ОБРЯДНОСТ 195 ОБСАДЕН
която се съпровождаше от тъжното блее-не на стотици агнета — утрешните жертви за празника, с обрядно начервени чела. К. Константинов, ППГ, 52-53. Костов огледа сложената маса критично и остана поласкан от вниманието на Мария. Да, тя имаше естетичен усет, беше момиче със стил. Като установи това за лишен път, той седна срещу нея и пристъпи обрядно към вечерята. Д. Димов, Т, 86.
ОБРЯДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Обредност. Павликиените строго порицавали сяка обрядност, особено сяка разкош при богослужението. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 60. Ние мислиме, че даже и най-нищожният обряд при бракосъчетанията принася своя полза, нежели отсъствието на сяка една обрядност. Знан., 1875, бр. 19, 294.
ОБРЯЗВАМ, -аш, несв.; обрежа, -еш, мин. св. обрязах, св., прех. 1. Режа краищата на нещо, чрез рязане изравнявам, оформям нещо; изрязвам, подрязвам. Петима-шести-ма жреци се суетяха около тримата и об-рязваха гнилите меса на ранитеи им, като ги поливаха и с някакво биле. И. Вълчев, СКН, 185. Дядо обрязва едно парче [диня] най-напред на мене и ми го подава. Н. Кара-лиева, ЯЧ, 78. Със същата бързина, с каквато се правят хирургическите операции, майсторът обрязва нарастналите, спите-ни и разкъсани копита. И. Йовков, ЧКГ, 72. Ще отреже най-хубавата пръчка от млада върба... Сега мъзгата е най-силна. Кората — само да я обрежеш околовръст — сама се отлепва. Т. Харманджиев, КЕД, 29.
2. Диал. Кастря нещо (дръвчета, храсти и под.). Минало що минало време, ето го стопанинът на лозето пак се показал. — Ако не съм го копал, поне да го обрежа — казал си той. Елин Пелин, ПР, 130.
3. У евреите, мюсюлманите и някои източни народи — извършвам специален обред на новородени или малки момчета, като отрязвам крайната кожичка на половия им орган. Аз хванах да се противя и да викам, но всичко бе напразно. Те ме пограбиха, свързаха ми ръцете и краката за кревата и доведоха ходжата, който имаше да ме обрязва. Св. Миларов, СЦТ, 174. обрязвам се, обрежа се страд. В случай, че хартията не е равна, тя предварително се обрязва. И. Рашков, ПТ, 138. Също и Адриан, като е яселаял да слее евреите с другите народности в империята, запрети им да се обряз-ват. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 56.
ОБРЯЗВАНЕ, мн. -ия, cp. 1. Отгл. същ. от обрязвам (в 1 и 2 знач.) и от обрязвам се. Отрезките, които се получават при., обрязването на кожите, са важен суров материал за получаване на туткал и желатин. Ст. Младенов и др., ОТК, 181. Метала рязали с ножици, парчетата закръглявали ръчно с чукче.. При такава обстановка обрязването на монетите по ръба станало разпространен и лек начин за забогатяване и мошеничество. Ив. Въжарова, ИН (превод), 193. Те [новите овощни сортове] раждат и на едногодишни клонки. Тях ги присаждат върху слаборастящи подложки и могат да се отгледват в храстовидна форма.. без много обрязване. Гр, 1906, бр. 1, 6. Станеше ли дума например, за обрязването на лозята, той [агентът] определяше точ-но през кое време на годината, през кое време на деня и точно с какво ножче трябва да се реже пръчката. Д. Калфов, КР, 21.
2. У евреите, мюсюлманите и някои източни народи — специален обред, извършван на новородени или малки момчета; сюнет. Мина третият ден.., но краят на байрама не се виждаше.. На петия ден щеше да стане сюнетът — обрязването на малките деца. И обичаите по този обряд трябваше да изпълнят последните два дена. Б. Несторов, АР, 143. Турците, освен Байрама и Рамаза-на, тържествено празнуваха и деня на „обрязването“, когато богатите между тях устройваха народни угощения и пехливан-ски борби. Д. Казасов, ВП, 52-53.
ОБСАДА ж. Воен. Обкръжаване от неприятелски войски на укрепено или населено място с цел да бъде изолирано и принудено да се предаде; блокада. Защитниците разполагали с изобилие от припаси и били готови да издържат продължителна обсада. ТВ I, 133. Очевидно е, че поне до септември 1795 г. Видин не е бил под обсада, щом съюзниците на отцепника [Пазвант-оглу] тепърва въвеждали своите дружини в крепостта. В. Мутафчиева, КВ, 127. Три месеца време Челеби Сюлейман обсажда Велико Търново.. Преди да вдигне обсадата и потегли назад посрамен, турският военачалник сбра пашите си на съвет. А. Кара-лийчев, МИ, 37. Иван Асен II достигна и до Търново, та го обиколи и държа в обсада цели 7 години. Д. Войников, КБИ, 145. Едва подир десетгодишна обсада можели гърците да превземат Троя с хитрост. Н. Ми-хайловски, РВИ (превод), 61. // Обкръжаване, обграждане от въоръжени групи, части на район, населено място, за издирване на нелегални лица, оръжие и пр. Дружината на Вълчана била обградена при Пенгьово. Успял да пробие обсадата и стигнал реката. П. Росен, ВПШ, 124. В двора пък бяха се строили няколко десетки стражари, готови за път. За обсада, палежи и нападения. П. Михайлов, МП, 60. От уста на уста се предаваше разказът за тяхната [на партизаните] обсада на село Дъбово. Е. Коралов, ДП, 130.
ОБСАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е предназначен за обсада, който е свързан с обсада. Високите обсадни машини, които стърчаха около сивата каменна стена, като грамадни допотопни бронто-заври бълваха камъни срещу защитниците.
