице свята, защо ни наказа, защо? П. Стъпов, ЖСН, 267.
ОБРЪЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обръщам и от обръщам се. Тя се облегна добре, постоя така и по едно време й попремина. Но не можа да се изправи. Само се обърна и при това обръщане й се мярнаха двете черни греди на тавана, извити, раздвоени, начупени. Г. Караславов, Тат., 262. За още по-голямо удобство, да се не цапат колите, на отделни места има направени циментови площадки за обръщане и разминаване. Г. Велев, КВА, 219. Това обръщане на разговора върху една точка, по която се намериха на един ум двамата словоборци предобри стареца. Ив. Вазов, Съч. XXV, 54. В този поток от хубави мисли го обхващаше крепък сън, сън без обръщане и пробуждане нощя. Б. Обретенов, С, 63.
ОБРЪЩЕНИЕ, мн. -я, ср. 1. Грам. Дума (или израз), с която лицето, което говори се обръща към лицето, на което говори, напр. майко, татко, брате, мила родино, скъпа моя приятелко и др.
2. Призив, възвание. Улиците осъмват облепени с ярки афиши и плакати — все обръщения към населението по един или друг повод. Думите приканват към „ред и спокойствие“. Др. Асенов, ТК, 5.
3. Обикн. мн. Остар. Обноски, държание, поведение. Всички обичаха и търсеха дружбата му. Обръщенията му бяха крайно демократични, естествени. СбЦГМГ, 220. Той [учителят] си бе тук в родното село, отлично се държеше с външност и обръщения, което правеше впечатление в интелигентните среди на града. Н. Попфилипов, РЛ, 85. Какво и как щеше да разказва той още не знаеше, но всичката готовност за това се виждаше в"погледа му, във всичките му обръщения. И. Йовков, Разк I, 52.
ОБРЯД, мн. обреди, след числ. обряда, м. Обред. Сключилите граждански брак, ако желаят, могат да извършат след това и религиозен обряд. МП VIII кл, 80. Нейната [на „Нестинарка“] оригинална музика е изградена изцяло върху основата на старинния музикален фолклор, а сюжетът се основава върху интересния древен обряд с езически произход „нестинарство“. Пеене VI кл, 46. Цалува хиляди пъти револвера и саблята, врича се и влиза след този обряд, наречен в бунтовническите ни дела — кръ-щавание, в числото на въстаниците. НБ, 1876, бр. 53,3.
ОБРЯДЕН, -дна, -дно, мн. обредни, прил. Обреден. Та как ще убиеш с крясъци един страх, който се е родил още при първия обряден танц около първия огън сред джунглата, запален от светкавиците? Л. Дилов, МСПА, 49. Никой не се оплака, никой не възропта, но всички бяха въздържани и спокойни. Те тъй бяха свикнали с тая обрядна тържественост да посрещат и чакат всеки "тежък и свят труд: сеитба, жетва. Й. Йовков, Разк. II, 98.
ОБРЯДНО нареч. Обредно. И целият град трептеше в хилядите светлинки на тая [гергьовденска] странна илюминация,
