ОБОСЯВАНЕ 164 ОБРАБОТВАМ
за: — Ще взема Леннето с мене. Ще му купя рокля и сандали. Аз погледнах моята окъсяла, толкова кърпена рокля и босите си крака. И мама ме погледна.. Чак когато конят потегли, тя подхвърли: — То и Анче-то е обосяло... В. Бончева, АП, 10.
2. Прен. Оставам без материални средства за най-насъщни нужди, изпадам в крайна бедност. Ограбена и обосяла от войната, обвита в траура по хилядите убити, страната се тресеше от стачки и митинги. Д. Добревски, БКН, 6. — И какво е това? — попита Калота на свой ред. — Това, че цялото болярство оголя и обося и ние заедно с него. Н. Хайтов, Л, 130.
3. Диал. За работен добитък — падат ми подковите. То ти не отърва да ходиш догоре с катърите, изпопадаха umv подковите, добичетата съвсем обосяха! И. Радичков, ББ, 67. — „Ой та тебе, Момчил капита-нин, / чйоти конче вечер ковеш — сутрин обосява?“ Нар. пес., СбВСт, 132. Марко пита своя стара майкя: / .. / „Кой ковеше таткова кобила / с яки клинци и с по-яки плочи, /та с години на нодзе й траят? /Ка я найдох у езеро синьо, / она още не бе обо-села.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 11.
ОБОСЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от обосявам.
ОБОЯ СЕ. Вж. обоявам се.
ОБОЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ обоя се, -йш се, мин. се. -ях се, прич. мин. св. деят. обоял се, -а се, -о се, мн. обоели се, несв., не-прех. Остар. и диал. Боя се, страхувам се. Джонко неусетно почна да се обоява от нещо..: той само чакаше да го освободят. Но никой не идеше. А. Страшимиров, ЕД, 156. Обърнах се гърбом и продължих работа, но сещах как сърцето ми бие все по-ускорено, как губя самовласт. Обоях се дори, че хората могат да забележат това. Г. Райчев, Избр. съч. I, 221.
ОБРАБОТВАЕМ, -а, -о, мн. -и. Който може да се обработва. В околията ще се изградят над 60 малки язовира.., ще се увеличат обработваемите площи и др. ВН, 1958, бр. 2236, 1. Обработваеми земи.
ОБРАБОТВАЕМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на обработваем. Хомогенната структура на тополовата дървесина и лесната й обработваемост.. позволява да се произвежда от нея шперплат и фурнир. ВН, 1959, бр. 2565,4.
ОБРАБОТВАМ, -аш, несв.\ обработя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Ора, наторявам, засявам и пр. земя, за да получа от нея храни и други продукти. За разлика от робите крепостните селяни притежавали малки отрязъци земя, която могли да обработват само след като са обработили големите площи феодална земя. МПр VIII кл, 8. Имотът е поделен и всеки брат знае кои са неговите ниви, ливади, лозя. Всички братя обаче общо обработват целия имот. Ив. Хаджийски, БДНН I, 76. Същата пролет под ръководството на опитен градинар [Ралеви] обработиха доста голяма зеленчукова градина. О. Василев, Т, 18. Когато е мокра [пясъчната почва], тя са не лови за земледелческите оръдия., следователно нея можеме да обработваме и рано през пролетта, и късно през есента, и в ся-ко време. Знан., 1875, бр. 10, 153.
2. Преработвам сурови материали, така че да ги направя годни за употреба. Габровските кожухари обработвали кожи от дребен дибитък и дивеч със запазване на космите, подплатявали кожуси, кюркове, джебета, шиели кожени кушки (калпаци). Ив. Коларов, Е, 33. — Миналата година — пояснява мандраджията Шано — обработихме 160 000 кг. краве мляко в масло и извара. И. Волен, МДС, 241. Габровката обработвала кожа за тъкане на здрави и топли постелки (козяци) още преди осемнадесети век. Ив. Коларов, Е, 30. Още древните са умеле повече или по-малко съвършено да обработват разтопеното злато. Знан., 1875, бр. 15, 238.
3. Прен. Преработвам нещо за някаква цел, нужда. [Българските композитори] хармонизират и обработват народни песни за пиано и цигулка, за симфоничен и духов оркестър. Пеене VII кл, 1982, 87. Живият интерес, който проявяваше Славейков към народното творчество, заличава в склонността му да заема и обработва мотиви от народните песни. М. Николов, БР, 1931, кн. 6, 182. След като обработил огромен статистически материал, съветският демограф М. Бедни стигнал до извода, че биологичният предел на човешкия живот не е 150-200 години.., а около 120 години. ПЗ, 1981, кн. 10, 10. През 1886 г. големият холандски физикохимик Вант Хоф обработва получените от Пфефер резултати и установява, че осмотичното налягане, ана-логично на налягането на газовете, зависи само от концентрацията на разтвора и от температурата. Хим. XI кл, 1965, 54.
4. Прен. Работя върху нещо (обикн. писмен текст), за да го усъвършенствувам или за да му дам окончателен, завършен вид. Повестите си „Гераците“ и „Земя“ обработвах дълго. Преписвах ги по няколко пъти, понеже не мога да търпя в ръкописите си зачерквания. СбАСЕП, 226. Ако успее да ги обработи, добре, ако не — тези сурови записки ще говорят сами за себе си. Сл. Боянов, СК, 211. — Лош почерк, а? — Много нечетлив. Трябва да го обработи. Г. Белев, ПЕМ, 102. Като забележи смущението ми, тя задържа веселостта си и каза: — То се знае, ний в сегашно време всички пеем, за да си обработваме гласа. ССГ (превод), 71.
5. Прен. Разг. Въздействувам върху някого в желана от мен посока, подготвям, настройвам някого така, че да действува в моя пол
