ОБРАНЯ 173 ОБРАТ
от обранителна на завоевателна. Лет., 1871, 226.
ОБРАНЯ. Вж. обранявам.
ОБРАНЯ. Вж. о б р а н я м.
ОБРАНЯВАМ, -аш, несв.; обраня, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Диал. Ставам рано; подранявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБРАНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обранявам; подраняване.
ОБРАНЯМ, -яш, несв.’, обраня, -иш, мин. св. -их, се., прех. Остар. и диал. Отбранявам, защитавам, обраням се, обраня се страд., възвр. и взаим.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБРАНЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обраням и от обраням се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБРАСНА. Вж. обраствам.
ОБРАСТА. Вж. обраствам.
ОБРАСТВАМ, -аш, несв.’, обрасна, -еш, мин. св. -ах, и обраста, -еш, мин. св. обрастох, прич. мин. св. деят. обраснал и обрасъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., непрех.
1. Обикн. с предл. с, в. Покривам се с растителност. Лятно време дворът обрастваше с трева, градината потъваше в бурени и в дивата зеленина на саморасли дървеса, която през слънчеви дни изпълваше цялата къща със зеленикав полумрак. Д. Талев, СК,
5. На, днес-утре, разправя тя [баба Гена] на унуката си, ще склопя очи и всичко ще запустей; къща ще се порути, двор ще обрасне в буренак — таласъми ще вземат да се гнездят в нея... П. Тодоров, И I, 74. От това място, току над града, изведнъж се видя голямата река, проточила водите си като светла сиво-синя лента край обраслите с върби брегове. П. Спасов, ХлХ, 66. Черквичката.. се е слупила под тежестта на плочния покрив, обраснал с мъх. Елин Пелин, Съч. IV, 81. Няма там, аго, по вази, / няма там стени таквизи / зиме със здравец обрасли / лете със сива лиляка. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 939.
2. Обикн. с предл. с. За лице или части от тялото на човек — покривам се с косми. В първия миг и двамата се гледаха като непознати. Обрасналите с бради лица, дълбоките бръчки по лицата с нищо не напомняла голобрадите младежи отпреди девет години. В. Геновска, СГ, 425. На черния отвор на воденицата., стоеше един човек.. Той беше страшно космат.. Дрехи той нямаше, а само нещо като власяница, раздрана отпред.. И тялото му беше също обрасло с косми и черно като абанос. Ст. Загор-чинов, ДП, 212. Елекът му беше разкопчан и се виждаше част от силната му обраснала гръд. Д. Спространов, ОП, 164. Вратът му,, отдавна неподстригван, бе обрасъл с косми. С. Кралевски, ВО, 60.
3. Диал. За коса, брада на човек — пораствам, израствам. Височък, слабоват, с едни тънки мустачки и с рядко обраснала брада, той винаги бе недоволен. Кр. Григоров, Н, 117. Да й кажеш на моята майка, /ми об-расле коси до землата, / ми обрасле оу цър-на зундана. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 355.
4. Диал. С предл. в. Враствам в нещо. Чуя те, либе, слушам те, / ала не можа да стана: / тяло ми й в земя обрасло. Нар. пес., Христом. ВВ II, 224. Стоян из гроба продума: /— " Чуя те, чуя, Велико, / ама не можа да стана, / снага ми в довар обрасла." Нар. пес., СбВСт, 548.
ОБРАСТВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от обраствам. Вече са намерени и такива бои, които пречат на обрастването на корабното дъно от морски водорасли и животинки. Св. Райчева, К, 73. На малкото острови, където съществува растителност, тя е по-оскъдна, отколкото в пустинята Атакама. Обрастванията с бодливи храсти, безплодни и безименни, ковар-но прикриват пукнатините на обгорелите скали. Н. Боев, Г, 30.
2. Обикн. мн. Натрупване на растителна маса върху нещо или някъде. По скалите, които се намират под нивото на водата, намираме обраствания от водорасли, като в най-голямо количество се среща кафявото водорасло. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 13. Вместо храстови обраствания в парковете.., булевардите и в дворовете се появиха тревни и цветни площи. Вл. Помаков, ПДП (превод), 40.
ОБРАТ м. 1. Книж. Рязка промяна в положението, в хода на нещо. Падането на Плевенската крепост на 10 декември 1877 г. предизвикало обрат в развитието на военните действия. От отбрана руските войски преминали в устремно настъпление. Отеч., 1978, кн. 4-5, 24. Речите му се помнят, в тях винаги присъствува един нов, неочакван аргумент, някакъв обрат на мисълта, който изненадва и внушава уважение. Др. Асенов, ТКНП, 115. Случваха се в историята неочаквани обрати, когато боят е бил спечелван на прага на поражението. Л. Стоянов, Б, 127. Самите висши военни между русите почнаха да предчувству-ват обрата, който се готвеше. С. Радев, ССБ I, 27.
2. Езикозн. Своеобразно съчетание на думи или на граматически форми; конструкция. Думата ни е за „Есенни тъги“, чийто автор не се е подписал под тях, но шило в торба се не крие, — издава го езикът му, език пълен с обрати и думи, свойствени само нему. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 256. Трябва да се превеждат стихотворни произведения., като се знае едно: „за да се запазят размерът и римата, не бива да се въвеждат обрати, чужди на превеждания език“. Н. Лилиев, Съч. III, 96-97. Приказки
