ОБРАБОТВАНЕ 165 ОБРАДВАМ
за. Ето, тук например Габеров ще обработи и ще инструктира трийсетина-четиридесет кооператори — противници на теке-зесето. Г. Караславов, Избр. съч. X, 160. С н е ж а: — Драгиев обработва хората. Р а -де в: — Как така ги обработва? Сне жа:
— Вика ги един по един — кого на кафе, кого на вечеря, кого на разходка. Г. Джагаров, ТМЗ, 186. Хитлеровите агенти се бяха запретнали отдавна да го обработят.., да го превърнат на свое сляпо оръдие. А. Кара-лийчев, НЧ, 127. обработвам се, обработя се страд. Земята на този чифликчия се обработваше на изполица от народа в града и околните села. К. Митев, ПБ, 145. Берем тютюна.. Колкото листата са по-близо до върха, толкова е по-хубав и по-скъп тютюнът. Но той се обработва още цяла година след беритбата. Какъв труд е само! В. Бончева, АП, 25. Понякога Иванов му връщаше някой редактиран вече ръкопис по разсилния.. с кратка резолюция:.. „Прекалено сухо, да се обработи“. Ем. Манов, ДСР, 287. Когато е необходимо информацията да се обработва с изключително големи скорости., се използуват електронноизчислителни машини (ЕИМ). Осн. соц. пр, IX кл, 94-95.
ОБРАБОТВАНЕ, ми. -ия, ср. Отгл. същ. от обработвам и от обработвам се. До преди освобождението на отечеството ни от турците и 10-на години по-късно, обработването на земята у нас се извършваше по един най-примитивен начин. Хр. Даали-ев, ТИ А, 5. Обработването на кожи от едър добитък е било също познато и доста разпростанено, у нас. Ст. Младенов и др., ОТК, 5. Каравелов има за какво да послужи за модел на всички ония, които пишат на български.. Той е съдействувал до най-висока степен за обработване на езика, в който е оставил незаличими дири. К. Величков, ПССъч. VIII, 63.
ОБРАБОТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обработя като прил. 1. Който е бил подложен на обработване. Пие минахме през хубаво обработени поля, градини и лозя, покрай малки зелени реки, в които играеше риба. С. Северняк, ИРЕ, 197. Нарастващите нужди на населението се задоволяват от постоянно засилващ се внос както на обработени кожи, така и на готови обувки от чужбина и износ на нашите сурови кожи. Ст. Младенов и др., ОТК, 6.
2. Прен. За писмен текст, език, стил и под.
— който е изгладен, усъвършенствуван до необходимата степен, който отговаря на оп-
еделени, високи изисквания. Същите не-
остатъци се забелязват в диалога на автора. От една страна той е обработен, жив, еластичен, остроумен, но от друга някак съвсем неподходящо изящен. С, 1951, кн. 4, 165. Между тия черновки и последня-рга редакция на обработеното и завършено вече произведение често пъти няма не само прилика, но и съвсем нищо общо. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 167. От запазените няколко негови [на Ст. Караджа] писма и документи се вижда, че той е имал обработен почерк и е можел свободно да излага своите мисли. Н. Ферманджиев, РХ, 174.
ОБРАБОТКА ж. Обработване. Изобре-тяването на ралото ускорило и подобрило обработката на земята. Ист. V кл, 1980, 24. Във връзка с кожарския занаят се развива и кожухарството, чието проиводство било насочено към обработката на кожи за подплата. Ив. Унджиев, ВЛ, 21. Тютюнът трябваше да се сади, прекопава,.. Хиляди селяни изгаряха под слънчевия пек върху червените песъчливи хълмове при отглеждането му, хиляди работници се задушаваха в складовете при обработката му... Д. Димов, Т, 108. Само ще припомня, че и най-великите драматурзи при обработката на историческия материал не се придържат винаги към историчаската точност буквално. ЛФ, 1956, бр.З, 3.
ОБРАБОТУВАМ, -аш, несв. (остар.); обработя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обработвам. Гдето посейвал человек жито, бил принужден там да стои докле го ожъне. После било нужно пак да обработуват и наново да засяват полетата. Г. Иошев, КВИ (превод), 3. Заселените народи се грижат не само да добиват работи от природата, да ги обработуват и да търгуват, нъ още и за онова, което е необходимо за образованието на ума. К. Смирнов, 3, 69. Видиш ли какво чудесно действие има чело-веческото общество. Една от най-полезни-те системи на това обществено живеяние человеческо е тая, сиреч они ся изучават лесно да говорят, а чрез това изнамерват язик и го обработуват после. А. Хиленда-рец, ВВИ (превод), 154-155. обработувам се, обработя се страд.
ОБРАБОТУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обработувам и от обработувам се.
ОБРАБОТЯ. Вж. обработвам и обработувам.
ОБРАДВАМ, -аш, св., прех. Остар. Книж. Зарадвам силно някого. Празничен ден ще ли ме обрадва и пробуди за живот? Ас. Златаров, Избр. съч. III, 324. А това що ни обрадва най-много е, че от написаните до сега спомоществователи,.., повечето подаряват за училища в отечеството ни България. У, 1870, бр. 3, 48. — Синко, Бог изпитва нашата покорност..; той нас не жали, нъ той ще ни утеши и обрадва. Ст. Ботьов, К (превод), 84.
ОБРАДВАМ СЕ св., непрех. Остар. Книж. Зарадвам се силно. Някой почука на портата. Отворих, — влезе Стоян.. Обрадвах са аз и помолих го да влезе вкъщи. Л. Каравелов, Съч. IV, 213. Царят са тогаз йобрадва
