ОБРАЗУМЯ 172 ОБРАНИТЕЛЕН
те партии) ппизнахме, че един заем е нужен." Бълг., 1902, бр. 454, 1. Геолозите разделят това развитие, или по-право да кажем, образувание на земята, на шест главни периоди, които ся отличават един от друг по състава на пластовете си и по различните си явления. ИЗ 1877, 185.
ОБРАЗУМЯ. Вж. образумявам.
ОБРАЗУМЯВАМ, -аш, несв.; образумя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Вразумявам. „Всичко показва.., че ний се намираме в предвечерието на една възможна руска окупация и че думите «последно предосторже-ние» вероятно показват, че ако не се обра-зуми българското правителство и после тая мярка, то ще последва окупация на България от руските войски.“ С. Радев, ССБ II, 396. образумявам се, образумя се страд.
ОБРАЗУМЯВАМ СЕ несв.; образумя се
св., непрех. Остар. Вразумявам се.
ОБРАЗУМЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от образумявам и от образумявам се.
ОБРАЗЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да служи за образец (в 1 и 4 знач.). Той [П. Р. Славейков] ни е дал няколко образцови поетически творения, които още за дълго време няма да изгубят цена в нашата родна литература. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 91. Янсон.. беше образцов офицер, строг пазител и пример на военната дисциплина. Ив. Вазов, Съч. XXV, 87. Уреди си едно стопанство, едно хубаво, образцово, ако щеш, стопанство. Т. Влайков, Съч. III, 169. Образцова чистота.
ОБРАЗЦОВО. Нареч. от образцов. Младен, който бе накарал хубаво да почистят общината и образцово бе наредил делата и книжата по масите и шкафовете на канцеларията, посрещна началника с една особена почтителност и любезно го покани да седне. Т. Влайков, Съч. III, 209. Един следобед в ротата неочаквано пристигна дружинният командир Кадров, офицер с тънки, грижливо гледани ръце. Талията му бе образцово пристегната, бричът опънат. П. Вежинов, ВР, 235.
ОБРАЗЦОВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от образцов. Младата и енергична учителка Кокошинска предложи следното: училището, в което се учи и моята дъщеря Николинка, да се включи в съревнование за званието „Образцово училище“.. Но мислите, че с това се свърши ли?.. Още същата седмица образцовостта на школото ни бе застрашена., и ние, съзнателните родители, трябваше да се включим още по-дейно в съревнованието. Тонич, ПВН, 57-58.
ОБРАЗЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от образ (във 2, 3 и 7 знач.); образец. Пред храма на гробищата хората си купуват восчени свещи, образчета на святиите Христови и броеници. Ст. Ботьов, К (превод), 120. Едно 14-15 годишно момче със смислено образче, ожулено от вятъра и опечено от слънцето.. се бе провряло до кравите и милваше телето. Н. Попфилипов, БД, 90.
ОБРАМЧА1. Вж. обрамчвам1.
ОБРАМЧА2. Вж. обрамчвам2.
ОБРАМЧВАМ1, -аш, несв.; обрамча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Слагам, окачвам нещо, обикн. през рамо; нарамвам, забрамчвам. Когато обрамчваше пушката и се отърсваше от водата, Павел забеляза, че Лия тича към блатото. Гр. Угаров, ПСЗ, 303. Торбичката на биволаря висеше върху шипа на къщната врата, напълнена и готова. Венко я обрамчи под злите погледи и укорите на дяда си и отвори на биволиците. Ил. Волен, НС, 65. Като почнеха дъждовете и се размътеха бунарите, жени нарамваха кобилици.., мъже обрамчваха кръстатом бъкли, газеха калта чак до манастира, за да си налеят бистра вода. Ст. Даскалов, ВМ, 82. Цветан акордеон обрамчва / и залюлява се хоро. Ас. Босев, СЦС, 138. обрамчвам се, обрамча се страд.
ОБРАМЧВАМ2, -аш, несв.; обрамча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Слагам в рамка. Рамката на портрета се беше раз-съхнала и той го занесе при дърводелеца да го обрамчи.
2. Образувам рамка около нещо. Черните й коси обрамчваха образ с младежка жизнена белота. ЖД, 1967, кн. 5, 21. Между тях [иконите] направи св. Георги със житийни сцени, които обрамчваха образа на светеца. Вл. Свинтила, СЗЗ, 191. Колоните обрамчват тъмните отвори на приземната галерия. М. Бичев, АНВ, 22. обрамчвам се, обрамча се страд.
ОБРАМЧВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от обрамчвам1 и от обрамчвам се.
ОБРАМЧВАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от обрамчвам2 и от обрамча-вам се.
ОБРАНА ж. Остар. и диал. Отбрана, защита. Съдебни ред има за предмет да обвини или да забрани. На него принадлежат сичките слова, що се казват в съдилищата в обрана на правдата или в осъждание на кривдата. Д. Войников, РС, 226. Създателят ви е дал живот., и поставил е над вас своя помазаник. Ако тоя помазаник божий поиска от вас живота ви, за своя или дър-жавна обрана, дайте му го. Б. Димитров, ЯI (превод), 19.
ОБРАНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. Отбранителен, защй-тен. Тези бързи и ненадейни победи на германските войски възхитиха толкоз немския народ, щото те обърнаха тази война
